Публикувай с Радио 999Публикацията е видяна: 974


Получено на 08 Февруари 2014 в 11:28 от Петър


Защо българите напускат България въпреки униженията

Хубаво е да си българин? Но не е сигурно дали е добре да живееш в България? Не се хващайте за изключенията, а вижте преобладаващото, тенденцията, или, както казват философите, “зад дърветата вижте гората”. Какъв е общият фон, ежедневната ситуация, в която живеем: всеобщо недоволство от правителството, политиците, системата на управление, държавата, хората, доходите, безработицата, всичко или почти всичко.

И така, както сме всеобщо недоволни, така и не можем да се организираме за нищо, дори за един протест. Всеки вижда различно и по различен начин иска да протестира. Най-често пред телевизора. С чаша в ръка и псувня на уста. А как тогава да се решат проблемите, като никой не иска? Като следствие нищо не се променя и недоволството си остава и расте, ама пред телевизора, ракията и жената, която го отнася. Перманентно недоволство, но пък от сърце. Ние не можем да се обединим, защото нямаме обща цел. А нямаме, защото сме разделени и виждаме света по различен начин. Не разбираме пазарното стопанство и породените от него социални и човешки отношения. Представяме си света по един начин, той е друг, а искаме да изглежда по трети. Объркани сме като никога досега. Мечтите ни са да бъдем много богати, но и равни като при социализма, като за това не трябва да работим или не толкова, че да се изморяваме, а и да ни се дава, подарява, не да се заработва. Все още твърде много хора смятат, че държавата трябва да се грижи за тях за тяхното щастие, за децата им, за бъдещето, за всичко. Такава държава няма и няма да има, но ниe я искате тук и сега. Веднага и без отлагане. Тя ни се полага по рождение. Политиците да я направят и донесат. Така се получава, защото мирогледът ни е от 19 век, живеем в началото на 21 век, а желанията ни са от няколко века напред. Раят трябва да е тук, на земята и точно в България. Ето защо се появяват някои социални и демографски явления. България намалява с 8 човека на час. Докога? Докато свършат българите ли? Работещите в чужбина са 2.5 милиона, а у нас са 2.2 милиона. Изнася ли се България? Ако е така, какво чакаме, да си ходим и ние и последният да затвори вратата, сложи катинара и кръст на държавата България. След векове на борба, спечелени войни и битки с най-силните на света, страдания, лишения, неволи, но с цел да пребъде България, сега ще я закрием ли по икономически причини? Тихо, кротко, един по един, водени от най-добри лични мотиви и подбуди. С цел личен, а не общ просперитет. Аз да успея, държавата кучетата я яли. А не можем ли да променим държавата така, че и тук да ни е добре? Или сме останали последните, като село от пенсионери, което се топи и пълни гробищата. На доизживяване.
Защо напускат младите? За пари и доходи ще кажат някои и няма да са напълно прави. Това е само част от проблема.

Парите не са всичко. Те са всичко само за този, който ги няма. По последни официални данни средната работна заплата е 801 лева. Като тя формира само 51.7% от дохода на българина. Помислете за останалите 48.3%. Средният доход на едно домакинство, което официално е 2.4 души, е 10 752 лева на година, а на едно лице е 4541 лева, като е нараствал с 15.3% за година. За периода 1999-2012 г. доходът е нараствал над 2.8 пъти, или средно с около 20% на годишна база. Има много и различни данни, които показват, че работната заплата и доходи растат, но това не спира или не влияе съществено върху напускащите България.

Значи някъде другаде е проблемът. Паритет на покупателната способност (ППС) е показател, който премахва влиянието на цените. Или на колко се равнява средната работна заплата у нас спрямо различните страни. Колко стоки и услуги можеш да потребяваш тук и за същите стоки и услуги в друга държава колко тяхна валута ти трябва. Това, което открай време вълнува българина, аз с мойта заплата какво мога да си купя в чужбина. Евростат преди година обяви, че тя е 1250 евро. Това, което можеш да си купиш с 800 лева у нас, средно за ЕС ти трябват 1250 евро. Това е паритетът. Сега повечето ще почнат да сравняват цени, за които знаят, и ще кажат, че не е възможно, че има грешка и т.н. На нас винаги, когато не ни изнася, си измиваме съзнанието с “това не може да е вярно”. Не, няма грешка. Едни цени са по-високи, други по-ниски, но това се получава. Взимат се цени на енергия, горива, данъци, наеми и такси, които в България са много по-ниски, някои до 2 пъти от Западна Европа. Не се взима една стока, взима се кошница от стоки и услуги. Въпросът е друг. Защо много хора емигрират и там имат заплати, по-ниски от 1250 евро? Колко трябва да взимаш, за да си добре в чужбина? Ако в България не плащаш наем, само 3% плащат и ние имаме най-много с Румъния жилищна собственост, значи не плащаш, то наемът в друга страна се прибавя към този доход. И понеже те са високи, ти трябват средно около 2000 евро. Разбирате ли сега, защо нашите гастарбайтери се тъпчат по 7-8 в един апартамент. Не всички, но много. Пести се.

