Публикувай с Радио 999Публикацията е видяна: 1455


Получено на 15 Юли 2013 в 11:57 от Zarko


За.....Разминаването между заплащането и производителност

Главно работодатели¬те и техните браншови организации у нас обяс¬няват ниското запла¬щане на наемния труд с това, че то отговаря на производителността. Средно за страната тя е около 27-30% от тази в Европейския съюз, зато¬ва било съвсем логично и нормално заплатите да са 3,5-4 пъти по-ниски, отколкото са в общност¬та. Дали наистина е така? Общо за всички отрасли производителността на труда в действителност е около 80-85% от тази в страните от Западна Ев¬ропа, Северна Америка (САЩ и Канада), Япония, Австралия, Нова Зелан¬дия. В отделни сектори тя не само се изравнява, но и превишава тази в посочените страни. Ще дам конкретни приме¬ри. В България шофьори на камиони за между¬народни превози из¬пълняват курс от 2000 км за 56 ч., като в това време се включват пре¬късвания за спане, по¬чивки, хранене и други. Същият курс германски, френски, белгийски и т. н. шофьори изпълняват за 64 ч. А нали това е ме¬рило за производител¬ността на труда - време¬то, което се изразходва за производството на продукт или услуга, или колко продукция се произвежда за единица време. При посоченото положение обаче бъл¬гарският шофьор полу¬чава 1500 лв. заплата, а неговият колега от Гер¬мания, Франция, Белгия и т. н. - 2500 евро, което е 3,5 пъти повече. В съ¬щото време български¬ят и чуждестранният работодател инкасират почти еднаква сума за превоза. Казваме почти еднаква, защото поради по-ниското заплащане на шофьорите, българ¬ският има възможност да предложи по-евтина оферта, което повишава неговата конкурентоспособност. Това е една от причините, навярно най-главната и основ¬ната за възникналите конфликти с турските власти. Те въвеждат до¬пълнителни усложне¬ния за българските пре¬возвачи, за да се стигне до условия, при които да бъдат изместени от турските, които са в неконкурентноспособно положение, най-вече поради по-големите разходи за труд (запла¬тите на шофьорите).
Друг пример: Брига¬да от 5 български квалифицирани майстори-строители за един месец създава 80 кв. м жилищна площ. Про¬дажната цена е мини¬мум 80 хил. лв. Като се приспадне цената на терена, вложените ма¬териали, използваната техника, транспортните разходи, употребените енергийни ресурси, хонорара за проекта, въз¬награждението на инженерно-техническия персонал и всички оста¬нали допълнителни пла¬щания, делът на труда на строителната брига¬да в парично изражение е около 20 хил. лв. Това означава, че всеки член на бригадата трябва да получи заплата с вклю¬чени в нея социални осигуровки в размер на 4 хил. лв. В най-добрия случай обаче получават брутно 2000 лв., а нетно -по 1600 лв.
Защо заплащането е толкова ниско?
Както вече посочи¬хме, аргументът, че това се държи на ниската производителност на труда, е несъстоятелен. Къде тогава трябва са се търси причината? Основно тя е в неправо¬мерното разпределение на стойността на създа¬дения продукт. Това изцяло е предоставено на волята на работодателя. Неговата основна цел е постигането на колкото се може по-голяма пе¬чалба. Той не може да не плати в срок и изцяло потребените енергийни източници, защото те се доставят от мощни монополисти. Затова посяга на интересите на наемния труд. В усло¬вията на криза предла¬гането на работна сила превишава търсенето и нейната цена се пони¬жава. В битката за хляба работниците са склонни да продават труда си по-евтино и дори на безце¬ница. Синдикатите не са в състояние да защитят правата им.
Какво може да се на¬прави при това поло¬жение? При запазване на плоския данък върху печалбата, трябва да се въведат нормативи, спо¬ред които и работници¬те да участват пряко или косвено в нейното раз¬пределение, защото те са нейните основни съз¬датели. Така, както беше в Гърция до преди една година - на работници¬те се даваха 13-а, 14-а и 15-а заплата. Така, както още през 1936 г. аме¬риканският президент Фр. Д. Рузвелт въведе пределен коефициент на експлоатация 18%, вследствие на което за¬платите на работниците се увеличиха с 22%. Така, както работодателите в Швеция, Норвегия с част от печалбата пра¬вят почивни станции за работниците си и детски градини за техните деца. Така, както в Оман (това го видях в предаване по телевизията) султанът взима по 15% от печал¬бите на дружествата (главно такива, които се занимават с добива и търговията с петрол) за благоустрояване на се¬лищата, изграждането на магистрали и други неща в полза но обще¬ството, поради което пустинята е превърна¬та в цветущи градове. Затова в тези страни няма протестиращи и политически боричкания на дребно. Властта в тях не е средство и начин за обогатяване, а необходимост от изява и желание да се работи за интересите на дър¬жавата и обществото. Това е издигнато като принцип за политиче¬ско поведение. Такива стандарти на мислене и действие са ни необ¬ходими и на нас, а не директиви на ЕС, с ко¬ито да ни се определя акциза върху ракията, цигарите и течните го¬рива. Вместо това ние трябва да поискаме за България да се прило¬жи съвременен план „Маршал". Използва¬ният от 1948 г. не е бил за възстановяване на икономическата база, както се третираше по времето на социали¬зма. С парите от него са се плащали заплати на работниците, а те са възстановили с труда си икономиката. Бъл¬гаринът е доказал, че е добър работник и зато¬ва трябва да бъде подо¬баващо заплатен.
Доц. Йордан ВАСИЛЕВ, д-р по икономика


