100 години от Балканската война
Днес, 5 октомври, се навършват 100 години от деня, в който за България започва първата Балканска война (1912-1913) - една героична епопея за освобождението и човешките права на българите в Османската империя.
В черквата "Свето Успение Богородично" в Стара Загора на 5 октомври 1912 г. цар Фердинанд прочита манифеста за обявяване на война на Османската империя.
Историческите предпоставки за избухването на войната са заложени в несправедливите решения на Берлинския конгрес (1878), който оставя големи територии, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население в пределите на Османската империя. По силата на Берлинския договор държавата ни е разпокъсана на няколко части като Македония и Одринска Тракия са върнати под пряката власт на султана.
През 1912 г. балканските страни се вдигат да освобождават сънародниците си, но България е единствената, която се стреми към обединението на земи с преобладаващо българско население. Според статистически сведения от различен произход в Македония по нова време живеят около 1 200 000 българи или над 53,6% от общото й население.
По същото време в Одринска Тракия има около 350 000 българи, които представляват 35% от живеещите в областта.
След разгрома на Илинденско - Преображенското въстание (1903) освобождението на българското население става належаща необходимост, а войната - единствено възможният изход.
Военнополитическите реалности в региона налагат сключването на съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Нито една от тези държави не може сама да води успешна война срещу все още силната във военно отношение Османска империя и такива договори са подписани през 2012 г. Въпреки, че има претенции за запазване на "балканското равновесие" Румъния остава неутрална.
Възприетият тогава от българската страна принцип за поделяне на Македония е политическа и дипломатическа грешка, а съюзните договори на България с другите балкански държави са твърде общи и не указват ясно участието на всяка държава във войната и разпределянето на освободените територии. Независимо от слабостите, които предопределят бъдещото разпадане на Балканския съюз, той става решаващ фактор за воденето на победоносна война срещу Османската империя.
Общ стратегически план на съюзниците не е изработен. Не се постига съгласие за изграждане на единно командване и определяне на главен театър на военните действия. По взаимни споразумения се предвижда българската армия да действа с основните си сили в Тракия, сръбската - във Вардарска Македония, гръцката - в Епир и към Солун, а черногорската - в Албания. В предишните години българското командване разработва няколко варианта за водене на война...
vesti.bg
Вижте още
Коментари
#3 zeus 05.10.2012 11:24
Защо Ямбол няма да отбележи тази величава годишнина?Явно Крадливото Гоше мисли само как да лапа.
#2 минута за размисъл 05.10.2012 06:48
Време е Турция официално да признае геноцида на българската нация Колко време ще се мълчи за извършения от турците геноцид над българската нация? Не сте ли забелязали, че нито една фондация, нито един български интелектуалец, нито един български политик или партия, не са повдигали официално въпроса досега Турция - сърцето на мюсюлманите, пряк наследник на арабските империи, да признае за извършения геноцид над българската нация. Нашите изклани деди чакат децата им да се сетят за зверството и неправдата извършена спрямо тях. Тогава Европа беше лицемерна, остава лицемерна и сега. Англия, Франция и Германия гледаха с насмешка и безразличие на геноцида по време на Априлското въстание гледат по този начин и сега. Единствено една далечна страна като САЩ проявяват съчувствие и загриженост изпращайки журналиста Джанюариъс Макгахан, защото даже и към индианците не е проявявана такава жестокост и човеконенавист. В много български селища изкланите българи са погребани по християнски обичай, в други селища,където клането е било поголовно не е имало кой да зарови умрелите и смрадта на гниеща човешка плът се е носела със седмици. Всеки един истински българин следва да иска Турция официално да признае за кланетата и геноцида над българската нация, което е била официална политическа линия на тази държава десетилетия наред. Аз съм против политическото обединение на България и Турция, което