Доц. Асен Чилингиров: "НЕ Е ВЯРНО, ЧЕ ВИЗАНТИЯ Е ПОДАРИЛА БУКВИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ"

Припомняме на читателите на нашия сайт интервюто с доц. д-р Асен Чилингиров, дадено през 2011 г. специално за тях и за ефирните ни приятели, по случай празника на Българската писменост, просвета и култура. Чрез опровергаване на някои твърдения в официозната ни история, българският учен подчертава величието на Константин-Кирил Философ и на Методий под светлината на доказани истини за тяхното дело. Една от най-популярните фрази на доц. Чилингиров е всеизвестният му призив: "Време е българските учени да започнат да работят за България!"

§§§
999: Здравейте, Г-н Чилингиров!
А.Ч.: Здравейте!
999: Как посрещате 24 май там, в Берлин?
А.Ч.: Ами тук няма тържества… Преди се правеха в българското посолство, в българския културен център, но сега няма такива – нито за Нова година, нито за Националния ни празник 3 март…
Но тържеството е винаги в моето сърце, защото това е наш празник

999: Да надникнем през Вашия поглед в историята, свързана с делото на братята Константин-Кирил и Методий. В официалната ни история пише, че Византия ни е подарила буквите, изпращайки ни двамата братя, за да сътворят азбука за славяните. Според Вас – каква е истината за делото на Константин-Кирил и Методий?

А.Ч. Вижте, аз по тези въпроси съм писал доста подробно във втория том на книгата ми „Готи и гети”. Делото на Константин и Методий е велико и много важно. Защото

те узаконяват азбуката, която е съществувала по това време.

А по това време съществува глаголицата. Тя обаче е отхвърлена от Римо-католическата църква и за да бъде приета отново като официална писменост, тя е трябвало да бъде променена. И Константин и Методий правят точно това – те променят глаголицата, в така наречената днес кирилица. И именно тя, кирилицата, е призната от Рим.
И това е великото дело на двамата братя. Защото тази писменост, която е съществувала от векове и на нея е имало изписана много литература, гонена и унищожавана от гърците по верски причини, добива отново гражданственост и запазва свое значение.

999: За свършеното от Константин и Методий пише, че те са осъществили така нареченото „пряложение кънигъ”. Какво означава това?

А.Ч. Точно това означава – промяна на изписа, на буквите. Това означава транскрибиране от глаголица на кирилица. А не както се пише в официозната ни история, че те превеждали книгите. Езикът е един и същ, променен е изписът.
Много е важен фактът, че всяка буква от глаголицата си има своето съответствие в кирилицата и обратно – всяка буква в кирилицата си има своя съответен първообраз в глаголицата. Трябвало е да се промени азбуката така, че всеки звук от българския език да си има своя буквен израз. Днес ние знаем колко трудна е една такава задача – защото ни се налага в интернет да пишем с латински букви българска реч и виждаме, че това не е лесно и че не всички звукове в езика ни имат своето съответно буквено изписване.

Кирилицата, а преди нея и глаголицата са най-съвършените азбуки за българския език,

защото в тях си има точното буквено съответствие на всеки звук от нашия говор. Така че, ако говорим чия азбука е кирилицата, отговорът е несъмнен – това е азбуката на и за българския език, азбуката на и за българите. Русите нямат никакво основание да твърдят, че е тяхна азбука, нито пък който и да било друг народ.

999: Чии пратеници са Константин и Методий?

А.Ч.: По този въпрос също има много фалшификации и подправени документи. Русите например са наложили твърдението, че Константин и Методий са извикани от Ростислав, Краля на Великоморавия, т.е. чешка Моравия. А всъщност Кирил и Методий изобщо не отиват до там. Те пристигат всъщност в населената с българи тогава Моравия, намираща се между западната граница на България и горното течение на Дунав. По-късно тази област попада под владичеството на унгарците. Голяма част от българите бягат към България, други отиват в Бавария… Но това е население, което си е местно за тези територии. Не са никакви новодошли отнякъде славяни.
Колкото до въпроса за Константин и Методий, чии пратеници са те, трябва да се отбележи, че разполагаме с много малко извори за тях. Повечето са унищожени, фалшифицирани и променени.
Един пример – в най стария руски ръкопис, „Повесть временних лет”, Лаврентския летопис, са откъснати девет листа точно за дейността на Константин и Методий. И на тяхно място са написани какви ли не измислици. Включително и тази, че уж двамата братя са отишли във Великоморавия, чешката Моравия, транскрибирането са го направили за моравските славяни… И как ще са го направили за тях, след като чешките славяни не разбират този език…
Лошото е, че

нито един от българските учени в България не се занимава с търсенето на истината по тези въпроси.

