Започва Богородичният пост

От днес започва Богородичният пост, утвърден от църковната традиция в чест на Успение на пресвета Богородица - 15 август.

В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

Свързан изключително с почитта и надеждата на православните към пресветата майка, този пост има строг характер, подобно на Великия пост. Само на празника Преображение Господне - 6 август, се разрешава приемането на риба.

Непотвърдено предание свързва установяването на този пост със светите апостоли, разяснява сайтът на Българската патриаршия. Но като установена църковна практика е въведен сравнително по-късно от другите три основни поста.

В началото той бил разделен на два по-малки поста - пост за Преображение Господне, който продължавал пет дни и съответно на празника се разрешавало месо, и пост за Успение на пресвета Богородица.

Император Леон Философ (V в.) повелил забрана за яденето на месо на Преображение в цялата Византийска империя и така свързал двата поста в един.

Император Маврикий (582-602) пък въвел с изрична заповед празнуването на Успение Богородично навсякъде по империята.

Въпреки това законността на поста дълго била оспорвана и подхвърляна на съмнение. Никон Черногорец (†1088) съобщава, че по негово време едни почитали Богородичния пост като законно установен и го спазвали. Други считали, че за него липсват канонични основания и следователно не е задължителен. Трети го отхвърляли и осъждали.

Константинополският патриарх Николай ІІІ (†1111) свикал събор, който решил, че постът преди Успение Богородично не е задължителен нито за монасите, нито за християните. Но на свикания от Константинополския патриарх Лука Хрисоверг през 1166 г. събор много епископи застъпили становището, че този пост е част от апостолския пост (т. е. свързан с Петдесетница и Светия Дух). На този събор присъствал и византийският император Мануил І Комнин (†1180).

Така до края на ХІІ век Богородичният пост не бил задължителен и в Александрийската църква. Споровете около него продължили столетия и станали причина за сравнително късното му вписване в църковните устави - едва през ХІV-ХV век.