Публикувай с Радио 999Публикацията е видяна: 1396


Получено на 15 Юли 2013 в 11:57 от Zarko


За.....Разминаването между заплащането и производителност

Главно работодатели¬те и техните браншови организации у нас обяс¬няват ниското запла¬щане на наемния труд с това, че то отговаря на производителността. Средно за страната тя е около 27-30% от тази в Европейския съюз, зато¬ва било съвсем логично и нормално заплатите да са 3,5-4 пъти по-ниски, отколкото са в общност¬та. Дали наистина е така? Общо за всички отрасли производителността на труда в действителност е около 80-85% от тази в страните от Западна Ев¬ропа, Северна Америка (САЩ и Канада), Япония, Австралия, Нова Зелан¬дия. В отделни сектори тя не само се изравнява, но и превишава тази в посочените страни. Ще дам конкретни приме¬ри. В България шофьори на камиони за между¬народни превози из¬пълняват курс от 2000 км за 56 ч., като в това време се включват пре¬късвания за спане, по¬чивки, хранене и други. Същият курс германски, френски, белгийски и т. н. шофьори изпълняват за 64 ч. А нали това е ме¬рило за производител¬ността на труда - време¬то, което се изразходва за производството на продукт или услуга, или колко продукция се произвежда за единица време. При посоченото положение обаче бъл¬гарският шофьор полу¬чава 1500 лв. заплата, а неговият колега от Гер¬мания, Франция, Белгия и т. н. - 2500 евро, което е 3,5 пъти повече. В съ¬щото време български¬ят и чуждестранният работодател инкасират почти еднаква сума за превоза. Казваме почти еднаква, защото поради по-ниското заплащане на шофьорите, българ¬ският има възможност да предложи по-евтина оферта, което повишава неговата конкурентоспособност. Това е една от причините, навярно най-главната и основ¬ната за възникналите конфликти с турските власти. Те въвеждат до¬пълнителни усложне¬ния за българските пре¬возвачи, за да се стигне до условия, при които да бъдат изместени от турските, които са в неконкурентноспособно положение, най-вече поради по-големите разходи за труд (запла¬тите на шофьорите).
Друг пример: Брига¬да от 5 български квалифицирани майстори-строители за един месец създава 80 кв. м жилищна площ. Про¬дажната цена е мини¬мум 80 хил. лв. Като се приспадне цената на терена, вложените ма¬териали, използваната техника, транспортните разходи, употребените енергийни ресурси, хонорара за проекта, въз¬награждението на инженерно-техническия персонал и всички оста¬нали допълнителни пла¬щания, делът на труда на строителната брига¬да в парично изражение е около 20 хил. лв. Това означава, че всеки член на бригадата трябва да получи заплата с вклю¬чени в нея социални осигуровки в размер на 4 хил. лв. В най-добрия случай обаче получават брутно 2000 лв., а нетно -по 1600 лв.
Защо заплащането е толкова ниско?
Както вече посочи¬хме, аргументът, че това се държи на ниската производителност на труда, е несъстоятелен. Къде тогава трябва са се търси причината? Основно тя е в неправо¬мерното разпределение на стойността на създа¬дения продукт. Това изцяло е предоставено на волята на работодателя. Неговата основна цел е постигането на колкото се може по-голяма пе¬чалба. Той не може да не плати в срок и изцяло потребените енергийни източници, защото те се доставят от мощни монополисти. Затова посяга на интересите на наемния труд. В усло¬вията на криза предла¬гането на работна сила превишава търсенето и нейната цена се пони¬жава. В битката за хляба работниците са склонни да продават труда си по-евтино и дори на безце¬ница. Синдикатите не са в състояние да защитят правата им.
Какво може да се на¬прави при това поло¬жение? При запазване на плоския данък върху печалбата, трябва да се въведат нормативи, спо¬ред които и работници¬те да участват пряко или косвено в нейното раз¬пределение, защото те са нейните основни съз¬датели. Така, както беше в Гърция до преди една година - на работници¬те се даваха 13-а, 14-а и 15-а заплата. Така, както още през 1936 г. аме¬риканският президент Фр. Д. Рузвелт въведе пределен коефициент на експлоатация 18%, вследствие на което за¬платите на работниците се увеличиха с 22%. Така, както работодателите в Швеция, Норвегия с част от печалбата пра¬вят почивни станции за работниците си и детски градини за техните деца. Така, както в Оман (това го видях в предаване по телевизията) султанът взима по 15% от печал¬бите на дружествата (главно такива, които се занимават с добива и търговията с петрол) за благоустрояване на се¬лищата, изграждането на магистрали и други неща в полза но обще¬ството, поради което пустинята е превърна¬та в цветущи градове. Затова в тези страни няма протестиращи и политически боричкания на дребно. Властта в тях не е средство и начин за обогатяване, а необходимост от изява и желание да се работи за интересите на дър¬жавата и обществото. Това е издигнато като принцип за политиче¬ско поведение. Такива стандарти на мислене и действие са ни необ¬ходими и на нас, а не директиви на ЕС, с ко¬ито да ни се определя акциза върху ракията, цигарите и течните го¬рива. Вместо това ние трябва да поискаме за България да се прило¬жи съвременен план „Маршал". Използва¬ният от 1948 г. не е бил за възстановяване на икономическата база, както се третираше по времето на социали¬зма. С парите от него са се плащали заплати на работниците, а те са възстановили с труда си икономиката. Бъл¬гаринът е доказал, че е добър работник и зато¬ва трябва да бъде подо¬баващо заплатен.
Доц. Йордан ВАСИЛЕВ, д-р по икономика


