Спасовден е - оставете душите си отворени за пречистване и изцеление!

В седмия Велики четвъртък, 40 дни след Великден, Православната църква отбелязва големия празник Възнесение Господне. Това са дните, в които Божият син броди по земята след възкръсването си, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите. На 40-ия ден след Възкресение Господне, в подножието на Елеонската планина, той се възнесъл на небето при своя Отец пред очите на учениците си. Понародному празникът се нарича Спасовден, въпреки че светец с подобно име не е познат в християнското православие.

Традициите и обичаите на Спасовден са свързани основно с починалите хора. Според народните вярвания, на Велики четвъртък душите им са били "разпуснати", а на Спасовден се "прибирали" обратно. Докато били свободни, те жужали около разцъфтелите плодни дръвчета. На този ден жените отиват на гробищата, за да раздадат хляб и варено жито. В съботата след празника е една от най-големите задушници, наричана "Черешова задушница”, на която се раздават череши за "Бог да прости". Когато близките тръгват към гробищата, трябва да оставят вратите и прозорците на дома отворени, за да "тръгнат" заедно с тях и душите на мъртвите. По пътя близките не трябва си говорят, за да не ги смутят. До днес се е запазил и един обичай, който по принцип не се счита за добър за живите хора, но ако сутринта на Спасовден жените надникнат в кладенеца, ще видят образа на скъп човек, който вече не е между тях.

Народът ни вярва, че спасовският дъжд е не по-малко ценен за реколтата от гергьовския.
Според народните вярвания, на Спасовден ни посещават и самодивите, притежаващи дарбата да лекуват всички болести, които не се повлияват от други видове лечения и баяния. В света на хората те обитават водите и горските поляни, по които вирее тяхното любимо цвете - билката росен, наричана още самодивско цвете.

Нашите прадеди са вярвали, че билката е дар от небесните същества, които слизали на земята да пируват, а специфичните й свойства са познати още от дълбока древност. В народната представа росенът разцъфва в нощта срещу Спасовден, когато наоколо се разнася силен и упойващ аромат.
Народът ни е вярвал, че те познават всички билки и притежават дарбата да лекуват всички болести, откъдето идва и магическият обичай "ходене по росен". Тогава хората, страдащи от неизлечими болести и бездетни жени отиват да преспят на росенови поляни или до свещения извор с параклис на Свети Спас. Постилат на земята черга и лягат върху нея, а до главата си поставят нова кърпа със зелена глинена паница върху нея, която е пълна с вода. Именно от нея лекуващите се ще пият в продължение на 40 дена. Поставят се още бъклица с вино, глинена стомна, пинта с ракия, пита хляб, риза и чорапи. Всичко се оставя и след това като дар за самодивите. На сутринта се извършват гадания, относно развитието на болестта, като болните поглеждат с надежда в паницата с вода. Ако в нея е паднал цвят или зелено листо, то предстои скорошно изцеление, но ако има пръст или шумка, това е предизвестие за наближаваща смърт. Обредът се е изпълнявал още от незапомнени времена, а лечебните "росенови ливади" са възпети в не една или две български народни песни.

Възнесение Господне е голям християнски празник, който се почита и до днес с тържествени литургии, водосвет и курбан от агне, овца или петел.

Имен ден празнуват: Спас, Спаска, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна.