Обратно към категорията

Изложбата на Ташко Попов – висока топка в културния живот на Ямбол

   

Изложбата на Ташко Попов – висока топка в културния живот на Ямбол

Борислав Ненов, в-к "Делник"
Ташко Попов е една от странните фигури в ямболския културен живот. Странна, поради фактът, че той не излиза често пред публиката, не обича изявите пред аудиторията, изключвайки тази на учениците му в сливенската  Художествена гимназия.

Той няма и славата на бохем – нещо, което прави често от хора с почти оскъдна дарба големи имена в културата на един град, независимо дали това ще е Пловдив или Ямбол. Далеч от суетата, Ташко Попов обаче е одарен с талант.И то многостранно надарен, тъй като той може да направи изложба на ниво и от акварели, и от плакати, и от други техники на изобразителното изкуство. Попов е не само многостранен, но и модерен. Той е от малкото ямболски художници, които действително творят в 21 век.

Това мощно личи и в новата му изложба, която стана факт на 12 май и бе посветена от автора на неговия преподавател в Художествената академия проф. Александър Поплилов, който на същата дата можеше да навърши 100 години. Явно за Ташко Попов студентското време, преминало и с общуване с професора по „Приложна графика”, който от 1962 до 1966 г. е и ректор на Художествената академия, е особено свидно, щом новата му изложба е посветена на неговата памет.

Има една своеобразна „кореспонденция” в този „случай”- от 20 април до 18 май в Градската художествена галерия във Варна върви изложба с творби на проф. Поплилов, озаглавена „Учителят”.

Ташко Попов е един самотник в света на приложните изкуства в Ямбол. Иван Газдов е от много-много години в София, а други големи дарования в тази област ние сякаш нямаме. Новата изложба на Попов обаче не е с творби от приложните изкуства, макар в някои от тях почеркът на автора, изучавал специално този стил на рисуване да личи ясно. И ярко.

Тематично  Попов е разделил картините си в три цикъла – „Градът”, „Реката” и „Пазара в Бари”.  Аз ще добавя и още един цикъл, макар че авторът не е обявил такъв – този четвърти цикъл е „Ташо”, така се нарича огромното платно, което е в центъра на изложбата. Това платно е пиршество на светлите багри и фигури, и сякаш синтезира, дава ни в кондензирана форма, най-доброто от таланта на Ташко Попов.

Ако търсим кутийка, в която да поставим като стил ямболският автор, лесно можем и да сгрешим. Той е сюрреалистичен  в новата си изложба, особено в цикъла „Реката”, но и много други изми надничат от платната му. Неговата Река е напълно различна от Тунджа или от това, което сме свикнали да виждаме като Тунджа, но нищо не пречи и да е Тунджа.

Драконите, наличието и на гротескови елементи, та дори и на цели творби в този стил, не променя нещата – това е Реката. Попов сякаш умее нещо голямо, нещо, което не се среща особено често – да се забавлява, докато прави нещата си. Разбира се, това е хипотеза, не познавам автора, а и често авторите откровено лъжат за начина, по който създават творбите си.

Така че зад тяхната направа може има не забавление, а мъчителен, къртовски труд. Всъщност, за да можеш да се забавляваш в изкуството, няма как да минеш без години на къртовски труд.

Освен ако името ти не е Моцарт, разбира се.

Та в цикъла „Реката” Ташко Попов както ни показва дракони и ред други странни божи творения, така и ни праща в пасторала – в едно от платната му се настанила прелестта, приглушената прелест, на картина с  далечни къщички, дървета, вода. В „Реката” палитрата на Попов също е много светла, за разлика от другия му голям цикъл, „Градът”. Без да е мрачен , той е изработен в тъмни цветове, което е сякаш присъщо за урбанизацията.

„Градът” Ташко Попов ни пренася в неговата визия – маркетите, жилищните блокове, нощните светлини. Такива, изчистени символно, са три от творбите в този цикъл, другите са решени по съвсем друг начин, а това също е един от големите номера на ямболския художник.

Последен, или първи, зависи от гледната точка, в новата изложба на Попов е цикълът ”Пазара в Бари”. Вторият по икономическа мощ град в Южна Италия, може би, е някакъв особен момент в живота на Попов, но в това надали има нещо изненадващо – първи, преди Бари, е Неапол…

С осем слепени платна ни въвежда в този мечтан от мнозина град Ташко Попов, като вади на воля най-пищните цветове от палитрата си.

Новата изложба на ямболския творец е ярка, модерна, висока – и като мислене, и като изпълнение. И достойна за паметта на неговия учител проф. Ал. Поплилов.

Източник: www.delnik.net
Снимки: "Делник"










Вижте още

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

 

Времето в Ямбол

Видео

Историята на мъж, поддържащ паметника на загиналите руски воини в Освободителната война
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!