ЕСЕ НА ТЕМА: "ИСТИНАТА ЗА СВОБОДАТА", МАРИЯ ДИМИТРОВА, 9 КЛАС

Без редакторска намеса публикуваме есе, изпратено от деветокласничката Мария Димитрова от ПГ „Васил Левски“ гр. Ямбол на тема "Истината за свободата".

Есето е написано за конкурса по случай 3-ти март- Национален празник на Република България, организиран от ИК за местен референдум област Ямбол.

Още за инициативата вижте ТУК.

"Какво е свободата? Свободата е наше наследство, завещанието на Раковски, Ботев, Левски и хиляди други, които назоваваме национални герои. Хора жертвали живота си тогава за нашето сега. Свободата е онази изконна необходимост, която е нужна като самия живот. Тя е онова съкровено пронстранство, което ни кара да се чувстваме себе си. Тя се крепи на единството помежду ни.

Единството дава сили на българския народ, прекарали близо 600 години в робство на византийци и турци. Но тогава, дори една малка искрица, носеща спомена за свободата, е достатъчна, за да надигне десетки поколения в битка за безценното.

Безценното, което ние приемаме за даденост.

Свободата е едно от най-нежните блага, заплатено с живота на безброй хора. Тя е усещането за себеоткриване. Ако свободата не беше нахлула в живота на българина, той нямаше да знае кой е, откъде идва, накъде отива, нямаше да познава своето минало, някога славно и величаво. Щеше да живее в един хаотичен и робски свят.

Един несъществуващ, неизживян и неживеещ свят. А сега, свободни ли сме? Физически може би, а духът ни? Имаме ли сили да застанем пред самите себе си и да се разпознаем, да се самоопределим като човеци, като личности, като народ?

Мисля си, че физическата свобода ни кара да живеем в илюзията, да си въобразим, че тя е територия и на духа ни. Тя е и моментите от живота, в които човек трябва да си направи равносметка, затова какъв е бил, какъв е сега и какъв ще бъде. Моментите, в които ще разкрие радостта си, болката си, разочарованията си и дори желанията си, крити дълго и дълбоко в душата му. В душата му, оставени и забравени там.

И сега, дори освободени, чувстваме ли се свободни? Мисля, че трябва да си дадем сметка, защо след векове, прекарани в робство, са загинали толкова много хора за тази безценна свобода, която за нас се изразява главно в изграждането ни като личности. Но как да открием себе си, ако нямаме свободата и смелостта да извървим пътя си? Не разбирам пътуването като движение и изминаване на определено разстояние, а като промяна, знание и опит. Нека си спомним за времената прекарани в робство, в които макар народа да е окован във веригите на мъката, мисълта за свободата остава жива в съзнанието на поробените. Ако те не бяха извървяли този път с устрем, надежда и вяра, как би могъл да оцелее този народ? Пазейки надеждата за спасение, те превръщат свободата в реалност.

Свобода! Толкова величествена дума, която може да накара всеки да се замисли дали наистина е свободен.

Защо преди народа ни е ценил свободата, а сега я приема за даденост?

Защо сме свободни, а не го оценяме?

Много често, когато имаме нещо не го ценим и след това, когато го загубим, разбираме какво безценно съкровище сме притежавали.

А защо е така? Мисля, че знам отговора...

Ако ти самият не си се борил за нещо, ако не си воювал за нещо, няма как да знаеш каква цена са платили онези, които са го направили.

Нека се замислим над думите на Ботев, онези най-простите и велики слова, препълнени с вяра в свободата:

"Тоз, който падне в бой за свобода той не умира."

Свободата се воюва и се цени.

Ех Дяконе, и бойци загинали за нея. Не поглеждайте към народа, за който тръгнахте в бой славен там нейде на Шипка. Не поглеждайте към народа, който обезцени вашата славна битка. Който забрави онова, за което е жадувал и ден, и нощ в продължение на векове. Не поглеждайте!

Че ако погледнете, ще жалите за кръвта, усилията и жертвите с които сте платили тази свобода.

Ще жалите, че българският народ е оставил в забрава тъй славната си история. Ще жалите повече, отколкото някога сте жалили по времето на турските окови. Защото това не е народът, който вие виждахте в мечтите си и който благославяхте с кръвта си."

Мария Димитрова Димитрова