Те не са прочели многобройната литература по тези проблеми, която излезе през и след 80-те години. Тя беше и забранена за превод на български език.
Интересно е, че в тази област, наследница на Великоморавия, в която се твърди, че е бил духовен водач Методий, няма запазена нито една следа от дейността му. Нито църквите, нито ръкописите пазят някакви свидетелства. И всичко това показва ясно фалишификациите в разпространяваната от 150 години чешка Средновековна история, според която чехите се считат за разпространители на азбуката на славяните. А те нямат никакъв принос за това. До края на 20 век руските автори продължаваха да пишат, че така нареченият „църковнославянски език” е бил много близък, даже е същият като езика на славяните от Великоморавия. Което е лъжа. Защото езикът на старите чехи толкова прилича на езика на старите българи, колкото и например полският…

999.: Няма да пропуснем да ви попитаме, проф. Чилингиров, какво ново да търсим в книжарниците от Вас – научихме, че навръх празника, в София ще бъдат представени две Ваши нови книги.(2011 г)

А.Ч.: Да, това са две книги, свързани с разкриването на важни факти относно разпространението на българската култура сред народа, известен по-късно като „руски”. Разпространението на Християнството и разпространението на българската култура. Подчертано е, че

в руските земи не се разпространява византийско Християнство, а се разпространява българско Християнство.

Достатъчно е дори и днес да влезете в една гръцка черква и да чуете как се пее и да влезете след това в една руска черква и да чуете как там се пее. И много е важно да се знае – пеенето в руските черкви се нарича „болгарский роспев”.

В старите нефалшифицирани ръкописи на руската история пише, че заедно с тези български духовници, които са донесли книгите в Русия, са довели със себе си и певци.
Новите ми книги са „България и покръстването на русите”, а другата е „Монетите на киевските князе и монетите на българския цар Петър I”.

999: Благодарим Ви, професор Чилингиров, пожелаваме ви днес да преживеете истински български празник на българската култура и писменост! Честит 24 май!

А.Ч. Благодаря Ви, пожелаваме и на Вас да празнувате с радост този светъл наш празник!

(Интервюто можете да чуете тук: http://www.radio999bg.com/?id=2076)

Интервюто взе Галина Йорданова

§§§
Кратки биографични данни за доц. д-р Асен Чилингиров

Асен Чилингиров живее и работи в Берлин, Германия.
Автор е на над 500 научни публикации, сред които основните са посветени на българската средновековна и културна история,
Роден е през 1932 г. в София, от 1965 г. живее в Берлин.
Завършил е история и история на изкуството /1967-1971/. Работи като научен сътрудник в Института за защита на паметниците на културата в Берлин /1971-1998/. Има широка научно-изследователска дейност, свързана с многобройни пътувания в Гърция (с Атон), Македония, Сърбия, Румъния, ФРГ, СССР, Швейцария, Италия и Албания.
От 1973 г. до 1998 г. чете лекции по история на българското изкуство в Лайпцигския университет и в Хумболтовия университет в Берлин.
Асен Чилингиров е с над 500 научни публикации в областта на средновековната история и изобразително изкуство, както и участия в много международни конгреси и конференции в България, ГДР, фРГ, СССР, Швейцария и Италия.
Член е на редакционния съвет:
- на авторския колектив при издаването на 7-томната "Енциклопедия на изкуството"
("Lexikon der Kunst", Лайпциг 1971-1992, 5 издания)
- на авторския колектив на 11-томната "Енциклопедия на средновековното изкуство"
("Enciclopedia dell'arte medievale", Рим, 1985-2000)
/Асен Чилингиров е в авторската група, работила по направление "България/Македония/Албания"/

Главни трудове:
- "Изкуството на Българското средновековие"
("Die Kunst des christlichen Mittelalters in Bulgarien", 1979, C.H.Beck, Мюнхен и Union-Verlag, Берлин, З издания);
- "България - Културна история "
("Bulgarien, Kulturgeschichte", Prisma-Verlag, Лайпциг, 2 издания: 1986 и 1987);
Последни трудове на бълг. език:
- "Църквата „Св. Герман" до Преспанското езеро", Берлин, 2001;
- "България/Византия/Русия", сборник-статии, Берлин 2002;
- "Готи и гети", сборник-статии, София, 2005.
- „Готи и гети”- II сборник-статии, София, 2007.
- „Вулканите, наводненията, археологията, политиката” София, 2010 и др.

- „България и покръстването на русите”

- „Монетите на киевските князе и монетите на българския цар Петър I”

и др.

§§§

За тези наши читатели, на които провокирахме интереса към проучванията на д-р Асен Чилингиров, публикуваме още едно интервю с него, направено от Люба Кулезич за в-к „Монитор”:

„Истината за българската идентичност трябва да бъде ревизирана от корен”

Г-н Чилингиров, поводът ни да се срещнем е публикуваният на български ваш двутомник "Българската архитектурна школа". От 41 години живеете в Германия и се изявявате като изкуствовед, който ревизира основни предубеждения и табута в българската културна история. Какво непознато и неочаквано ще научи човек от книгата ви?

