1 февруари - Трифон Зарезан

Свети мъченик Трифон е роден в Камсада, Фригия (Мала Азия) през 227. Земите се смятат за една от прародините на лозата и виното. Прочул се с лечителските си способности и с това това че излекувал дъщерята на император Гордиан. Убит 21 годишен от непримирим враг на християните, римския императорски наместник Деций Траян заради това, че не се отказва от вярата си.

 В по-старите икони светецът е изобразен с косер (сърповиден лозарски нож) и може би заради това в българските вярвания възниква поверието, че е бил лозар и резач.

 Вярва се, че ако на Трифоновден дадеш пари - цяла година ще даваш, а ако вземеш - цяла година ще вземаш.

 Трифон Зарезан е празник на лозарите, градинарите и кръчмарите и го отбелязваме по нов стил на 1 февруари.

Смята се, че какъвто човек срещнеш сутринта на улицата на Трифоновден, такъв ще ти е късметът. По традиция на този ден рано сутрин се меси обреден хляб. Сготвя се също пълнена кокошка с булгур или ориз и кисело зеле. В нова вълнена торба стопанинът на къщата слага питата, кокошката, бъклица вино и тръгва към лозето, за да го подреже.

В ритуала за подрязване за берекет на гроздето, мъжът се обръщал на изток, прекръствал се тържествено и с косер отрязвал от три главини няколко пръчки. Отрязаното място се поливало с червено вино и благославяло с думите:

“Колкото капки, толкоз коли грозде!”

С подрязаните клонки се украсявало бъклицата с вино, калпаците на мъжете, иконите у дома. Някой пък ги хвърляли във водата, за да тече виното така като реката.

Слагало се обща трапеза в лозята с донесената храна. Следвало избиране на Цар на лозята или още наричан Трифон. Царят щял да донесе берекет през идната година.

 Първите три дни на февруари се наричат Трифонци. Трифоновден - 1 февруари, Сретение Господне - 2 февруари и Свети Симеон Богоприемец - 3 февруари, наричани от българите Трифон зарезан, Вълча или Трифонова богородица, Зимен Симеон. И тук отново дните се отбелязват като Вълчи празници и жените спазват забрани. Третия ден в Родопите се празнува от млади бездетни жени, като за плодородие месят царевични пити и раздават на съседи. Забранена е работата за бременните жени, вярва се, че, ако работиш бременна, ще родиш дете с белег.

 Жените през този ден не докосват остри сечива и предмети, за да не нападат вълците животните. Както и при други вълчи дни, не се шие. Вечерта пък се гадаело по въглените в огнището, каква ще е годината. В деня преди Трифоновден задължително се почиствали комините, да не падне реса на лозята.

Трапезата: Освен пълнената кокошка с някакво жито или кисело зеле, както и пита под формата на плитка или украсена с фигури като грозде, на трапезата се слага печена луканка, омлет, тутманик, печени орехи и задължително - вино.