Честит Трети март! Честито Освобождение на България от турско робство!
За мен това е най-милият, най-свиден празник, а сигурен съм и за всеки един от вас е такъв. Така съм закърмен - с любов към отечеството, с признание към всеки един наш герой дал своите сили и живот, за да можем днес да бъдем свободни българи. Закърмен съм с уважение към братята руси, братята украинци, румънци, сърби, черногорци, финландци, поляци, арменци и общо към всички народи дали жертви в името на това България да бъде свободна. И днес, когато повече от всичко започваме да ценим свободата и мира, но и същевременно започваме ново разделение на това „кой заслужава да наричаме освободител и кой агресор“ искам да ви помоля: Не допускайте да бъдем отново разделени! Не презирайте далата най-много жертви за освобождението ни Русия и нейните обикновени жители, заради безумни действия на нейни лидери от близкото минало и днес. На тази свята дата отново ще разкажа на децата си истинската история, в която няма да заменя термини и изрази, за да съм коректен или угоден. На тази свята дата ще насоча децата си отново да прочетат онези литературни произведения от Ботев, Вазов, Каравелов, Захари Стоянов, от които най-реално става ясно какви петвековни мъки е изживял нашият народ и какви силни личности е раждала Майка България. Ще им припомня стиховете за Балканджи Йово, ще им разкажа отново за Кочо Чистеменски, ще им изпея любимата си песен за Капитан Петко войвода. Моля ви, направете го и вие! На тази свята дата ще запаля свещ в памет на хората, дали живота си за нашето Освобождение, ще запаля и свещ с молба за мир.
Да празнуваме, да уважаваме ближния си, да си помагаме, да помним и се учим от историята!
Честит празник, българи!