Почитаме Гоце Делчев – апостол на свободата за българите в Македония и Одринска Тракия

На 4 февруари с ритуал по полагане на цветя в Благоевград ще бъдат отбелязани 153 години от рождението на българския революционер Гоце Делчев. Церемонията в знак на почит към войводата ще се състои от 11:00 часа пред паметника на водача и идеолог на българските македоно-одрински революционни комитети, който се намира на площад "Македония” в града.Град Гоце Делчев ще почете своя патрон с полагане на венци и цветя пред паметника на революционера на централния площад в 17 часа на 4 февруари.

Час по-рано пред Дома на културата ще има музика, песни и танци с млади таланти от Гоце Делчев, а в Дома на културата ще се състои концерт на Николина и Мария Чакърдъкови.

Няма да има съвместно честване със Северна Македония на годишнината. България не е получила покана да почетем заедно този ден, съобщи външният министър Георг Георгиев. По традиция българският посланик в Скопие и дипломатите от мисията ще положат венци пред саркофага на войводата в манастира "Св. Спас" в македонската столица.

Гоце Делчев е роден на 23 януари 1872 г. в Кукуш, днешния гр. Килкис в Гърция, като трето от деветте деца в семейството на Никола и Султана Делчеви. Семейството му е протестантско, защото османските власти забраняват на кукушани да се присъединят към Българската екзархия, но по-късно става православен екзархист. След 1888 г. учи в Солунската българска гимназия, където с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов участват в таен революционен кръжок. После учи във Военното училище в София. Две години е екзархийски учител в Щип, където е привлечен във Вътрешната македоно-одринската революционна организация – ВМОРО. Работи в задграничното представителство на ВМОРО в София и като главен четнически инспектор. С помощта на български офицери изгражда въоръжената четническа сила на ВМОРО в историческите области Македония и Одринска Тракия.

Гоце Делчев е поддръжник на идеята за автономия на Македония в рамките на политическата обстановка от началото на ХХ век: "Ние, българите от Македония и Одринско, не трябва да изпущаме изпредвид, че има и други народности и държави, които са много заинтересовани от разрешението на този въпрос. Една намеса на България ще предизвика намесата и на съседните държави и може да доведе до разпокъсването на Македония. Ето защо народите, населяващи тия две области, трябва сами с общи усилия и жертви да извоюват своята свобода и независимост в границите на една автономна Македоно-Одринска държава, като разчитаме само на материалната и морална подкрепа на България и на Великите сили".

Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстание срещу османската власт в двете области за лятото на 1903 г. На 3 май същата година умира в сражение с турската армия в с. Баница, в Серски окръг. Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата св. война в Македонския научен институт в София. През 1946 г., по нареждане на управляващите в България комунисти, тленните останки на войводата са предадени на югославската власт в Скопие.

В България Гоце Делчев е почитан като революционен апостол на ВМОРО, етнически българин и национален герой. Той е продължителна националните освободителни борби и комитетската дайност, започнати от апостола на свободата Васил Левски. В Северна Македония също почитат Гоце Делчев, като отричат българския му етнически произход.

Самият Делчев категорично се самоопределя като българин и нарича сънародниците си в Македония българи. Наименованието "македонци", според тогавашната терминология, е използвано за етническите българи, турци, гърци, албанци, власи, цигани, евреи от географската област Македония, а когато се отнасяло до местните славяни, това е означавало регионална българска идентичност.

През XXI в. България многократно предлага на Северна Македония съвместно честване на общите исторически герои и събития, почитани и в двете страни, включително и на Гоце Делчев. Предложенията са отхвърляни от Скопие с довода, че това застрашава македонската идентичност.

Източник: БНР