Обратно към категорията

Празнуваме Българския Великден

Добавено на: 03.04.2022 10:06
   

Днешният 3 април се смята за Ден на българското Възкресение, наричан още в популярната литература и Българският Великден.  На този ден през 1860 г. по време на светата Възкресенска литургия във все още дървената българска църква “Св. Стефан” в Цариград естественият лидер на българите епископ Иларион Макариополски, вместо да изрече името  на вселенския гръцки патриарх патриарх Кирил VІІ, обявил на множеството “Помени Господи всякое епископство православних”, което е прието само за предстоятел /патриарх/ на автокефална /самостоятелна/ църква. Така Иларион Макариополски символично отхвърля властта на патриаршията над българското паство.

Акцията се посреща с ентусиазъм. В много от българските селища населението заставя духовните владици да се отрекат от Цариградската патриаршия и се обръща към Иларион Макариополски като към глава на Българската църква. С Великденската акция българският църковен въпрос навлиза във фазата на борба за признаване на независима българска църква.

Независимостта е призната официално от Османската империя със султански ферман след цели 10 години на борба.

Навръх Великден, 3 април 1860 г., цариградските българи проведоха акция, която стана една от връхните точки във възрожденските борби. Още тогава Г. С. Раковски оценява толкова високо станалото, че смята този ден свят, ден, който трябва да се празнува всяка година. Националният календар на българите по това време е почти бяло поле, по него още няма онези кървави точки, с които отбелязваме празниците. Раковски е искал да прикове вниманието на българите към един от най-важните дни в новото им летоброене. Но дойдоха други събития, личности. Постепенно българският календар се запълни с много червени точки и ние почти забравихме този празник…“

Това е първият абзац от книгата на проф. Тончо Жечев „Българският Великден или страстите български“.

Това е едно от решителните събития в нашата история, минало без голямо предателство, белязано с рядко единодушие и последователност, пише проф. Жечев. И малко по-нататък повтаря: „Трябва още веднъж да подчертаем изключителното значение на това рядко, невиждано единодушие в решителния ден.

На 3-ти април,  но през 1879 г. също така е избрана столицата на вече възстановената българска държава – София. Малкият град с едва около 12 000 жители според историята става столичен с два гласа преднина пред болярския Търнов град. София е избрана заради аргумента, че е в средата на българските етнически територии.


Вижте оше

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

 

Времето в Ямбол

Видео

Трагедия в село Недялско
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!