Намалиха присъдата на убиеца от сливенското село Бяла

Бургаският апелативен съд измени присъдата за убийство като отмени доживотен затвор с 20 години задържане в тъмница.

С присъда №22 от 02.08.2024 г. Сливенският окръжен съд наложи доживотен затвор за 41-годишния Йордан Н. Й., убил свой съселянин.

Йордан е имал редица други наказания от съда – обществено порицание за кражба през 2001 г., тогава все още непълнолетен, две условни присъда, отново за кражби през 2002 г. През 2004 г. е осъден на 15 години затвор за убийство, но през 2016 г. е освободен предсрочно. Междувременно през 2006 г. условните му присъди от 2002 г. са обединени в нова присъда – осем месеца затвор. През 2020 г., за закана за убийство и увреждане на имущество чрез споразумение му е определено общо наказание три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, което е изтърпяно за времето от 04.11.2020 г. до 04.02.2021 г., се посочва в решението на съда.

След излизането си от затвора Йордан работил известно време в областта на дърводобива, а за последно работил без писмен трудов договор в местна мандра. За кратко имал интимни отношения с майката на убития Младен Колев.

Младен работел като пастир. Във фаталния 27 юни 2023 г. имал почивен ден и седнал пред хранителния магазин в селото да пийне бира. В 21 часа работния ден приключил и магазинерката се канела да си тръгва, когато Младен почукал на вратата и поискал още една литровка бира. В този момент до магазина притичал подсъдимият Йордан, който се примолил да му продадат пет цигари. На тръгване магазинерката видяла двамата мъже да седят до стълбите на един от блоковете и дружески да си говорят и пият бира. После купили още 2 литра бира от местната бензиностанция и с викове се отправили към центъра на селото.

Край къщата на майката на Младен, подсъдимият започнал да вика името на сестра му. Момичето излязло, Йордан започнал да я натиска и й предложил 50 лв. за секс. Девойката отказала, брат й се намесил и момичето се прибрало.

Двамата мъже се прегърнали и тръгнали заедно към дома на Йордан. Там продължили да пият, докато на Йордан му писнало и помолил госта си да си тръгне. Скарали се. Пред входната врата пострадалият напсувал подсъдимия и се опитал да го удари с юмрук. Тогава подсъдимият грабнал намиращата се в близост до вратата брадва и нанесъл с нея няколко силни удара в главата на пострадалия в областта на лявата теменнослепоочна част. Продължил да го удря и след като Младен паднал на земята - по главата и шията му, както с острата, така и с тъпата част на брадвата, която след това оставил в пълното с вода корито на дворната чешма. След това се прибрал и заспал.

Събудил се късно на следващия ден, преоблякъл се и отишъл на работа. Около 17.00 часа подсъдимият Йордан заварил мъртвия труп на същото място, на което го бил оставил през нощта. Осъзнал какво е направил, издърпал трупа в изгоряла пристройка към къщата и там го затрупал с различни отпадъци.

На 29 юни сестрата на Младен разбрала от работодателя на брат си, че той два дни не е ходил на работа, нямало го в жилището му край оборите и не отговарял на телефонните повиквания. След като подала сигнал до полицията, започнало издирване. Разпитан бил и Йордан, но пред полицаите той казал само, че са пили заедно на 27 юни, но оттогава не го е виждал. При повторния разпит казал, че са се скарали с пострадалия, ударил му няколко шамара и го завел в гориста местност над селото, където го оставил. След това обаче решил да съдейства на полицаите и им признал всичко, като показал и къде е скрил трупа.

Въз основа на събраните свидетелски показания и съдебно-медицинските експертизи, Бургаският апелативен съд отсъди, че това убийство не е убийство, което не е изключително тежко престъпление, за което да бъде наложена изолация в затвор до живот. „Независимо от установените негативни характеристични данни за подсъдимия, не може да се приеме, че степента му на обществена опасност е изключително висока и го определя като склонен към садистични прояви и извършване на особено тежки престъпления. Анализът на данните, изводими от материалите по делото, не позволява заключение, че личността на подс. Й. попада в тази категория непоправими извършители на криминални деяния. Не може да бъде направена категорична прогноза за невъзможност за положително развитие на подсъдимия след двадесет години, какъвто е максималният възможен размер на наказанието лишаване от свобода за разгледаното престъпление. Начинът му на живот без постоянна трудова заетост и сигурни доходи и в приятелски кръг, състоящ се предимно от хора, употребяващи алкохол, е провокирал страданието му алкохолна зависимост, като след употреба на алкохол и в пияно състояние ставал конфликтен и агресивен. Ето защо с основание може да се приеме, че трайното отсъствие на криминогенни фактори в далечно бъдеще, както и комплексно прилаганите в условията на затворническа среда корекционно-възпитателни мерки за въздействие на основата на разкрити проблемни зони на индивида, могат успешно да предизвикат положителна промяна на личността на подсъдимия и да способстват за изграждането у него на социално приемлив модел на поведение, без риск от нови противоправни прояви“, со посочва в мотивите на съда.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.