1 юли – четири празника си дават среща

1 юли е един много специален ден, защото четири празника си дават среща. Три от тях са символи на вярата и традициите, четвъртият – Джулая, е символ на модерния дух. Но всички са свързани с надеждата за здраве.

На всеки 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на българското Черноморие, за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето. Така те смятат, че се пречистват пред него, без това да има връзка с езически или религиозни ритуали.

Въпреки че традицията е свързана с хипи движението в Америка, Джулая е уникален за България и не се наблюдава в други европейски страни. Твърди се, че у нас е възникнал през 80-те години като протест срещу комунистическата власт, изразен в символиката на едноименната песен на Юрая Хийп. С времето Джулай морнинг добива все по-широка популярност сред младите хора, а местата, на които се чества, вече се разпростират не само по плажовете на българското Черноморие, но и в повечето големи населени места на страната. Формално изгревът може да бъде посрещнат на всяка тераса с изглед на изток - за хората, които нямат възможност да прекарат нощта на открито, това е достатъчно, за да се чувстват съпричастни.

Православната църква отбелязва днес възвръщането на честните мощи на преподобния Йоан Рилски чудотворец. Почита и светите безсребреници Козма и Дамян от Рим.

Връщането на мощите на свети Иван Рилски Чудотворец от Търново в Рилската обител е едно от значимите събития в българската духовна история, което винаги се отбелязва на 1 юли.

Скромният отшелник от Рила планина живял през X век, по времето на свети благоверни цар Петър. Още приживе наричали Йоан земен ангел и небесен жител.

На 18 август 946 година св. Йоан напуснал този свят, а 34 години след това той се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.

През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново. През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир.

Светите братя Козма и Дамян от Рим са почитани като покровители на лечителите. Те са известни с това, че са лекували безплатно и са помагали на нуждаещите се, което им спечелва прозвището „безсребреници“. Убити са през 284 г. от свой някогашен учител, заради завист. Козма и Дамян от Рим са различни от лечителите със същите имена, които църквата почита на 1 ноември. Вторите са от Асирия в Мала Азия и са живели през IV век.

В народния календар денят на светите безсребреници Козма и Дамян от Рим е известен и като свети Врач и е посветен на билкарите, лечителите, знахарите, баячките и всички, практикуващи народна медицина. Сред системата от табута, съпровождащи празничната обредност на празника, е пълната забрана за работа с цел предпазване на членовете на семейството и домашните животни от болести и зловредни влияния. Единствената позволена работа е месенето на хляб, от който всеки трябва да яде, за да бъде здрав и силен.

Прави се курбан, като се коли домашна птица и се слага празнична трапеза. На нея трябва задължително да има варива, плодове, а за здраве се украсява със здравец.