Обратно към категорията

Стефан Жеков: Епоха на тесни сърца и широко отворени джобове, каквато и е днес

   

Стефан Жеков: Епоха на тесни сърца и широко отворени джобове, каквато и е днес

 

,,Диви разкази’’ на Николай Хайтов е книга, която не може да те остави равнодушен, защото в нея героите имат позиция в живота и я отстояват, имат чест и достойнство. Те не говорят изискано, не се обличат изискано, не лицемерят и не се прекланят пред по- силните от тях. Те са истински българи, говорят малко, но казват много, обичат само веднъж, но до гроб, знаят какво искат и как да го постигнат. 
Главният герой в разказа ,,Гола съвест’’ е обикновен човек с още по-обикновено име - Гроздан Панайотов и живее през 30-те години на 20 век. Необикновеното у него е, че се бори за своята истина, защото вярва в нея. Тръгва на война с кмета, защото иска продажбата на дървен материал да стане на търг, а не ,,шушу-мушу’’ с търговците. Следва заповед за уволнение на Гроздан с абсурдните аргументи: ,,За пререкание с кмета и недобросъвестно палене на печките’’. Сърцето го боли, когато вижда как съвременните ,,онбашии’’ секат общинската гора. Започва да изпраща всеки ден телеграми до Министерството на Земеделието, че се извършва незаконна сеч.
Мила, родна картинка! Като че Хайтов описва безобразията при изсичането на горите днес, сега, в началото на 21 век. Колко репортажи изгледахме по телевизията, колко изявления на високопоставени политици, кметове - гората продължава да се сече, а идва вече времето, когато природата ни се оплаква за злото. 
Героят на Хайтов получава подкуп от търговците- 10 000 лева, за да си затвори очите. Но той с достойнство отказва: ,,Върху моята съвест такова нещо аз не вземам’’. Ванчо вдига сумата-15 000 лева и изумен разбира, че сделка няма. За него Панайотов няма акъл в главата, защото това са много пари.
Започва проверка и Гроздан си мисли, че има правда на този свят. Но никой от селяните не идва да го подкрепи и да свидетелства срещу кмета. Едни са се уплашили, на други са пуснали по нещичко в ръката. Панайотов получава призовка, защото е изпращал телеграми, без да има пълномощно, а това според следователя, е равносилно на убийство.
Какъв потрес! Каква жалка картинка!
Лежи в затвора и апашите му отварят очите. Те крадат само това, дето хората носят в джобовете, а разбойническата банда на Ничев, Василев, следователя обира и каквото имаш, и каквото нямаш. Нито ги хващат, нито ги съдят. Защо ли и това ми е познато!
Потресен, Панайотов разбира, че навсякъде цари произвол, корупция, духовна нищета. Тръгва да защитава закона в едно общество, където властва беззкаонието, където правда няма, защото е потъпкана.
Епоха на тесни сърца и широко отворени джобове, каквато и е днес, само че и джобовете са започнали да се затварят.

Чувайки разказа на Гроздан, д-р Кьойбашиев е изумен от факта, че Гроздан е отказал подкупа, за да му е чиста съвестта. Ток, докторът, дето за изстискването на една гнойна пъпка взема 200 лева, не си позволява да има чиста съвест, а Панайотов, дето се опасва с половин пояс, иска да му е чиста съвестта. Неприемливо! Смешно!
Героят на Хайтов тръгва на война срещу цялата държава, проядена от нашата дива страст към пари и власт. Общинарите в неговия край раздават, подаряват общинска земя, за да си тъпчат кесиите с крадени пари. Далавери безкрай! Гроздан негодува срещу това, боли го от безхаберието и цинизма на управленците.Те също му обявяват безпощадна война на живот и смърт. Акт за тояжка, акт за липов чай, акт за сухо дърво-остават в къщи без дръвца.
Гроздан се връща в Студница, за да гледа ,,как бъркат в на гората червата’’, как я стрижат 0 номер. Властта не си поплюва и праща македонец да го убие, вярна на принципа: има човек, има проблем, няма човек, няма проблем. За да се спаси, Панайотов трябва да отиде в най- безопасното място, където е попадал- затворът. Оказва се, че днес затворът вместо да символизира мрак, студ, мизерия, той дава подслон и сигурност.
Лично аз се убедих в това в разговор между мен и бездомна жена, която лично пред мен си е признавала, че извършва дребни престъпления нарочно, само и само да си намери подслон(затвор) и да изкара лютата и студена зима. А истинските престъпници в дворци прекарват зимата...
Много кураж и смелост се иска да застанеш пред всички и да обвиниш властта в чудовищна корупция и безогледна партизанщина, в потъпкване на истинската демокрация. Тук крещи самият Хайтов, не само творецът, но и гражданинът. Болката му от една уродлива система ражда неговия гняв. Да подмениш истината с лъжата, честта-с безчестието, достойнството-с раболетието- това е начин на живот, и то много удобен.
Огледайте се колко много кметове като този в разказа, колко много началници, политици, загърбили съвестта си, продали душата си за власт и пари. Тъмни герои, които потъпкват вярата ни в доброто и човека. Животът ни така се е преобърнал, че уроците по морал и ценности в училище забравяме, защото са ни непотребни. За да имаш пари, за да успееш, трябва да манипулираш, да сплетничиш, да лъжеш, да мачкаш хората, които ти се пречкат на пътя.
Достоен герой бе Панайотов. Загуби свободата си, беше унижаван, преследван, глобяван, но все пак и най-силният ураган не може да събори планина. Той остана непреклонен, неподкупим, човечен с чиста гола съвест, чиято цена бе много скъпа, но той е от малкото, които могат да си я позволят. 
 
Автор: Стефан Жеков
 
Материалът е написан по повод играта на Радио 999, в която участниците трябва да напишат анализ на разказа на Николай Хайтов "Гола съвест", свързан с нашата действителност. Предизвикателството продължава до 5-ти септември.
 
Правилата за участие вижте тук: 
НАГРАДИТЕ В НОВОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО НА РАДИО 999 ВИ ОЧАКВАТ!















Вижте още

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

 

Времето в Ямбол

Видео

Ямболски изследователи ще покорят връх „Ямбол” на Антарктида
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!