Публикувай с Радио 999Публикацията е видяна: 1667


Получено на 26 Април 2013 в 13:02 от Монитор


България
Държавата на Лукойл

Ако точно в този момент групировките в ГЕРБ не бяха започнали да си изясняват отношенията, скандалът между Агенция „Митници“ и нефтената компания „Лукойл“ щеше да бъде най-горещата тема. Да надникнем в задкулисието...
Коментар на Иван Бедров:
Тази история е много важна по най-малко две причини. Първо - тя показва, че законът не е еднакъв за всички. И второ: демонстрира ни как няколко институции признават в прав текст, че има монопол на пазара за горива. И само институцията, на която това й е работа, не го забелязва - Комисията за защита на конкуренцията.
„Тази нощ съдът пропусна шанса да разсее разяждащите българското общество съмнения, че в държавата ни управлява олигархия. Тази нощ над държава-член на Европейския съюз и НАТО легна тежката сянка на чужди интереси“. Така започва съобщението на митниците по повод светкавичното решение на съда да спре изпълнението на заповедта за отнемане на лиценз на „Лукойл“. Нека да го преведа - шефът на митниците Ваньо Танов ни казва, че съдът служи на олигархията, а олигархията - на Русия.
Малко предистория
Историята отвъд поезията: законът изисква да има измервателни уреди на тръбите, по които влиза и излиза гориво в данъчните складове. Тези уреди предават данните към Агенция „Митници“. Проверките обаче показали, че не навсякъде има уреди, други пък не работели, а на четири места имало тръбни отклонения за заобикаляне на сензорите. По този повод ръководството на бургаската митница беше уволнено, а лицензът на данъчния склад с бази в Карнобат, Стара Загора, Пловдив, Ветрен, Ихтиман и Илиенци беше отнет. Поради което продуктопроводът трябваше да спре да работи. Продължаването на работа при тези условия се нарича контрабанда.
Опитите на Танов да накара една частна компания да спазва законите на Република България не са от днес. През лятото на 2011 година той и бившият финансов министър Симеон Дянков предупредиха „Лукойл“, че ако не изпълни изискването и не монтира измервателни уреди на входа и на изхода, ще им отнемат лиценза. Месец по-късно изпълниха заканата си.
Ще пропусна приятелството на бившия премиер Бойко Борисов и шефа на „Лукойл“ Валентин Златев. Но не мога да пропусна мотива, с който Административният съд върна тогава лиценза на рафинерията: компанията имала ексклузивни договори с БДЖ, фирми за градски транспорт и летищата, и не съществували алтернативни източници за доставка. Нека преведа и това - съдът твърди, че има монопол.
Преди дни съдът отново взе решение в полза на „Лукойл“ с подобни мотиви: прекратяването на работата можело да доведе до спиране на доставките на гориво, което излага на риск предприятия, които са от значение за националната сигурност. Превод вече не е нужен - съдът е преценил, че ключови предприятия са в състояние на тотална зависимост от един-единствен доставчик.
Същото признание чухме и трети път. Служебният премиер Марин Райков привика шефа на митниците Ваньо Танов и шефа на „Лукойл“ Валентин Златев, за да тушира възникналата „микродрама“ (по неговите думи). Острите думи наистина бяха в повече, но по-важно е посланието на премиера: „От една страна да защитим интересите на българската държава, спазването на закона, и от друга страна - да не допуснем прекъсване на доставките до бензиностанциите, особено преди празниците и преди изборния ден“.
Това, което всички знаем
Така за трети път висша държавна институция потвърждава това, което всички знаем - че „Лукойл“ държи цялата държава. През лятото на 2012 година обаче Комисията за защита на конкуренцията излезе със следното становище: няма картелни договорки между най-големите търговци на горива, а фирмите на „Лукойл“ не злоупотребяват с господстващото положение. И вероятно наистина е така - поне в тесните рамки на закона. Реалността обаче е друга.
Ако спре АЕЦ „Козлодуй“, България няма да остане без ток. Има достатъчно други мощности, има и лесен начин за внос на електроенергия. Ако спре „Лукойл“ обаче, ще спре и държавата. Именно този страх води дотам, че спрямо тази компания законът се прилага само при условие, че не е много рисковано. Въпросът е кой и срещу какво е направил държавата зависима от една фирма; кой е подписвал ексклузивни договори за доставка на гориво за ключови сектори от икономиката; кой е приемал такива закони, които затрудняват вноса. И кой е играл карти с шефа на „Лукойл“...
Автор: И. Бедров; Редактор: Д. Попова-Витцел
http://www.dw.de/%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D0%BB/a-16773809?maca=bul-standard_feed-bul-10257-xml


2 1






Коментари




Каква е цената на националното предателство? Демократично ли е нито една партия да не се допита до гражданите за...?!

вижте още

Най-ново от Публикувай с 999

Здрaвейте Пишa ви по повод безсилието нa общинa Ямбол д...

ЗАЩО ЯМБОЛ НЯМА ДА ИМА „НОВА БОЛНИЦА“? Години наред на...

Преди дни беше публикувана жалба на една пътничка за на...

Реклама