Обратно към категорията

По-склонни да вярваме в Бог, отколкото да се определим като религиозни

Добавено на: 20.03.2023 14:12
   

Две трети от населението по света твърдят, че са религиозни. Малко повече са хората, които казват, че вярват в Бог.

Това са част от изводите от специално изследване, проведено от Световната асоциация "Галъп интернешънъл" (GIA) в 61 държави, покриващо две трети от глобалното население (и над 90% от държавите, в които свободно се провеждат и публикуват изследвания на общественото мнение).

Според мнозинството анкетирани по света има живот след смъртта. Повечето от тях, също така, се съгласяват, че има ад и рай, макар че респондентите са по-уверени в съществуването на „доброто място“, отколкото на „лошото“.

Българското обществото е сред умерено религиозните, показват данните на "Галъп". Българите са по-скоро скептици, но в последните години в някои отношения у нас има и известна динамика.

У нас 53% заявяват, че са религиозни. Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на сто не могат да преценят как да отговорят.

Страната ни е по-скоро в средата (или дори малко под нея) на "класацията" по декларирана религиозност – под средните нива в глобален мащаб, но далеч от крайно ниските нива, които са наблюдават в други държави.

Както и в повечето държави по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) у нас изглежда са повече от определящите се като вярващи изобщо. Близо една четвърт смятат, че Бог няма, а 15% не са съвсем сигурни. Малцина не знаят как да отговорят.

Българите сякаш са скептици за живота след смъртта. 34% у нас вярват, че има, но 39% не вярват, че нещо се случва след като животът ни приключи. 20 на сто не са сигурни, а малцина не могат да отговорят. По този показател регистрираните у нас нагласи са под средните за ЕС - както за държавите от западната част на Съюза, така и от източната. Въпреки това делът на деклариралите, че вярват, че има живот след смъртта у нас, е повече от регистрирания през 2016 г. - 29%.

Обществото ни е по-скоро сред скептичните и за съществуването на рай (32% казват, че има, но 42% - че няма) и ад (29% вярват, а 43% - не). Декларираните от българите нагласи съвпадат с регистрираните средно за Съюза, който също се оказва сред най-скептичните региони по отношение на вярата в ад и рай. И по този показател обаче декларираната сега вяра у нас е по-висока от тази през 2016 г. Тогава 23% вярват в ада и 25% - в рая.

България е близка по нагласи до другите източни държави от ЕС като обществото ни е по-религиозно в западноевропейските държави.

Религиозна принадлежност по света

Две трети (62%) от анкетираните по света казват, че са религиозни, а всеки четвърти казва, че не е религиозен. Заевените атеисти са 10%. Останалите не са сигурни в отговора си. Преди няколко години (2016 г.) Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ зададе същия въпрос. Като цяло нагласите към религията изглеждат относително стабилни –  през 2016 г. отново две трети (62%) заявяват, че са религиозни, а 25% – че не са. Атеистите тогава са 9%. Подобен е и моделът на обществените нагласи по света към същите въпроси, зададени и през 2014 г. Текущата вълна на проучването допълнително потвърждава, че възрастта, доходите и образованието са сред най-важните демографски показатели, свързани с нивото на религиозност. Колкото по-високи са доходите и образованието, толкова по-малка е вероятността човек да се самоопредели като религиозен. Колкото по-ниска е възрастта – толкова по-висока е декларираната религиозност. Хората в ЕС и Източна Азия и Океания изглежда са в най-малка степен вярващи – с дялове от около 40%, потвърждаващи, че са религиозни. Хората от Субсахарска Африка, Южна Азия и европейските държави извън ЕС, от друга страна, споделят в много по-голяма степен, че са религиозни (до 90% в някои държави). Тези нагласи в различните региони по света също се запазват стабилни през годините. И през 2014, и през 2016 г. Африка и Близкият изток се открояват като най-религиозни региони, според декларираните от респондентите отговори. Западна Европа, Азия, Океания пък са сред регионите, където хората се определят много по-рядко като религиозни. Азия отново е регионът с най-голям брой определили се като атеисти. В някои големи държави като САЩ и Русия се наблюдава лека промяна в религиозните нагласи през последните години. Например 56% в САЩ и 70% в Русия казват, че са религиозни през 2014 г. Две години по-късно нагласите в САЩ остават същите, докато в Русия декларираният дял на вярващите пада до 61%. Днес делът на самоопределилите се като религиозни е почти равен – 60% в Щатите и 62% в Русия. Най-религиозни страни по света в проучването сега са Кения, Сенегал, Пакистан, Етиопия и Косово. Най-малко религиозни според собственото им самоопределение са хората в Япония, Чехия, Швеция и Виетнам.

„Религията е толкова сложно социално отношение, че определянето на религиозността само чрез формални критерии като честота на посещение на религиозни служби, спазване на дадени ограничения или поведенчески практики може да бъде подвеждащо. От друга страна, измерването на религиозността само чрез самооценка носи доза несигурност. Но ако приемем концепцията, че религиозността е първо (и може би единствено) дълбок личен въпрос, тогава важният показател е "Как се чувствам?", смята Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация "Галъп интернешънъл".

Общо 57768 души са интервюирани в глобален мащаб в рамките на проучването. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.

В България изследването е финансирано и проведено от "Галъп интернешънъл болкан" за световната Асоциация "Галъп интернешънъл".


Вижте още

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

 

Времето в Ямбол

Видео

Ден на отворените врати в ОДМВР – Ямбол
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!