ЩАСТЛИВА РАЗВРЪЗКА ЗА ВЕРОНИКА И ТЪЖНИ ИЗВОДИ ЗА БЪЛГАРСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Една история с много щастлива развръзка за 18-годишната Вероника от Стара Загора ни изпратиха колегите от здравен портал www.framar.bg. Нейният живот е бил спасен от германски специалисти, но не и без помощта на благотворителите, участвали в кампанията на портала за събиране на средства. Събраната сума е покрила половината от животоспасяващата операция на Вероника, другата половина е покрита от здравната осигуровка на баща й в Германия. 

Разказът изпълва всяко човешко сърце с топла съпричастност към младото момиче и нейното семейство, но едновременно с това предизвиква и тъжни изводи - за българското здравеопазване, за липсата на грижи от страна на държавата към хората, които се борят за живота си...

Публикуваме текста бе съкращения:  

"В края на септември миналата година животът на едно 18-годишно момиче се преобръща завинаги. На фона на уж обикновена остра вирусна инфекция се установява, че бъбреците на Вероника Здравкова не функционират нормално. Приемат я в болница с диагноза остър гломерулонефрит, като в последствие се установява, че е хроничен, тъй като бъбреците й са с много малки размери. На 1 ноември в ИСУЛ - София вече се разбира, че става дума за остра бъбречна недостатъчност в терминален стадий. Поставя й се катетър за хемодиализа, а след около 3 седмици й се прави операция за перитониална диализа.

В края на ноември родителите й подават документи към трансплантационния ни център, но за тяхно учудване от там отказват да изследват двама им като евентуални донори. Вместо това се сблъскват със следната реалност - в България се процедира само по един начин - присажда се бъбрека на майката, без дори да се изследва съвместимостта на бащата.

"Тогава взехме решение операцията да се направи в Германия, тъй като баща й има здравна осигуровка там. Свързахме се със свои близки и познати, които също са в Германия и от януари месец започнаха контролните прегледи на Вероника в Университетска клиника - Кьолн. Прегледите продължиха и през февруари, като през март месец ни извикаха и двамата родители, за да ни вземат кръв. В края на април казаха, че бащата е по-подходящ донор. През май и юни продължиха изследванията вече на двама им. На 8 юли влязоха в болницата, а на 10 юли стана трансплантацията", споделя с нас майката на Вероника д-р Албена Калчева.

По думите й в Германия трансплантацията на бъбрек е рутинна операция, докато тук, макар че специалистите ни са добри, за 2012 година са направени само 4 операции за цяла България.
"Тук сме записани в списъка с чакащи за трансплантация след 900-я номер. А там само в същия ден имаше насрочена още една операция, освен нашата, а на следващия ден - три. С хеликоптери постоянно пристигат нови органи от донори, за тях е нещо рутинно. А и там операцията на баща й беше ендоскопска, в продължение на 30 минути - две дупчици и съвсем малък разрез. Тук казаха, че ще се наложи дори рязане на ребро. Самото възстановяване на донора е много по-сложно във времето, отколкото там. Два дни след операцията искаха да го изпишат, но остана в болницата като придружител на Вики".

Още в деня след операцията Вероника и баща й са в стабилно състояние. Отстранен е периториалния катетър на Вики, показателите й са се нормализирали, дори са изписани една седмица по-рано от болницата, защото се чувстват добре. През следващата половин година, тя остава под наблюдение, като всеки понеделник и четвъртък ще бъде на контролни изследвания. Изискват се точно определени лекарства от точно определена партида и точно определена фирма.
Майката на Вероника предпочита тя да остане в Германия и след тези 6 месеца. Според нея тук няма как да се следи толкова качествено състоянието й. След 1 - 2 месеца Вероника ще запише курс по немски, с който ще може да кандидатства в университет, тъй като дипломата й от България е отлична и се признава там. В България е приета на първо класиране и в трите университета, в които е подала документи, но по преценка на лекарите и родителите й, за нея е по-добре да остане в Германия.
"Още на втория ден предупредиха баща й, че ако се прибере тук, трябва много да внимаваме с лекарствата, защото имат случаи от "Изтока", в които пациентите се влошават заради различните лекарства, които приемат. Самата трансплантация не е толкова тежка като операция, отколкото проследяването на състоянието й след това. В момента потискат имунитета й с лекарства и контролират дозата им, като плановете са да остане само на 1 - 2 таблетки на ден. Сега тя вече не е в болница и се чувства перфектно", уверява ни майката на Вики.

Казват, че всичко е добре, когато свършва добре. В този случай, ние, заедно с нашите читатели успяхме да дадем надежда и да променим света за едно момиче на 18 години към по-добро. От името на родителите на Вики, както и от свое име, най-искрено ви благодарим!"