Стефан Радев: Нека бъдем достойни наследници на всички наши предци и да не пестим усилия за развитието на Сливен

Сливен днес чества 147 години от освобождението си от османско владичество. Граждани, общественици, гости и ученици, си припомниха на общоградска церемония на пл. „17 януари“ в кв. „Клуцохор“, събитията на този ден през 1878 г. Тогава Сливен е освободен от гнета на робството и на същото паметно място посреща своите освободители.

За важността и ролята на този свещен за сливенци момент говори пред всички на площада кметът Стефан Радев. Той използва случая да подчертае, че любимият Сливен е един от най-забележителните български градове, чиято история е дълга и богата.

„През 1878 г. не е първото освобождение на Сливен, а петдесет години по-рано, но се радва на свободата си само няколко месеца, заплащайки най-високата цена в своята история. Две трети от християнското население на Сливен го напуска и колонизира днешна Бесарабия. Колко забележителен град е нашият, говори, че за петдесет години той не само се е възстановил, но и е един от шестте български града с население над 20 хиляди жители“, подчерта градоначалникът. Кметът отбеляза още, че е дълго и славно движението на сливенските граждани към свободата. В Града под Сините камъни е създадена първата тайна революционна организация, бореща се за освобождение на Родината. Сливен е столицата на хайдушкото движение, а неговите достойни граждани участват активно във всички етапи на национално-освободителната борба. Сливен е център на образованието, културата, първият индустриален град в България.

„Гордеем се и благодарим на нашите предци за постигнатото, на всички, отдали и посветили живота си на свободата и развитието на нашия град. На ден като днешния не можем да не споменем имената на Хаджи Димитър, на Таньо войвода, Стоил войвода, на Добри Чинтулов, на митрополит Серафим. Нека бъдем достойни наследници на всички наши предци и да не пестим усилията и енергията си за развитието на нашия любим град! Да живее Сливен! Да живее България“, завърши Стефан Радев.

Заупокойна молитва за загиналите и благодарствен молебен за здраве отслужи отец Йоан в съслужение със свещеници от православния храм „Свети Николай Чудотворец“.

Церемонията завърши с полагане на венци и цветя в памет на загиналите пред морената на пл. „17 януари“. Своята признателност в памет на героите, посветили живота си за освобождението на града, отдадоха кметът Стефан Радев, областният управител Чавдар Божурски, председателят на Общински съвет-Сливен Димитър Митев и общински съветници, полк. Любомир Вачев. Венец и цветя бяха поднесени от името на Негово Високопреосвещенство сливенския митрополит Арсений и от името на народните представители от сливенски избирателен район Десислава Танева, Мария Белова и Татяна Султанова. В церемонията се включиха културните институти и читалища в Сливен, учебни заведения, военно-патриотични съюзи и граждански сдружения, политически партии, организации, граждани.

Почетният караул около морената на площада бе осигурен от Регионален клуб „Хаджи Димитър“ при Национално дружество „Традиция“.

За Сливен тази дата ще остане една от най-преломните и паметни в историята на града. На този ден, през 1878 г., в Сливен навлиза втори дивизион на 13-и драгунски полк, командван от майор Виктор Кардашевски и части от 23-ти Донски казашки полк, с командир полковник Николай Бакланов. На 5 януари 1878 г. четата, водена лично от Панайот Хитов, влиза в Сливен. Впоследствие войводата достига до Одрин, в авангарда на руската армия. За участието си във войната Панайот Хитов е награден с орден „Св. Станислав ІІІ степен”. На 6 януари пристига и Жельо войвода. На 8 януари в града влизат и основните части на руските войски. В югозападната част на кв. „Клуцохор“ – местността Харманите (днес площад „17 януари”), населението ги посреща и приветства. Идва дълго чаканото и изстрадано освобождение от гнета на робството. В тържественото посрещане на освободителите се включва цялото население на града, а възторжено слово лично произнася полуслепият и болен поет Добри Чинтулов.