В навечерието на Еньовден "небето се отваря"

Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

Съществуват много поверия, традиции и обичаи, свързани с празника Еньовден.

Фолклорната традиция е свързана с деня на лятното слънцестоене, когато слънцето "трепти" и "играе" на изгрев и се отправя към зимата. Християнизираната народна представа е за Свети Еньо, който си облича кожуха и отива да донесе зимата, кърпи си кожуха или отива за сняг.  

Нощта срещу Еньовден, може би, е най-тайнствената и мистична нощ в годината.

Според вярванията, в полунощ срещу Еньовден "небето се отваря"; звездите "слизат на земята", омайват тревите и цветята и им придават лечебна магическа сила… Явяват се свръхестествени същества – вампири, змейове и самодиви. Момите и невестите посрещат изгрева и гадаят по сянката си за здраве и живот през годината, нестинарите в Странджа играят върху огън, на други места се палят обредни огньове – проекция на небесния огън – Слънцето.

Народното поверие твърди, че в тази нощ звездите се доближават към земята и усилват лековитите свойства на лечебните билки. Билкарите се стараят да ги откъснат, когато вече се е развиделило и росата се е вдигнала – но слънцето още не е изгряло.

Една от тънкостите на билкарския занаят е именно да бъде улучен този кратък момент – и които билки бъдат набрани тогава, се превръщат наистина в магически знахарски средства за всякакви болести.

В някои региони имало и отделен ритуал, на който откъснатите билки били „откупувани“ от природата. Набраните снопчета се струпвали на едно място, а жените играели около тях т. нар. „мълчано хоро“ - което ставало в пълно мълчание, понеже се вярвало, че в този момент човешки глас ще обезсили лечебните свойства на билките.

От билките, набрани срещу Еньовден, може да се свиват венци и китки - букетчета, които се окачват по различни места в къщата, за да гонят лошите сили. Когато изсъхнат, се използват за лечебни чайове-отвари. Ако в дома има болен, някои билки се палят и с дима им се окадява стаята, където той лежи.

Особен вид е т. нар. „момина китка“. Тя се събира от 7 до 12 различни видове билки, а някои са задължителни и без тях не може– седефче, невен, иглика, ружа, босилек, здравец. Най-важната билка в случая с „момината китка“ е омайничето. То ще запали любов в сърцето на мъжа, когото момата си е харесала и за него иска да се омъжи.

Вече споменатото „мълчано хоро“ е един от най-важните ритуали в нощта срещу Еньовден. Една от спецификите му е, че се играе само от жени. Преди да започне, участничките в него си „наричат“ онова, което искат да получат - а после играят мълчаливо. То е спокойно хоро, по-скоро напомня забързано ходене. Стъпките му и другите движения не съдържат някакъв задълбочен магически смисъл. Главното в него е мълчанието – жените не бива да произнасят нито дума, докато го играят.

Вярвало се още и, че по Еньовден добрите сънища се сбъдват, а лошите сочат какво ще си отиде от нас и ние ще се избавим от неговото зловредно присъствие.