4 4






Коментари


@ | 17 Юли 2013 в 11:44


"Само когато работната заплата се обвърже в непосредствена и автоматична зависимост от производителността на труда, заплащането на работната сила добива обективна оценка, за разлика от субективизма на различни КТУ (коефициенти на трудово участие), разряди, квалификационни степени и прочие глупости, въведени да залъгват и “стимулират” стоката работна сила и които представляват само различни начини на вътрешно разпределение на капиталистическата категория “фонд работна заплата”, отречена от Маркс и времето."


123 | 16 Юли 2013 в 12:38


Един работен час в България струва средно 1 евро и 80 цента. Никъде в ЕС работата не е така ниско платена както в България. Това пише германският вестник "Ди Велт". Ръстът в заплащането в сравнение с 2005 г. също е най-нисък спрямо всички останали източноевропейски членки на съюза само 6,5%. За сравнение в Румъния цената на труда е 2,90 евро на час като спрямо 2005 г. увеличението е с 24%.


бре каква била работата | 16 Юли 2013 в 11:18


"Държавата, респективно министерствата няма какво толкова да управляват в страната днес, защото почти всичко е частна собственост. Тяхната роля е да създават бизнес климат за стопанска дейност. Когато такъв е налице, ще се развиват промишлеността и селското стопанство, което води до наличието на работни места. Но те имат и регулираща роля. Когато в макроикономически мащаб се установи, че производителността на труда е достигнала примерно 60% от тази в ЕС, тогава и заплащането за труда трябва да съответства на нея. А не като сега, при положение че нашата производителност е 46% спрямо тази в ЕС, заплащането да е 20%. Това означава, че коефициентът на експлоатация е 80%, при положение че максимално допустимият в ЕС е 9%. Този коефициент е въведен от американския президент Фр. Д. Рузвелт през 1934 г., който е интерпретация на постановката на Маркс за преразпределение на стойността на принадения продукт. Само у нас и в Румъния от страните в ЕС съществува минимална месечна работна заплата. Навсякъде другаде има най-ниска почасова ставка. В Германия тя е 6,5 евро. Значи, ако си нает да извършиш някаква работа, дори и да си най-нискоквалифициран и работиш 4 ч., затова получаваш 26 евро. По косвен път може да се определи минималната заплата, която при пълна заетост е 1144 евро за 22 работни дни. Това не е нещо фиктивно измислено. За формирането на такъв доход се имат предвид минималните средства, които са необходими за преживяване. Това са критериите, които трябва да се въведат и у нас." Йордан Съев


бре каква била работата | 16 Юли 2013 в 11:18


"Държавата, респективно министерствата няма какво толкова да управляват в страната днес, защото почти всичко е частна собственост. Тяхната роля е да създават бизнес климат за стопанска дейност. Когато такъв е налице, ще се развиват промишлеността и селското стопанство, което води до наличието на работни места. Но те имат и регулираща роля. Когато в макроикономически мащаб се установи, че производителността на труда е достигнала примерно 60% от тази в ЕС, тогава и заплащането за труда трябва да съответства на нея. А не като сега, при положение че нашата производителност е 46% спрямо тази в ЕС, заплащането да е 20%. Това означава, че коефициентът на експлоатация е 80%, при положение че максимално допустимият в ЕС е 9%. Този коефициент е въведен от американския президент Фр. Д. Рузвелт през 1934 г., който е интерпретация на постановката на Маркс за преразпределение на стойността на принадения продукт. Само у нас и в Румъния от страните в ЕС съществува минимална месечна работна заплата. Навсякъде другаде има най-ниска почасова ставка. В Германия тя е 6,5 евро. Значи, ако си нает да извършиш някаква работа, дори и да си най-нискоквалифициран и работиш 4 ч., затова получаваш 26 евро. По косвен път може да се определи минималната заплата, която при пълна заетост е 1144 евро за 22 работни дни. Това не е нещо фиктивно измислено. За формирането на такъв доход се имат предвид минималните средства, които са необходими за преживяване. Това са критериите, които трябва да се въведат и у нас." Йордан Съев


васко | 16 Юли 2013 в 11:08


може ли някой да сметне каква е нормата на експлоатация при нас




Каква е цената на националното предателство? Демократично ли е нито една партия да не се допита до гражданите за...?!

вижте още

Най-ново от Публикувай с 999

Здрaвейте Пишa ви по повод безсилието нa общинa Ямбол д...

ЗАЩО ЯМБОЛ НЯМА ДА ИМА „НОВА БОЛНИЦА“? Години наред на...

Преди дни беше публикувана жалба на една пътничка за на...

Реклама