Обратно към категорията

ЕСЕ НА ТЕМА: "ИСТИНАТА ЗА СВОБОДАТА" - МАРИЕЛА ГОНЕВА , 12 КЛАС

   

ЕСЕ НА ТЕМА:

Продължава конкурсът за есе по случай 3-ти март- Национален празник на Република България, организиран от ИК за местен референдум област Ямбол. Инициативата е за ученици от V до XII клас, като в нея могат да вземат участие ученици от област Ямбол. 
Без редакторска намеса публикуваме есе, изпратено от дванадесетокласничката Мариела Антонова Гонева от  ЕГ ”Васил Карагьозов” гр. Ямбол  на тема  "Истината за свободата".
Информация за конкурса вижте ТУК.
 
"Здравей Дяконе, аз зная, изморен си и спиш дълбоко, ама на мене ми е тъжно на душата и реших да ти разправя малко за България. Не бой се, извоювахме я пустата ни свобода. Ти не доживя, но на Шипка страшно е било, ала нали знаеш, българско сърце юнашко не ще се предаде. Казал си в сетния си час: “Каквото съм направил, в полза народу е ”. А аз си мисля, нахалост е било. Скоро е трети март, празнуваме Освобождението,  а нито ми е празнично,  нито радостно. Очите ми се пълнят със сълзи, Василе. Заради всички смели хора, като теб, нито веднъж знамето ни не е паднало в битка, а родината ни е имала и ще има само едно име – България. А днес чедата й бягат на талази, от тази плодородна земя. И вместо да се бият в гърдите кои са и какво имат, търсят другаде подслон, крият се, срамят се. Пишат по книгите, че казал си: “Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство.” Право да ти кажа, господари имаме – над двеста и четиридесет са, и конформисти – колкото щеш. Равенството обаче ни е блян, а свободата е относително понятие. Няма да крия, срещат се и алтруисти, такива, които не са послушни и не се подчиняват, ама ги мислят за луди, дефектни хора.
 Още от раждането ни, от ден първи, възпитанието ни е насочено към това да станем роби. Иска се да сме наивни и кротки и да следваме политически идеологии и социални порядки. Внушават се и  се вменяват доктрини и обществото се разболява. Това, да бъдеш себе си, да се изправиш и да заявиш думата си, малко могат да си го позволят, висша форма на смелост е. За това после. Сега да ти разкажа какво остана от земята, която ти ни завеща, и как изглежда народът, за който се пожертва. 
 Българинът имаше писменост и му беше гордост, дори големците от Европейския съюз я признаха за официална, а юродът я затрива стремглаво, бърза да я замени с латински букви. Цял свят призна българската народна музика като уникална и единствена по рода си. За гласа на Валя Балканска беше малка планетата Земя и я изпратиха да звучи в Космоса. Българинът и това отрече и заслуша песни от Изток и от Запад. Децата на майка България нямат детство, ако знаеш как са се захласнали по едни технологии, които ги карат да правят всичко механично. Не обръщат внимание на това, което се случва около тях, живеят в измислен свят и когато пораснат, сами попадат в капана на това деморализирано и деиндивидуализирано общество. Обществото е болно, Дяконе. Не знам от някаква невроза ли е, ама няма връзка с реалността. Чужди сме един на друг. Ако видиш, сърцето ще те заболи. Братя се “колят и бесят” също като врагове, приятели от алчност си обръщат гръб , майките не раждат, жените сами се продават. Няма значение кой колко е способен, колко знае или се труди, а е отредено за едни да има, за други не. И при свободата е така- на едни им се дава, на други не, за някои има закони, за други няма. А най – страшното е, че никого не уважават и в никого нямат вяра. Божиите хора нямат страх от Бога, Апостоле, чуваш ли Апостоле? Прелюбодействат, лъжат, крадат, подиграват се с най – чистото и святото. Нищо не остана от смелия дух на твоето време. Вместо да скъсат веригите и да ударят по главата онзи, който им ги слага, те се помиряват, привеждат глави, мнозинството няма душа, няма и ум.
 Ако татковината ни е плакала неутешимо, докато извоюва свободата си, то днес, когато я има,  тя неспирно ридае и “проси и моли пощада.” Песните заглъхнаха, ритъмът седем осми едва се дочува, защото народният танц се забрави, Балканът самотно тъгува, а морето е по – черно отвякога. Спи, Дяконе, че събудиш ли се, ще видиш много мъка. Останаха дедите и бащите ни, които пазят твоя светъл лик. Обаче едни хора, с лъскави костюми и кръгли шкембета, хвърлят им жълти стотинки и очакват с тях да живеят. Дилъри, сводници, мошеници имат татуиран на гърдите си кръста Христов, а на гърбовете им е изрисуван твоят лик.
 Това е, Левски, народът, за когото ти умря, а Перущица почерня от траурни чембери. Народът ти, Българийо, е роб, предал се е, загнива, престанал е да се развива. Не помни и не тачи. Народе!!!!"


Мариела Антонова Гонева
 



Вижте още

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Коментари

#6 Катя Донева 03.03.2018 16:55

Браво,Мимка!Гордея се с теб!Прекрасно написано,истинско!Радвам се,че има деца като теб!Имам надежда за бъдещето!Успех ти желая и не изменяй на себе си!

 

 

#5 Гергана Мартинова 03.03.2018 15:55

Браво ,Мариелка !Развълнува ме с точната преценка за всичко ,което става днес в любимата ни България! Дано има повече умни деца като теб,тогава и надеждата ни за по-добро бъдеще на родината ни ще е по-голяма!по-голяма


#4 Гергана Мартинова 03.03.2018 15:55

Браво ,Мариелка !Развълнува ме с точната преценка за всичко ,което става днес в любимата ни България! Дано има повече умни деца като теб,тогава и надеждата ни за по-добро бъдеще на родината ни ще е по-голяма!по-голяма

 

 

#3 Лили Попова 03.03.2018 10:20

Дълбоко затрогващ текст! Талантливо момиче.


#2 Дорина 02.03.2018 19:23

Страхотен текст!Браво на момичето!

 

 

#1 Радостина Керанова 02.03.2018 15:03

Развълнува ме,болно и тежко ми е за децата ни....


Реклама

Банер 1

 

Времето в Ямбол

Видео

Ямболски изследователи ще покорят връх „Ямбол” на Антарктида
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!