"Труд": България е лошо място за работа на жените

Условията за работа на жените в България са сред най-лошите в ЕС като страната ни се класира на 10-то място отдолу нагоре, с резултат 7,25 от 10, а ниският резултат се дължи на малкия брой жени на ръководни позиции, показва анализът на агенцията Reboot Online за 2025 г. За пета поредна година преди Международния ден на жената - 8 март от агенцията анализират годишната промяна в лидерството и растежа на заетостта и равнопоставеността между половете.

Най-добри са условията за работа в Литва и в скандинавските държави, а жените в Кипър са с най-малка вероятност да постигнат успех в кариерата, според анализа на Reboot Online, в който се позовават и на индекса на Европейския институт за равенство между половете за миналата година.

България има 64,5 от общо 100 пункта по индекса за равенството между половете за 2024 г., а резултатът ѝ е с 6,5 пункта по-нисък от този на ЕС като цяло, показват замерванията на индекса за миналата година. Страната ни заема 17-то място в ЕС, като слиза с едно място надолу в сравнение с миналогодишното издание на индекса. В сравнение с 2021 г. общият резултат на България се е понижил с 0,6 пункта. Най-голям дял в намалението има категорията “Правомощия и Власт” (-3,9 пункта).

България продължава да се нарежда сред държавите с най-изразено неравенство между половете в ЕС, като най-сериозните проблеми са свързани с разликите в заплащането и финансовите възможности. В тази категория страната получава 66,6 пункта, като остава на последно място в ЕС от 2017 г. насам.

От 2021 г. насам има общ спад в равенството между половете, като най-голямото влошаване е в категорията “Правомощия” (-3,9 пункта) - второто най-голямо намаление в тази област в ЕС. Това е довело до загуба на три позиции, като България вече заема 14-то място в ЕС. Според данните, у нас достъпът на жените до ръководни позиции в икономиката - например изпълнителни директори, членове на бордове, е ограничен, в сравнение с други страни-членки.

България е на трето място в ЕС по отношение на риска от бедност за жените - 25%, като той се е увеличил с 3 на сто от 2010 г. насам и с 1% от 2021 г. насам. Рискът от бедност при жените е с 6% по-висок, отколкото при мъжете. Това е една от най-големите разлики между половете в ЕС, като по-напред са само Латвия и Литва.

Индексът на Европейския институт за равенство между половете отчита, че от 2023 г. насам делът на жените министри в България намалява от 37% на 33% през 2024 г. Що се отнася до представителството на жените в парламента, през 2024 г. жените са с дял от 24% от членовете. В общинските съвети представителството на жените е малко по-високо - 27%. Отчита се, че в България няма нормативно установени квоти за кандидатите.

Делът на жените в управителните съвети на най-големите дружества, котирани на борсата, също е намалял от 19% през 2023 г. до 18% през 2024 г. Процентът на жените, участващи в управителния съвет на централната банка, също е намалял от 43% през 2022 г. до 29% през 2023 г., показва индексът за равенството между половете.

В същото време от Reboot Online дават добрите примери - Литва е най-добрата страна в Европа за жените да работят през 2025 г., с резултат 8,54 от 10 по показателите за равенство между половете. Страната отбелязва най-висок растеж на жени на лидерски позиции през последните пет години и има най-много жени изпълнителни директори в Европа през 2024 г. Норвегия се нарежда на второ място, благодарение на големия брой жени на ръководни позиции, което є носи резултат 7,78 от 10. Нидерландия е на трето място с 8,54 от 10, като има втория най-висок процент на заетост на жени в Европа след Исландия.

Източник: trud.bg