Обратно към категорията

На Бабинден оказваме почит към някогашните акушерки, подарете кърпа, сапун или хляб

Добавено на: 08.01.2023 10:35
   

На 8 януари в част от България отбелязват Бабинден. В ямболска област, както и на много други места в страната, традиционно празникът се чества на 21 януари - по стар стил. 

Трудно е да се каже кога възниква самият празник. По традиция на този ден се оказва почит на онези жени, които притежават малко повече знания от всички останали – това са някогашните акушерки или бабите, тези, които помагат на децата да се появят на бял свят и на техните майки, за да добият по-лесно рожба.

Винаги е имало такива жени, които могат да помогнат на останалите за тяхното раждане. И, естествено, когато има подобна фигура, която подпомага един от най-важните процеси за продължението на рода, улеснява появата на нов живот на белия свят, му се оказва почит.

Бабата е по-скоро събирателно понятие – това обикновено е една жена, или максимум две в по-големите селища, които на практика притежават умения, които много често са придобили в наследство от своите майки, от своите баби.

Това не е процес, който би могъл да бъде извършван от абсолютно всеки. Всеки трябва да придобие някакъв тип знания и всъщност празникът е оказване на почит към всички тези знания, благодарение на които децата могат да се появят много по-лесно. Това каза в интервю за БГНЕС гл. ас. д-р Иглика Мишкова, и.д. заместник-директор на ИЕФЕМ – БАН, отговарящ за Националния етнографския музей в София.

Когато корените са дълбоки и не се знае точното време, когато даден обичай възниква, обикновено се казва, че той съществува от незапомнени времена. А почитта към жените, които в миналото са оказвали помощ на родилките и на техните бебета, винаги се е отразявала по един или друг начин.

Иглика Мишкова разказа, че нещото, което е неизменно, както при всеки подобен акт на изразяване на благодарност, е носенето на определен дар, докато в традицията и бабата дарява дечицата, които е изродила, и майките също намират начин да се отблагодарят със специални дарове. „По-късно, при промените, обикновено жените носят бонбони, цветя“, отбеляза тя.

По думите на Мишкова в миналото най-напред бабата задължително е трябвало да посети децата, на които е помогнала да се родят, като това е ставало обикновено или вечерта преди празника, или много рано сутринта. По време на посещението тя изкъпва децата и им поставя на челото мед, просо и вълна, изричайки специална благословия да продуцират добро и да има плодородие. „След това всяка една от жените, които имат деца на възраст между една и три години, трябва да приготви своите дарове и да отиде при бабата задължително, като жените обикновено са бързали да отидат максимално рано, защото се вярва, че която жена я посети по-бързо, нейното дете ще бъде здраво, ще се радва на голям успех“, добави тя.

Даровете, които всяка майка носи на бабата, обикновено са пешкири и един калъп сапун. При тази среща също се извършва ритуално действие – бабата излиза от дома си и заедно с жената, на която е помогнала да роди своето дете, застават на двора под някое плодно дърво или в близост до трендафил, или до дръвника, където се цепят дървата, и жената трябва да хвърли лекичко сапуна, за да могат да протичат по-леко следващите раждания, а пък бабата разпръсква водата. Вярва се, че когато се извършат всички тези действия, ще се гарантира плодородието, животът, успехът на децата и по този начин жените ще раждат по-леко и ще може да има повече деца, защото това е най-важното в обществото – да може родът да бъде продължен.

С това обаче празникът не свършва. Всички жени, които са посетили бабата, измили са ѝ ръцете, дарили са я с пешкир и калъп сапун, отново се връщат в домовете си и всяка една от тях подготвя определи храни – пълнят се кокошки, правят се пити, баници и отново отиват на гости на бабата. „Всички се нареждат на една голяма трапеза, на тази трапеза присъстват само и единствено жени – тези, които са получили помощ, и тази, която им е оказала помощ“, уточни Мишкова и добави, че това събиране по обяд или след обяд, като жените хапват от приготвена храна и пийват по малко вина и ракия.

„Понякога окичват бабата с една огърлица от сушени червени люти чушки. Тя прекажда с една керемида под полите на жените, за да могат да раждат по-леко“, допълни още тя.

Когато сядат на този обяд, жените обикновено подреждат краваите, които носят, един върху друг, като идеята е краваите да бъдат толкова много, че бабата да може да се крие и пожеланието е следващата година тя да не се вижда от тях, т.е. да се умножат жените, които ще посетят бабата през следващата година, което означава да се родят повече деца.

Когато обядът приключи, жените излизат навън, вече се присъединяват и мъже, а бабата я слагат понякога в каруца, друг път в кош и цялото шествие се отправя към реката. „Отиването към реката е известно като т.нар. „влечугане“ на бабата, защото те я водят до реката, където ритуално я изкъпват. Когато се движат към реката обикновено жените са малко по-шумни, весели, закачат се с останалите. Има места, в които към това шествие се присъединяват различни маскирани персонажи, маскират се самите хора от селището, но това вече зависи от локалната традиция“, поясни Мишкова.

В годините на социализма, някъде около 50-те години, Бабинден се обявява по-скоро за религиозен празник, но Мишкова е категорична, че той няма подобна насоченост. „Постепенно по нов стил на 21 януари се чества Денят на родилната помощ, като вече се оказва почит и на акушерките, и на лекарите, на всички онези, които са свързани с появата на новия живот и с помощта на родилката“, посочи тя.

В наши дни като традиция от миналото се е запазило оказването на почит към хората, които помагат. „Днес четем като екзотика, когато ражданията се извършват в домовете на всяка една жена. Обикновено е прието раждането да се извърши в специално медицинско заведение, където да има съответен екип, който може да окаже помощ, но оказването на почит към хората, които помагат на новия живот и на жените, които го даряват, е основното за празника“, заяви Мишкова.

Обикновено традицията днес се пресъздава на сцените на фестивалите или много често на този ден читалищните състави, различни женски дружества и пенсионерски клубове се опитват да го разиграват, но по-скоро той остава като една нова театрална постановка и е лишен от онзи смисъл, който е имал в миналото.

Ако все пак искаме да се придържаме към традицията, за Бабинден би следвало да сме скромни и да подарим един кърпа и сапун, а също и хляб, който е свързан с раждането и с най-важните моменти от живота на човека, защото не големите подаръци са важни на този празник, а оказването на почит. „Една дума „благодаря“ би била много по-силна, отколкото всички тези подаръци“, заключи Иглика Мишкова.


Вижте оше

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

 

Времето в Ямбол

Днес Ви питаме

Видео

Продължава облагородяването на Ямбол
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!