Обратно към категорията

220 години от основаването на Камен връх честваха в боляровското село

Добавено на: 15.05.2022 08:55
   

Двеста и двадесет години от основаването на Камен връх и 151 години от построяването на православния храм „Свети Атанасий“ честваха на 14 май в боляровското село. А освен това своите 70-годишнини отбелязаха съвместно и три набора – родени тук през 1950, 1951 и 1952 г.

„Повече от 60 години не бях се връщал. Семейството ми се премести в търсене на препитание, когато бях в трети клас, десетгодишен. Затова се вълнувам толкова“, разказа Васил Димитров. Той и съпругата му Дафина пристигнаха с дарение за църковния храм – икона на Дева Мария с младенеца.

А пред храма, преди отец Георги да започне тържествения водосвет, Илия Ников посрещаше гостите и им разказваше за историята. Атанас се е казвал човекът, който дарява на тогавашното Таштепе земята и изгражда черквата. Още през 1871 година за местните хора бил издигнат храм над земята, което османското управление рядко позволявало на християните. А до него имало килийно училище. „Помня поп Кольо от Крушево. Свиреше ни на кавал, а тук ние като деца извивахме хорá“, разказва Илия, който заедно с останалите четирима членове на църковното настоятелство се грижат в момента за храма. Той е с нов облик – след ограбването му преди 40-50 години започва постепенно да се руши, но с дарения от местните жители и осигурени над 70 хиляди лева по проект на община Болярово е вдигнат отново.

В двора му е изградена чешма с паметен надпис на загиналите във войните от Камен връх, пред когото и на днешния ден възрастни и млади хора полагаха цветя с поклон и правеха снимки за спомен.

Възникването на селото се отнася към времето, когато се е появило кърджалийското движение. Един от най-свирепите кърджалийски главатари е бил Кара Фейзи, чийто лагер около 1790-1792 г. се намира между Елхово и Средец. Връх на грабежите бележи 1802 г. и именно тогава се търси заселване в Таш-тепе. А летописната книга, водена в училището на село Поляна, е ценен писмен източник в случая. Първите родове, заселени в това високо гористо място, са Кичовите и Желязкоолар, дошли от Хамбарлий (днес Маломирово). Родът на Московите е от днешното село Робово. Дядото на Пейо Стоев и неговият прадядо Стойо идват от село Ахлатлий (днешно Голямо Крушево), Домусчиевите идват от Садово (Новозагорско) и т.н., припомни началникът на отдел "Образование, социални дейности, култура, вероизповедание и младежки дейности" Кольо Пехливанов преди на мегдана да започне празничната програма.

Кметският наместник на Камен връх Янка Тенева не пропусна да благодари за съдействието на отец Георги, на кмета на общината Христо Христов и председателя на общинския съвет Атанас Дженков, които също бяха на празника, както и на всички животновъди и земеделски производители, които то развиват тук своята дейност и които винаги са помагали. Дарения за провеждането и на днешния празник са направили земеделските производители Йовко Георгиев и Кольо Иванов.

Благодарност към тези, които работят и живеят в Камен връх за усилията да се развива това село, отправи и кметът на община Болярово Христо Христов. През последните две-три години тук започнаха да се изграждат нови къщи, което е изключително добър знак, каза той. Христов благодари и на всички, които от Казанлък, от Исперих и много други градове на страната се върнаха за празничната земляческа среща в Камен връх и ги призова да си идват и да се сещат по-често за родния край, за хората, с които са израснали и с които имат незабравими спомени.

„Тези, които не дойдоха, само могат да съжаляват!“, каза и Желка Георгиева, която пристигна чак от Исперих, за да се събере отново със своите съученици, набор 1952-ра година. А след това запя сърцато: „О, мой роден край, защо си тъй далече“.

Характерни за Камен връх народни песни пя и Пенка Стоянова. Тя беше не само основен двигател на съученическата среща между 70-годишните, но и ръководител на групата за автентичен фолклор, която в официалната празнична програма представи обичаят „Гергьовден в Таштепе“. На сцената и сред масите се раздаваше и нейният брат Величко Христов, който активно се включва в организирането на всички масови събития в Камен връх, макар и сега да живее в Бургас. 

„Не знам дали пак така ще можем да се съберем“, каза през сълзи от радост и Петър Колев от Ямбол, който пък грижовно беше направил копия с имената на всичките си съученици, за да си разменят телефони и адреси за нови контакти. Празникът им се проведе в същата сграда, в която навремето е била детската им градина, после класните стаи на тогавашното училище „Свети свети Кирил и Методий“. Не трапезата беше тази, която ги обединяваше, а спомените – за игрите, за учителите, за опитното поле със зеленчуци и плодове, в което са прекарвали времето извън училище… Някои не можеха дори да се познаят отначало, но после се прегръщаха отново по детински, говореха си, пяха…

А освен жителите на Камен връх, с химна на Странджа и други народни песни празничното настроение на мегдана повдигнаха и оркестър „Вива бенд“ и Таня Чирпанлиева. А там се бяха събрали хора от Стефан Караджово, Денница, Горска поляна, Ситово, Поляна и много други съседни села. Имаше и скари, имаше и сергии, като на истински селски събор.        


Вижте още

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

РЕКЛАМА

Банер 1

 

Времето в Ямбол

Видео

На Бабинден: За избора да родиш у дома 3 деца без лекарска помощ
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!