Светъл вторник е

Вторият ден от Светлата седмица, периодът след Великден, се нарича още Светъл вторник. Православната църква продължава да чества Възкресението на Христос, а в богослужението отново звучи поздравът "Христос Воскресе!". Литургиите са тържествени, с радостно звучене, и са посветени на победата на живота над смъртта. 

В народната традиция в някои региони Светъл вторник се отбелязва като ден на женската сила и закрила, а девойките се събират за общи игри и песни. Има поверие, че ако на този ден се посеят цветя или зеленина, ще поникнат буйно и красиво, защото земята е "осветена“ от Възкресението.

Традицията повелява също така през Светлата седмица да не се върши тежка работа – не се оре, не се сее, не се пере и не се тъче. Смята се, че всеки труд през тези дни може да бъде безплоден или дори да донесе нещастие. Затова Светъл вторник е ден за почивка, събиране със семейство и близки, и за радост.

В някои части на България е запазена традицията на така наречените "люлки“ – големи люлки, които се връзват на дървета и на които се люлеят млади моми и ергени. Смята се, че люлеенето гони злите сили и носи здраве. Люлките са украсени с венци от цветя и ленти, а около тях се пеят песни и се играят хора.

Също така се вярва, че на Светъл вторник душите на починалите още се намират на земята, затова някои семейства оставят храна на праговете си или носят в църквата за раздаване – като жест на милостиня и спомен за починалите.

В много домове се поддържа трапезата празнична, като се сервират традиционни ястия – козунак, яйца, агнешко месо, салати и зелени храни.

Обичаите на Светъл вторник са дълбоко свързани с пролетната природа и надеждата за плодородие, здраве и щастие.