Проучване: Създаването на славянската писменост и Освобождението от 3 март 1878 г. са сред най-славните моменти в историята ни
Две от най-значимите фигури на българското Възраждане – Апостолът на свободата Васил Левски (39%) и българският поет и революционер Христо Ботев (28%) са допринесли най-много за развитието на страната ни. Следват Цар Симеон Велики, посочен от 17% и авторът на „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски (9%).
Това сочат резултатите от проучване на Националния център за парламентарни изследвания за националното самосъзнание на българите. Изследването на Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ) е проведено в периода 6-20 юни 2023 г. сред 1000 пълнолетни български граждани. Анкетите са проведени лице в лице, а респондентите са интервюирани по домовете им. НЦПИ работи с бюджета на Народното събрание и извършва изследвания и проучвания по заявка на парламента, парламентарна група или комисия, става ясно от информацията, публикувана в сайта на парламента.
Според резултатите на проучването Васил Левски (38,5%) и Христо Ботев (27,7%) са двете личности, допринесли най-много за развитието на страната според българската общественост.
Любопитно е, че патриархът на българската литература Иван Вазов (6,8%) и генералният секретар на ЦК на БКП Тодор Живков (6,1%) получават почти равен резултат.
Първият български владетел и основател на Дунавска България Хан Аспарух се класира след Живков с 5,4%. Следват цар Борис I (5,4%) и Стефан Стамболов (5,3%) с почти еднакъв резултат.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов (1,2%) изпреварва Георги Бенковски (1,1%), Евлоги и Христо Георгиеви (1,1%), Васил Априлов (0,9%), цар Фердинанд I (0,8%), Петър Берон (0,8%), цар Калоян (0,8%) и княз Александър Батенберг (0,7%). След това се класира бившият външен министър Соломон Паси (0,7%), който на свой ред изпреварва Александър Стамболийски (0,6%), хан Кубрат (0,6%) и Григор Димитров (0,6%).
В рамките на същото проучване е зададен въпрос и за най-славните моменти в българската история.
На първо място 40% от интервюираните посочват създаването на българската държава като най-славен момент в историята на България. Това мнение е равномерно разпределено сред представителите на всички социално-демографски групи, дори и сред респондентите, които не се възприемат като патриоти и не са емоционално привързани към родината си.
На второ място 37% от респондентите са поставили създаването на славянската писменост от братята Кирил и Методий. Посочилите този отговор са предимно респонденти, определящи себе си като „патриоти“, за които е важно да бъдат запазени българската култура и традиции и са емоционално привързани към страната.
Третият най-славен момент в българската история, според 36% от участвалите в изследването, е Освобождението на България от османско владичество, станало факт с подписаният на 3 март 1878 г. мирен договор между Русия и Османската империя.
Една пета от всички интервюирани посочват териториалното могъщество на България по времето на Симеон Велики като най-славния момент в българската история. Това събитие е посочено като особено важно най-вече от високообразованите респонденти.
Съединението на България и обявяването на българската независимост са други славни моменти от българската история, посочени от по 14% от пълнолетните български граждани. Двете събития са взаимосвързани и са апогей на българската борба за свобода и независимост.
По 12% от интервюираните посочват като най-важни събития покръстването на българите и написването на „История славянобългарска“.
Най-голяма гордост предизвикват българската история и природа, а най-голям срам - политиците, ниските доходи и демокрацията.
Цялото резюме на изследването можете да прочетете тук.
Вижте още
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!