4 4






Коментари


@ | 17 Юли 2013 в 11:44


"Само когато работната заплата се обвърже в непосредствена и автоматична зависимост от производителността на труда, заплащането на работната сила добива обективна оценка, за разлика от субективизма на различни КТУ (коефициенти на трудово участие), разряди, квалификационни степени и прочие глупости, въведени да залъгват и “стимулират” стоката работна сила и които представляват само различни начини на вътрешно разпределение на капиталистическата категория “фонд работна заплата”, отречена от Маркс и времето."


123 | 16 Юли 2013 в 12:38


Един работен час в България струва средно 1 евро и 80 цента. Никъде в ЕС работата не е така ниско платена както в България. Това пише германският вестник "Ди Велт". Ръстът в заплащането в сравнение с 2005 г. също е най-нисък спрямо всички останали източноевропейски членки на съюза само 6,5%. За сравнение в Румъния цената на труда е 2,90 евро на час като спрямо 2005 г. увеличението е с 24%.


бре каква била работата | 16 Юли 2013 в 11:18


"Държавата, респективно министерствата няма какво толкова да управляват в страната днес, защото почти всичко е частна собственост. Тяхната роля е да създават бизнес климат за стопанска дейност. Когато такъв е налице, ще се развиват промишлеността и селското стопанство, което води до наличието на работни места. Но те имат и регулираща роля. Когато в макроикономически мащаб се установи, че производителността на труда е достигнала примерно 60% от тази в ЕС, тогава и заплащането за труда трябва да съответства на нея. А не като сега, при положение че нашата производителност е 46% спрямо тази в ЕС, заплащането да е 20%. Това означава, че коефициентът на експлоатация е 80%, при положение че максимално допустимият в ЕС е 9%. Този коефициент е въведен от американския президент Фр. Д. Рузвелт през 1934 г., който е интерпретация на постановката на Маркс за преразпределение на стойността на принадения продукт. Само у нас и в Румъния от страните в ЕС съществува минимална месечна работна заплата. Навсякъде другаде има най-ниска почасова ставка. В Германия тя е 6,5 евро. Значи, ако си нает да извършиш някаква работа, дори и да си най-нискоквалифициран и работиш 4 ч., затова получаваш 26 евро. По косвен път може да се определи минималната заплата, която при пълна заетост е 1144 евро за 22 работни дни. Това не е нещо фиктивно измислено. За формирането на такъв доход се имат предвид минималните средства, които са необходими за преживяване. Това са критериите, които трябва да се въведат и у нас." Йордан Съев


бре каква била работата | 16 Юли 2013 в 11:18


"Държавата, респективно министерствата няма какво толкова да управляват в страната днес, защото почти всичко е частна собственост. Тяхната роля е да създават бизнес климат за стопанска дейност. Когато такъв е налице, ще се развиват промишлеността и селското стопанство, което води до наличието на работни места. Но те имат и регулираща роля. Когато в макроикономически мащаб се установи, че производителността на труда е достигнала примерно 60% от тази в ЕС, тогава и заплащането за труда трябва да съответства на нея. А не като сега, при положение че нашата производителност е 46% спрямо тази в ЕС, заплащането да е 20%. Това означава, че коефициентът на експлоатация е 80%, при положение че максимално допустимият в ЕС е 9%. Този коефициент е въведен от американския президент Фр. Д. Рузвелт през 1934 г., който е интерпретация на постановката на Маркс за преразпределение на стойността на принадения продукт. Само у нас и в Румъния от страните в ЕС съществува минимална месечна работна заплата. Навсякъде другаде има най-ниска почасова ставка. В Германия тя е 6,5 евро. Значи, ако си нает да извършиш някаква работа, дори и да си най-нискоквалифициран и работиш 4 ч., затова получаваш 26 евро. По косвен път може да се определи минималната заплата, която при пълна заетост е 1144 евро за 22 работни дни. Това не е нещо фиктивно измислено. За формирането на такъв доход се имат предвид минималните средства, които са необходими за преживяване. Това са критериите, които трябва да се въведат и у нас." Йордан Съев


васко | 16 Юли 2013 в 11:08


може ли някой да сметне каква е нормата на експлоатация при нас




Каква е цената на националното предателство? Демократично ли е нито една партия да не се допита до гражданите за...?!

вижте още

Най-ново от Публикувай с 999

Голям пожар до рибарника на кръстовището за Ормана .На ...

Река Тунджа в центъра на гр. Ямбол-тиня, смрад, комари....

Всеки има право на мнение и трябва да е свободен да ...

Реклама