Великите битки, които хан Крум води срещу Византия

През юли 813г. български войски, начело с хан Крум, обсаждат Константинопол. Уплашени жители на града, наблюдават от крепостните стени, как българският владетел извършва жертвоприношения в почит към бог Тангра. Ромеите се опитват да направят засада и да убият хан Крум по време на преговорите, съпътстващи обсадата на града, което допълнително разгневява авторът на известните Крумови закони. Поради тази причина той заповядва околностите на митичния град да бъдат опожарени и ограбени.

За самият владетел има сведения, че управлява от 803 до 814г. Той е считан за много силен пълководец. В началото води политика на мир с Византия, което му позволява да разшири останалите граници на България. Това сериозно притеснява властта в Цариград. Тази предпоставка води до нарушаване на мира от страна на Византия през 807г. и нахлуване на нейни войски чак до Одрин. Хан Крум обаче не остава по-назад. Това му дава причина той също да се изправи срещу досегашните добронамерени съседи. През 808г. българите разгромяват византийските войски срещнали ги по долината на р. Струма, а година по-късно превземат и тогавашна Сердика (днес София).

Следва и една от най-паметните битки запечатала се от владението на хан Крум. През 811г. Император Никифор I Геник преминава Стара планина, достига до столицата Плиска, ограбва я, а след това и опожарява. По пътя си назад неговите войници плячкосват българските земи. Те обаче, не знаят какво ги очаква във Върбишкия проход. Там добре сформирани български войски предвождани от хан Крум причакват ромеите и ги разгромяват безусловно. Никифор I е пленен и обезглавен, като от черепа му е направена чаша, от която българският владетел пие в името на победата.

Следват още битки между българи и византийци и още опити за превземането на Константинопол, но до това така и не се стига. По време на последната подготовка за окончателно превземане на града, българският владетел съвсем внезапно и неочаквано умира.