ЕСЕ НА ТЕМА: "ИСТИНАТА ЗА СВОБОДАТА" - МИРЕЛА ЙОВЧЕВА , 10 КЛАС

Продължава конкурсът за есе по случай 3-ти март- Национален празник на Република България, организиран от ИК за местен референдум област Ямбол. Инициативата е за ученици от V до XII клас, като в нея могат да вземат участие ученици от област Ямбол. 

Без редакторска намеса публикуваме есе, изпратено от десетокласничката Мирела Йорданова Йовчева от ПМГ „Атанас Радев”  на тема  "Истината за свободата".

Информация за конкурса вижте ТУК.

 „Философията е копнеж, носталгия навсякъде да сме си у дома.” В тази тема ще намеся необичайния философски светоглед тъй като според мен човек трябва да погледне извън себе си и да мисли за света като цяло, като общо. Може би такава е била и идеята на нашите герои, опълченци, да бъдат сплотени и единни. Техните вярвания се съдържали в това заедно да постигнат целта си, да освободят България. 

 Свободата е тази, към която всеки обръща поглед,  докато Тя върви по улицата и прави ежедневната си разходка из алеите на света. Всяка сутрин посреща различен изгрев, посещава различно кафене, избира различен път, сяда на различна пейка и гледа към различен залез. Била примамвана от възгласите на различни викове. Всеки я желае за себе си. 

От най- ранен период Тя е жената, която седи редом до мъжа и го подкрепя. Тя е неговата утеха след тежка битка, неговата опора.

Тя е тази, която ще ти покаже правилните пътища, ще ги освети със своята красота и ще ти докаже, че дори и през мрачните и мъгливи улици има нещо красиво, тайнствено, което ти предстои да видиш и разбереш.

Тя е онази светлина, която винаги е готова да ти покаже правилният път, пътят към дома.

Тя е онзи копнеж, онази топлина от огнището, в бащиния дом, която и в зимна нощ ще те сгрее.

Тя е онова кафе, което ще те пробуди от съня, в който си изпаднал, ще ти помогне да се върнеш към живота. А топлината на кафето ще те обгърне и ще омекоти удара на реалността.

Свободата се полага само на този, който може да поеме отговорностите, които тя носи. Както е казал Мигел де Сервантес- „Свободата е на върха на копието!” Трябва да се бориш, за да я заслужиш, тя не се дава даром.

Истината е изкривена от човешкото съзнание. Човек й придава различни форми и значения, различна важност-част от ежедневието ни, а и причина за съществуването ни. Тя е изкривена от различните личности. А свободата на нашето съзнание е тази, която ни помага да имаме собствена позиция и мнение, собствени цели и идеали. Истината за свободата не е тази наложена идея от мрачното минало. Свободата не съществува. Не и в нашия реален a priori (преди опита) свят. Това е истината. 

Няма абсолютна свобода. Обществото ни налага закони, които трябва да спазваме, за да има мир и разбирателство между хората. Според Ницше човек създава сам своите закони, за да му е по- удобно и комфортно. Но този наложен ред ограничава техните действия, свободата им. А несвободата е нещастие за човека. Тук идва и противоречието.

Човек сам поставя своите окови, за да се предпази от неправилни избори и постъпки. Всеки се стреми към съвършенството, ако има идея за такова. Следва че човек сам ограничава свободата си, за да достигне щастието. Summum Bonum (висше благо) е щастието.

Според Ницше няма абсолютна истина, няма Бог и животът няма смисъл. Единствената енергия за живот е волята за власт. Човек е алчен и не се задоволява с това, което притежава. И прекали ли губи и това, което му е принадлежало. А относно това, че не съществува абсолютна истина съм съгласна, защото истината за едни е неистина за други. 

Според етиката свободата е тази, която поражда морала, защото чрез нея човек може да направи от себе си герой или престъпник. Нашите будители, възрожденци и опълченци са направили своя избор. Поискали са да бъдат герои, избрали са смъртта пред криенето в сенките на мрачните улици. Избрали са своята свобода, но и тази на своя народ. Според  Сартр,когато човек избира, отстоява някакъв ценен урок, но трябва да избира така сякаш всички го наблюдават, защото с всеки свой избор създава ситуации, в които е техен ред да избират. Ad hoc (затова) човек избира за себе си, но и избира за човека по принцип.  

„Да направиш крачка към това, да бъдеш свободен, е да се откажеш от нещо, което не харесваш напълно и да промениш- себе си или живота си.” Нашите герои са избрали да жертват живота си, защото не са желали да бъдат оковани. Свободата се състои в това човек сам на себе си да поставя своите окови, с цел да постигне своите стремежи. 

Свободата е желана, но непосилна. Може би ще я получим едва когато срещнем смъртта.  Според Сократ смъртта е здраве за душата. Ние трябва да успеем да я посрещнем с гордо вдигната глава с надежда, че това не е краят, че светът ще се подобри и ще възтържествува справедливост. На това са се надявали нашите опълченци, в това са вярвали. А вярата е нещо, което ни прави по- добри.

„Не си отивай кротко в тъмнината! Вий, вий срещу смъртта на светлината!”    

Мирела Йорданова Йовчева