radio 999

Не Швейцария...


17/07/17 11:49:11коментари:0



Не Швейцария...

Не само ние бленуваме (повече автоиронично!) за Швейцария на Балканите. От невероятно уредената, спокойна и стабилна държава се възхищават всички, но също така масово е и клишето: „Лесно им е, златото на целия свят се стича в трезорите под „Банхофщрасе”. Звучи задоволително. Освобождава и от въпроса - а защо това се случва именно там, в три пъти по-малка от България страна, с враждебна за обитаване природа?


Парите се подчиняват на своите си закони – отиват където е не просто сигурно, а гарантирано предвидимо, където революции и катаклизми, родени в болни глави, са невъзможни. Самите швейцарци добре знаят как го постигат – като с английската ливада – почти двеста години постоянно и пряко участват в управлението. Пред урните, с писма, а вече и електронно имат решаващата дума по всички обществени въпроси – от такива като членството в ООН и ЕС, през устройството на армията, до прозаичната дилема какви лампи да се сложат на общинския площад. Удивително за външния поглед – но гражданите на конфедерацията изразяват мнението си 4 пъти в годината по около 30 въпроса.
Референдумът е за швейцарците повече от свещена крава. И като стана дума за крави - пред избирателен пункт в Берн попитах семейство на средна възраст, ако трябва да избират от кой национален символ биха се лишили – от референдумите, от часовниците, от кравите...? „Никога от референдумите! Без тях няма да имаме нито крави, нито часовници” – беше отговорът. За чужденеца е и кратката формула: ”Не Швейцария прави референдуми, а референдумите правят Швейцария”. Много важно е обаче да направим разликата – в страната никога не се провеждат плебисцити. Плебисцитът е допитване, инициирано от властта, за да й додаде легитимност, докато референдумът дава сила на гражданите, защото именно те определят темите му. Най-голямото постижение на пряката демокрация, което швейцарците възприемат като част от националната идентичност, е именно т.нар. гражданска инициатива.
 
Накратко казано, според това право при събрани 100 хил. подписа за 18 месеца поставеният въпрос задължително отива на национален референдум. За кантонален са нужни 15 хил. подписа за 6 месеца. Прагове за валидност няма. През последните десетилетия поисканите от гражданите референдуми се увеличават, макар броят на одобрените идеи да е пренебрежимо нисък. Защо тогава пестеливите и свръхпрактични швейцарци упорито гласуват и гласуват, отделяйки време, пари, усилия? Отговорът е - със сигурност са преценили печалбата от вложението, наречено референдум. Над 150-годишното постепенно разширяване на обхвата и механизмите на пряката демокрация доказва – всички печелят, когато обществото обръща поглед към незабелязани, пренебрегвани или направо нежелани от политиците проблеми и тенденции. Рано или късно истински важните влизат във фокуса и получават решение. Това е голямата роля на референдумите –  преди да каже своето „да” или „не”, всеки може да проследи - най-вече чрез отлично регулирано медийно отразяване - обстойната аргументация на позициите. И понеже швейцарците са си научили отдавна историческия урок по солидарност и мисъл за своето благоденствие само като част от общото, все по-малко странно е как е възможно да отхвърлят по-ниски данъци, по-дълги отпуски, да ограничат придобиване на ваканционен имот заради презастрояване, да преселят легалната услуга платена любов от улицата в специални помещения...
 
Императивно всяка промяна в конституцията задължително подлежи на народно одобрение, а закон не влиза в сила, ако в срок до 100 дни от приемането му 50 хил. с право на глас поискат референдум по него. По пътя на пряко упражняваната воля гражданите имат лост не само да държат под око всички органи на представителната власт, но и във всеки момент да я „удрят през ръцете”. Те имат самочувствието на действителен суверен, който никога не може да бъде поставен пред свършен факт. А народните избраници от всички нива винаги имат едно наум, че решенията им са предпоследни, и се стремят да не произвеждат злепоставящи ги недомислени или неприемливи за обществения интерес закони. Дисциплиниращата роля на този контрол се демонстрира от факта, че за век и половина само 7% от законите са били оспорвани с референдум. Безспорно тази практика вдига бариерата между гражданите и властта и те по-често си партнират, отколкото противопоставят. И понеже посоката се избира бавно, но задълго и се следва без криволици – в крайна сметка да правиш референдуми излиза и много по-евтино. Смешен е плачът и за некомпетентността на хората да решават важни проблеми – ако беше така, оазисът сред Алпите отдавна щеше да е рухнал – защото там вече няма неприкосновени за гражданското мнение теми.
И статисиката е категорична – колкото повече референдуми са проведени в дадена община по въпроси на обществените финанси например, толкова по-добро е състоянието им.

След голямо научно изследване проф. Кирхгаснер от университета в Сент Гален твърди: „От икономическа гледна точка всичко е в полза на пряката демокрация и нищо не е срещу нея”. Монополизирането на „компетентността” не е ново, но звучи особено неубедително във века на всеобхватната информация. Отделно е моралният казус – как обикновените граждани са компетентни да изберат елита, а после стават аутсайдери, неспособни да преценят кое е за тяхно добро. Понеже говорим за швейцарския опит, факт е, че дискусията около референдумите никога не е спирала, че процесът не е бил и не е гладък, че има капани и съмнения, но както пише нобелистът по икономика Амартя Сен –  „Няма нужда една страна да е „подходяща” за демокрация, защото става такава чрез демокрацията”.
 
 
Галина СПАСОВА
http://www.jivotatdnes.bg/


















Коментари



Следвайте ни във Фейсбук

Най-четени новини днес


Млада жена загина при поредна катастрофа на АМ Тракия

МАРИЯ ЧИПОВСКА: БЛОК В ЯМБОЛ ПРОПАДА, 32 СЕМЕЙСТВА ЧАКАТ...

Ремонтите на новия център на Ямбол продължават

Цивилни коли ще снимат шофьорите за скорост


Най-коментирани новини

Макет на легендарен цепелин от Първата световна война в Музея на бойната слава в Ямбол

Какви глоби ни грозят на пътя?

По-скъпа вода заради такса "Солидарност"

Ямболският административен съд отмени решение на общинарите в "Тунджа" и осъди общината да плати 1000 лв.


Реклама

Следвай ни в Twitter


Follow radio999bg on Twitter

Преводач

ОЩЕ НОВИНИ