2 септември - ден за поклонение пред паметта на Захарий Стоянов

На 2 септември 1889 г. в парижкия хотел „Сюиз” умира Захарий Стоянов. За мнозина той е отровен. Официалната диагноза за смъртта на българския летописец е occlusion intestinale (преплитане на червата), а след направената аутопсия е поставено заключение, че се отнася за “стомашна перфорация с последвал дифузен перитонит”, като не се изтъкват причините за смъртта.

Подозренията за насилствена смърт обаче са опровергани от проф. Йордан Йорданов, който е отворя саркофага на Захарий Стоянов през 1978 г. Той е открил, че Захарий е имал здравословни проблеми и е страдал от язва. По време на пътуването Стоянов получава перфорация на язвата. При пристигането във Франция вече е било безкрайно късно, защото е развил перитонит. Това е и категоричното заключение на проф. Йорданов

За Захарий Стоянов писателят и журналист Любомир Котев, който тази година беше удостоен с титлата почетен гражданин на Ямбол, автор на книгата автор на "Записки върху записките", посочва:

„Той е осъществителят на Съединението и е един от най-дейните строители на съвременна България. Истината е, че Захарий Стоянов не е нито беден, нито неук, нито овчар, нито абаджийски чирак, той си го измисля това. Захарий Стоянов е чорбаджийски син. Баща му е имал няколко кошари в Добруджа, в Подвис, в Орман, в Долното поле, както те казват, в Карнобатско, той е едър собственик, кехая. Един кехая  има поне 1000 овце, а източници сочат, че баща му има около 2000 овце. Доколко е той богат личи от това, че днешната къща музей в Медвен, например, не  е родната му къща. Тя е къщата, която баща му сам построява на 30 години и тази достолепна чорбаджийска къща сама по себе си говори за състоянието на баща му. А не е само той в тази фамилия богат и състоятелен човек. Брат му е кмет, другият му брат е църковен и училищен настоятел и даскал. Те са един виден род – Далакчиеви . Далакчия идва от това, че дядо им е лечител, пак виден човек. 

Захарий Стоянов е доста образован, освен класното училище в Медвен е учил в Сливенската полугимназия и се е самообразовал със страшна сила, така, че да знае 5 езика. Той пише и чете на български, френски, руски, румънски, турски и малко на английски език. Захарий Стоянов е не просто голяма историческа личност, той е и блестящ писател, и гениален журналист, вестникар и издател. Вестник „Борба”, например, е единственият вестник в нашата история, който е свалил правителство и е унищожил държава – Източна Румелия всъщност е унищожена от вестник „Борба”.

Невероятният живот на Захарий Стоянов продължава само 39 години. От овчарлъка край Подвис до фаталното пътуване в качеството си на председател на Народното събрание са изминали само 19 години. За този кратък период той става виден държавен деец, публицист, юрист, кореспондент на големи европейски издания, свободен зидар. Мемоарните му книги остават ценно свидетелство за последните години от Българското възраждане.