неминуемо предстои след изявеното желание на Турция да се асоциира в Европейския съюз, тъй като тази страна не е признала за греховете които е извършила към множество християнски нации като българската, арменската, сръбската грузинската, албанската кюрдската и други. Самото непризнаване на обезщетението на тракийските имоти от страна на Турция, говори за реваншистката нагласа, Турция да гледа на българските земи като своя изконна принадлежност. Нито един български политик няма силата да застане и поиска правата на своя народ, правата на своите измрели и изклани деди. Аз съм против политическото обединение на България и Турция, докато Турция официално не признае за геноцида над българския народ. Ето това считам за важно днес за всеки българин като негов дълг. Във фалшът на обшествения живот считам, че всеки един българин който може да пише следва да има мнение по този въпрос. Това бе и моята лична гледна точка, която бях длъжен да изразя публично в знак на искреност с вътрешните ми убеждения. Искам да напомня, че турските орди избиват мирно население наред с въстаниците в редица изцяло български селища - тези, които мога веднага да ви цитирам са Брацигово, Перущица, Оборище, Копривщица, Батак, Панагюрище и др. Част от тези събития е и делото на Христо Ботев и воените действия водени от него във Врачанския Балкан. Именно геноцидът извършен по време и след Априлското възстание дава широк отзвук в целия свят и е повод за стеклото се освобождаване на България. И защо след ка''то познава арменския геноцид и се признава от много страни по света има хора които не желаят да признаят геноцида срещу българите. А именно арменския геноцид следва събитията от упорито отричания български геноцид. История на Арменския геноцид Contemporary requirements towards turqish political system. The Bulgarian genocide of the Turqish empire. The turqish genocide against the christians. Напомням, че целта на статията е да види политическата отговорност от минали събития и няма как да служи като повод за разпалване на етнически вражди или за противопоставяне, защото всичко е в историята, но това не значи, че трябва да се забравя. Тук не се държи сметка на етноси, а на политика. Беше обърнато внимание от "Тайната роза", че е налице разлика между турци и османлиите и именно защото османлиите ги няма, за да понесат отговорността за безчинствата си ,техните деца турците имат това морално право да го направят и да защитят честта си наследници. Обобщение на действителните елементи на османо-турския геноцид над българите: 1. Изселване на аристократични болярски семейства извън пределите на България в далечни краища на империята. Поголовно избиване на бунтуващите се българи. Редица богати българи са с иззети имети и изпратени на доживотна каторга на егейските острови - Тасос, Самос и други. 2. Геноцид по време на кърджалийските вълнения. Масово опустошаване на населени места църкви, стотици хиляди загинали в опит да запазят правата си. Стотици хиляди бежанци в съседни населени места и извън пределите на България - Молдова, Украйна, Румъния, Банат, Сърбия, Албания, Русия. 3. Масов геноцид на българите по време на Априлската епопея и локален геноцид при локално разпрострели се възстания - Чипровко, Карпошово, Търновските възстания, Велчова завера и други. Опитите за възстания и самите военни действия срещу поробителя се считат за въоръжена съпротива от военен характер, но в случая тази съпротива е в резултат на отсъствието на всякакви човешки права и следователно е гражданска съпротива срещу геноцида и робството. 4. Масов геноцид на тракийските българи. 5. Организирано етническо изселване и обезлюдяване на българските земи в многовековната каторга на Диарбекир и други каторги в Анадола. Повечето затворници са със статут на доживотен затвор и упражняване на тежък физически труд в полза на империята. Диарбекир практически оберкървява и скършва политическата съпротива на българите със своите милиони жерви през изминалите векове. http://apollon.blog.bg/politika/2011/06/02/vreme-e-turciia-oficialno-da-priznae-genocida-na-bylgarskata.758347
#1 Димитър 05.10.2012 06:20
На този ден трябва да се замислим и да попитаме какво стана с българите останали в пределите на Турция след Балканската и Междусъюзническата война.
РЕКЛАМА
Времето в Ямбол
Видео
