На 11.05.1840 г. в село Ичме, Ямболско е роден Стефан Тодоров Димов, по-известен като Стефан Караджа.
Той е български национален герой, революционер от българското национално-освободително движение и войвода.
Стефан Караджа участва като доброволец в Първата и Втората българска легия в Белград, в четата, водена от Хаджи Димитър и Желю воевода, и изпълнява различни революционни задачи.
През 1866 г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от Хаджи Димитър и Желю войвода, с която прехвърля на десния бряг на Дунав. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия.
На 6 юли 1868 г. заедно с Хаджи Димитър застава начело на чета от 127 души. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е тежко ранен и попада в плен. На 12 юли той е откаран в Търново, а по-късно и в Русе. Полумъртъв, е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка