29 декември паметна дата за героичния 29-и ямболски пехотен полк

На днешния ден, 29 декември, през 1903 г. Пети пехотен резервен полк на 3-та Балканска дивизия се преименува на 29-и ямболски пехотен полк, припомня календарът на Регионален исторически музей-Ямбол. Той е в състава на 2-ра бригада. Според клаузите на Ньойския договор от 1919 г. полкът е разформирован. През 1928 г. е формиран отново и до 1936 г. носи името 37-ма пехотна пиринска дружина. Участва във войните 1912 – 1918 г., в Първата и във Втората световни войни.

За историята на полка разказват обогатените експозиции в обновения Музей на бойната слава в Ямбол.

В Балканската война (1912 – 1913) 29-и пехотен ямболски полк е в състава на втора бригада от 3-та Балканска дивизия, разказва Мария Иванова от отдел „Нова и най-нова история” в ямболския Регионален исторически музей. По време на Одринската операция е изпратен на Източния сектор в района на Ески Кумлук – Пачаджилар. Заповядано е атаката да започне в 4 ч. сутринта на 25 март, боевете да се водят предимно с нож и без „ура”. Под устрема на ямболци турците отстъпват, а мнозина се предават.

Не липсват примери на героизъм. Командирът на 7-ма рота капитан Друмев, подофицер Руси Димов и още петима войника доброволно се промъкват в тила на вражеските позиции на Мезар тепе. Откриват огън и предизвикват суматоха сред турците. Завръщайки се, дават ценни сведения за разположението и броя на противника. Редникът от картечната рота Васил Георгиев по своя инициатива обезврежда едно турско оръдие. Благодарение на бързината и смелостта на ямболци, силните турски позиции много бързо са завзети.

В боевете на 25 март 1913 г. 29-ти пехотен ямболски полк участва с 44 офицери, 2723 долни чинове, 3 картечници и 12 оръдия.

През нощта срещу 26 март 1913 г. полкът заема позиции на Ески Мезарлик и подготвя атаката срещу Илдъз табия. Дружините на полка настъпват призори, обсипани с гранати и шрапнели от турските батареи. Настъплението се поддържа от артилерията. Под звуците на химна „Шуми Марица” приближават телените мрежи пред укреплението, където предполагат, че турците ще окажат най-голяма съпротива. За голяма изненада на всички последните, омаломощени от огъня на артилерията и безспирното настъпление на ямболци по фронта и на загорци от фланга, към 8 часа вдигат белия флаг на Илдъз табия. Пленени са 40 офицери и 1500 войници с няколко полкови знамена.

По случай победата полковник Никола Рибаров заповядва на 11-а рота от 29-ти ямболски полк да издигне националния флаг над минаретата на Султан Селим джамия. От героите, които са издигнали българските знамена, знаем името само на младши подофицер Михо Стоянов Георгиев от с. Добрич, Елховско.

Под строй, с развети знамена и военна музика през Одрин минава 29-и пехотен полк. Край града ги посреща помощникът на Шукри паша Мухтар паша, който ги приветства на български език с думите „Браво, български юнаци!“

По повод овладяването на Одрин командващият на Източния сектор генерал-майор Георги Вазов поздравява офицери, подофицери и войници: „В атаките си против предните неприятелски позиции вчера и фортовия пояс днес Вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на Вас, доблестни синове на България, че можахте в 30 часа да превземете една от най-силните крепости. Само Вашата лъвска храброст би могла да устои на бясното съпротивление на врага… Гордея се, че съм Ваш началник! Гордея се, че съм българин!”

А световните осведомителни агенции с изумление съобщават: „Одрин падна!“

В боевете на 25 и 26 март 1913 г. от 29-и  полк загиват 79 воини. С победата при Одрин българският войник отново доказва своя невероятен устрем, мъжество и непоколебимост в името на реализиране на вековния идеал – свободна и неделима България.

По време на Междусъюзническата война (1913) ямболският полк се сражава при град Кукуш, Рупелското дефиле и Петрич.

Полкът взема участие и в Първата световна война (1915 – 1918). През 1915 година участва в завладяването на град Враня, Дренова глава, връх Китце, височините Гранд и Калин дел и други. На следващата година води боеве при Пожарски рид, Гражден, върховете Голаш и Чолаш. В края на войната се сражава при Шейновец, Добро поле и връх Малък Козак.

На 1 август 1917 в местността „Оборище“ от кадъра на 11-и пехотен сливенски, 24-и пехотен черноморски, 29-и пехотен ямболски и 32-ри пехотен загорски полк се формира 80-и пехотен полк.

На 1 август 1919 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е разформиран, като от състава му се създава 3-та от 24-ти пехотен черноморски полк. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 37-а пехотна пиринска дружина и 12-а жандармерийска дружина, но до 1936 година носи явното название дружина. На 3 октомври 1937 година му е връчено новото бойно знаме.

Участва във Втората световна война (1941 – 1945), като след мобилизирането е изпратен на южната граница. Възложени са му акции по преследване на партизани. Във втората фаза на заключителния етап на войната е в състава на 3-та пехотна балканска дивизия, като към него е зачислена и гвардейска рота. Взема участие в боевете при при Сотин, Грабово, Сапорца, Дравачехи, Дравасоболч, Драваполконя и Харкан. През април 1945 г. полкът води боеве при с. Чажавица, с. Соплен, Хърватско. На 5 юни 1945 г. преминава границата от Югославия за България и на 12 юни 1945 г. се завръща в Ямбол и демобилизира. Разформиран е на 1 август 1946 година.

На 20 октомври 1947 година, въз основа на служебно писмо № 78410 – 471 от 7 октомври 1947 г. на министъра на войната полкът е възстановен и влиза в състава на 3-та пехотна балканско-дравска дивизия. От 1948 г. носи явно наименование-под. 3730, от юни 1950 г. се преименува в Двадесет и девети стрелкови полк, а от август, същата година – в Тридесет и трети стрелкови полк, с явно наименование – под. 65120, Ямбол. Съгласно строго секретна министерска заповед № 89 от 28 февруари 1951 г. се превежда на постоянен гарнизон в с. Бояново, Елховско, считано от 1 май 1951 година. През август 1958 година полкът е окончателно разформиран.