Обратно към категорията

ЕСЕ НА ТЕМА: "ИСТИНАТА ЗА СВОБОДАТА" - КРЕМЕНА ТОДОРОВА, 10 КЛАС

   

ЕСЕ НА ТЕМА:

Продължава конкурсът за есе по случай 3-ти март- Национален празник на Република България, организиран от ИК за местен референдум област Ямбол. Инициативата е за ученици от V до XII клас, като в нея могат да вземат участие ученици от област Ямбол. 
Без редакторска намеса публикуваме есе, изпратено от десетокласничката Кремена Тодорова от ЕГ “Васил Карагьозов” гр. Ямбол на тема  "Истината за свободата".
Информация за конкурса вижте ТУК.

"Андре Жид казва да вярваме на тези, които търсят истината, и да се съмняваме се в онези, които я намират. И това е така, защото всеки, който си помисли дори за миг, че знае цялата,обективна истина, значи се е помислил за Бог. А това е пътят към диктаторството.
Свободата в България е мит, а историята на тази страна все повече се превръща в литературно произведение. Какво е свободата?! И къде е?
Свободата е състояние на духа, в което човек се чувства силен, спокоен, у дома си. Нима ние се чувстваме на място тук, сега, в тази държава, в този град? Спокойствието не е присъдено на българите. Истината е, че през цялата ни история българският народ е бил в своеобразен Сървайвър. Естествено, оцеляването се е превърнало в национален спорт. Тъжно, но факт. Поради тази причина ние пазим големите имена в нашата история, защото те са онази светлинки, които ни карат да мечтаем за звездите, дори когато сме в калта. Първите имена, които излизат в съзнанието ни са създателите на българската държава. Всички български царе до падането ни под турско робство. Аз приемам историята на България до този момент за достоверна. Но все пак зная, че мит и история често се сливат, особено в онези векове, когато почти не се затриваме от лицето на земята и когато писмените паметници са оскъдни. Обаче има една велика мисъл на Максим Горки, която гласи "Човек, когато лъже говори много повече за себе си". Ако приемем, че историята е написана от хора, които смятат себе си за победители, и са искали да впишат имената си в нея, то значи, че същите тези хора са възвеличили делата си.
Кой е Левски? Кой е Ботев? Кой е Георги Сава Раковски? Каква е истината за тях? Каква е истината за нашата нация? Къде е свободата НИ? Къде е вярата ни и нима като емигрираме, ще успеем да запазим език и вяра? Това ли е, за което са се борили и жертвали толкова хора? Затова ли Левски написа онова тайнствено и неразкодирано Народе ????  Тук е моментът да смесим история и литература. Да споменем Сервантес с „Дон Кихот“ и онова велико прозрение: "Свободата Санчо, е едно от най-ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които земята крие, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва живота и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека".
Нашите велики българи, революционерите, дадоха живота си за свободата на България и аз вярвам в ореола на техните личности.Човек има нужда да вярва в такива хора, които са готови на саможертва в името на велики идеи. Ако ще да е литературна измислица, ние имаме нужда от тази история, защото който има история ,има и бъдеще.Народи с доста по-оскъдна история си я измислят, правят епични филми, а ние все търсим да отречем, да очерним някого, да кажем, че Не, не е бил истински и даже да натрапим своята истина за истината в историята.  
Нашата държава е създадена на кръстопът. Това е карма, от която не можем да избягаме. През вековете сме усетили влиянието на различни култури. Лошите периоди като османското владичество са предали ориенталски привкус на традициите ни.затова тук са на почит и сладкото и лютото. Възраждането и Освободителната война ни реабилитират. Започва Третата българска държава. За нея знаем повече. Но и тук често затваряме очи. Фашизма в България доказва, цитирам Антон Страшимиров: "Българският фашист е клал българин така, както турчин не го е клал". След това пък идват лагерите на социализма. 
И тук възниква въпросът защо българите сме жестоки един към друг? Защо сме слепи за злите си постъпки. Защо Ботев е бил предаден от българи? Защо Левски е предаден от българи? Защо Софроний Врачански е бил служител в турския конак? Защо синът му е обрал парите на турските заптиета? Всичко това е коментирано в произведеията на Вера Мутафчиева. Може би сега е моментът да споменем друг велик автор - Алеко Константинов. Той осмива слабостите на нашата нация чрез Бай Ганьо.Осмива характера на голяма част от балканския човек Приемам това произведение за обективно, защото тези качества ги виждам и днес. Значи и в литературата има истина за историята ни, за нрава, за достойнството и падението ни.
В крайна сметка човек започва да се пита защо тук на балканите винаги е било сложно и объркано? Един ден и ние ще трябва да дадем отговори на нашите деца. Но ние сме новото поколение на България. И имаме уникалния шанс вместо да подменяме истината за историята, която е необятна, да сме хората, които ще създадем нова история. невероятната и потресаваща история за едно нова, спасително Възраждане, чрез която ще накараме дните поколения да се гордее с нас. Защото знаем, че в историята остават най-благословените и най-окаяните. С нашето поколение започва социална революция, която ще наложи нови стандарти.И главните от тях ще се наричат памет и човечност."

Кремена Тодорова


Вижте още

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

 

Времето в Ямбол

Видео

Потребители: „Колкото по-мътна е водата, толкова по-висока е цената!”
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!