Изобщо в чужбина се пести, а в България не. Повечето емигранти не киснат по цял ден в кафетата, не ходят на ресторант и петък и събота няма дискотеки и чалга. Защо? Не могат да си го позволят. Или ако могат, е толкова скъпо, че те заболява сърцето, като знаеш как си ги изкарал тези пари. Там повечето българи живеят като праведници, а тук? Тежък е животът в емиграция. В Англия масово остават студенти след студентска бригада. Но какво работят? Берат ягоди, праз, лук, цветя. И то здравата, без оплакване. Спят често на полето във фургон и това за да ти останат 200-300 паунда на месец над разходите. Но дори и да са повече, това са спестените пари от дискотеки, кафенца и ресторанти. Затова и някои се връщат без пари, отпускат му края. Ако в България работиш същия като време и тежест и интензивност труд, вероятно ще печелиш толкова или повече. Но си тук, в България, при приятели, среда и роднини. По програмата “Млад Фермер” ти помагат за стартиращ бизнес с 40 000 евро. Желаещите не са много. Както и по много други програми. Мит е, че ти трябват връзки, за да се уредиш. Това е поредното извинение. Трябва хъс и инат и желание за работа. Защо българинът работи в чужбина, а тук седи по кафетата. Там се занимава с тежък физически труд, а у нас – не. Защото се мисли за тарикат, а те не работят. Правят пари от нищо. По ППС ти трябва работна заплата над 1000 лева чисти. А такива заплати има много. В бюджетната сфера средната работна заплата е над 1180 лева. Но всеки не може да се уреди там. Сервитьор в курортите вади в пъти повече, в селското стопанство надницата е 30 лева, а някои взимат и до 100 лева в сезон за неквалифициран труд, като се работи и като часове и като натоварване по-малко от Англия, Испания, Гърция. В строителството защо не мога да намеря евтин майстор? Минимумът е 60-70 лева на ден плюс бири, кафета, а ако изпроси, и обяд. Та той работи активно максимум 4-5 часа, а в Германия не подвива крак дори 10-12 часа. Само от това надницата му скача на около 180 лв. А майсторите, които искат 100-150 лева на ден?

Производителността е различна, а нея никой не я има предвид. В промишлеността е същото, но няма желаещи. Това е единият проблем, работата, която вършиш в чужбина, не искаш да вършиш в България.
Живота, който водиш в чужбина, не искаш да водиш тук. Удоволствията, които имаш тук, не можеш да имаш там. Но има и други. Да си стегнеш куфарите е най-лесно. Не търсиш работа, не се изнервяш, не се напрягаш. Заминаваш. Нали всички така правят! Там те наемат, защото ти плащат много по-малко от местните. Ти си им икономически изгоден. Нищо че едва ли ще направиш кариера. Ще си стоиш на дъното, но ще имаш за ядене и ще спастриш някое евро. Ще се връщаш в България и ще се правиш на велик и успял. Трето: Манталитетът от затворената социалистическа система ни накара да вярваме, че всичко чуждо е прекрасно. Че да живееш в чужбина е върхът на успеха. Да знаеш език все още се смята за връх в кариерното развитие. Там си успял, а в България успелите са с връзки, мутри, мафиоти, изобщо паплач, с която не искаш да се месиш. Така обиждаме себе си като част от тази система и избиваме комплекси защо не сме успели. Има и четвърто. Несправедливостта, корупцията, зависимостите, политическата класа – те смърдят. Няма спокойствие. Чувстваш се измамен, изигран, употребен. Искаш да избягаш. В чужбина и това го има – и мафия, и престъпност, и връзки, и корупция, но не го виждаш. Това е на други височини. Защото ти си на дъното. До теб не стига. Столетия демокрация са направили така, че да има относителен ред и спокойствие. Мафията да не се набива на очи и да не дразни. Те отдавна, много поколения са
не само добре облечени, но и добре поставени в обществото бизнесмени.

Техните пари не миришат. Те са забравили, че прапрадядо ти е бил пладнешка мутра, използвал е детски труд и безмилостна експлоатация, която ние никога не сме виждали. Организираната престъпност е с “кадифена ръкавица”, а у нас е с типично балканско звучене: черни очила, мощна кола, много мускули, пистолет, бухалка или винкел. Но този набиващ се на очи ред в обществото и законност в чужбина идва от хората, живеещи там, от манталитета им. Те са се борили векове, затова сега берат плодовете. В демокрация са живели техните родители и прародители. Но те са я постигнали с бой и борба. Те с това са откърмени. С истинска демокрация още от 19 век. А ние със социализъм. При който трябваше да сме равни. И тези, които ни водиха и учеха, сега ни експлоатират, мамят и лъжат най-безскрупулно.

Неравенството ще расте. И при западните демокрации е било като при нас, и при нас ще улегне като при тях, но трябва време. Много време, няколко поколения, а на нас не ни се чака. Единият от начините е
тези, с другия манталитет, добит в чужбина, да се върнат и да го приложат в България.

Горчивият опит от практиката показва, че поне тези, които са били досега на властови позиции, вземат каквото и колкото могат и бягат. Да напълниш джобовете е девиз от техния свят. Там те го правят по-малко или им е невъзможно, защото има механизми за следене и контрол. Има по-добра демокрация. Нас са ни учили, че човек за човека е приятел и другар, а не вълк. И проблемът е, че сега живеем във вълчи свят. Единствената надежда е тези, които сме тук, да останем и да се борим. За пари, хляб и свобода ежедневно, неспирно и неотказно. Тези неща не се подаряват, те се отвоюват. Другият изход е терминал 2 или гробищата за “последните мохикани”. Хиляди народи са изчезнали или са се претопили. България не трябва да умре.

Автор: Светозар ГЛЕДАЧЕВ, финансов анализатор, в. „Марица”

http://e-burgas.com/archives/62616?fb_action_ids=10201338371530392&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=[562716907153145]&action_type_map=[%22og.likes%22]&action_ref_map=[]


0 0






Коментари




Каква е цената на националното предателство? Демократично ли е нито една партия да не се допита до гражданите за...?!

вижте още

Най-ново от Публикувай с 999

Здрaвейте Пишa ви по повод безсилието нa общинa Ямбол д...

ЗАЩО ЯМБОЛ НЯМА ДА ИМА „НОВА БОЛНИЦА“? Години наред на...

Преди дни беше публикувана жалба на една пътничка за на...

Реклама