- Не ме питайте "какво". Всичко. Оказа се, че историята на българската архитектура ни помага да разберем по-добре историята на архитектурата изобщо. И не само това. Променя се цялостната гледна точка за живота по българските земи векове преди основаването на държавата ни. Защото по българските земи е имало обособена и характерна строителна традиция още от преди 5 хиляди години, която продължава до 19 век. Дори през петте века османско владичество тя не изчезва. Османците я поемат. Прилагам много доказателства, че османската архитектура изхожда от българската строителна техника, а не от византийската, както е разпространеното мнение. В Османската империя нашата традиция се поддържа, за да дойдат през 18 век други българи, които да я вземат от турците и да я развият по-нататък. Като най-ярък пример за дълговечна българска приемственост привеждам църквата на Рилския манастир.

- Защо именно нея? Какво следва от това в познанията ни за българите и техните културни корени?

- През 1957 г. моят най-близък приятел, архитект Мушанов изследваше и реставрираше джамията в Самоков. Под първия пласт стенописи изведнъж излезе чертеж на християнска църква. Мушанов успя да идентифицира, че това е предварителен план на църквата в Рилския манастир. От тогава за мен стана много важно да намеря отговор на въпроса защо в една стара турска джамия има чертеж на български християнски храм. Точно тогава в Германия ми беше възложено да напиша голяма книга за изкуството на Атонските манастири. Цели 11 години съм посещавал Атон във връзка с тази задача. В главен момент от работата ми се превърна чудният случай, при който в архива на Зографския манастир намерих сметководната книга на манастира. Оказа се, че тя съдържа данни за всички майстори, които са построили църквата на Зографския манастир в първите години на 19 век. Отчитано е дори с какво са се хранили, какво са пили, какви надници са получавали, каква работа са свършили, колко е струвал един пирон или една тухла в градежа. От тази книга успях да извлека данните кои са тези майстори. Били са българи, братя и тяхната работа се е отличавала с характерни белези. Такова разделение на работата е имало, че и днес ни е трудно да си го представим. Единият от братята правел тухлите, но по свой калъп. Другият - мазилката, също по свой тертип. Така може да се разбере кои църкви са дело на това фамилно строително ателие, чийто родоначалник се нарича Йоан, синът му Павел и т.н. Произходът им е от Костурско. В крайна сметка доказах, че техни са джамиите в Самоков, в Тирана, в Берат /днешен Белград/, но и ред християнски храмове, между които и църквата в Рилския манастир. Всъщност, става дума за строителна традиция, която е пренесена още от първите векове след Христа и която е съществувала по българските земи.

- Какво променя този факт в представите ни за българската идентичност?

- Едно от обясненията е, че тези църкви, които по българските земи до 6 век са били няколко стотин, а впоследствие са били разрушени, отговарят на различен църковен ритуал. Причината за унищожаването им е била, че религиозните възгледи, на които са отговаряли, са били обявени за ерес след Никейския вселенски събор в началото на 4 век. Има достатъчно доказателства за наличието на множество християнски храмове по това време, но те като план са различни от византийските. Това са две различни естетически и богословски концепции. При това българската датира още от 1 век. Така опираме до един генерален въпрос. Досега ни се натрапва, че българите са някакви пришълци - дали са т.нар. прабългари, придошли от Волжка България, дали са славяни от Карпатието или Задкарпатието и т.н. Но според Херодот вторият по големина народ след индийския е бил тракийският народ. Къде е изчезнал този народ? И как е възможно някакви чергари да изместят уседналото население? Няма такъв случай в историята на културата. Трябва обаче да се върнем 3500 години преди нашата ера, за да напомним, че населението по нашите земи неколкократно се е разселвало по други места. Част от него отива към Волга и Памир. И именно техните наследници много векове по-късно се връщат от там - тук. Плод на това завръщане към прародината, е случилото се тук през 6, 7,8 век, включително и основаването на Българската държава. Има исторически извори, които потвърждават тази теза. В общи линии това е обяснението защо по нашите земи няма прекъсвания на художествената традиция. Така стигаме до необходимостта да ревизираме наложилите се схващания за произхода на българите и на българското изобщо.

- Очаква се излизането и на друга ваша книга за т.нар Симеонов съборник, която също съдържа открития за мащабите и влиянията на българското християнство и култура . Какви са те?

- За мен беше едно от най-големите открития да разбера, че и в Русия са били запазени страшно много материали за българската история. Основен момент тук е, че в средата на 10 век в Киевска Русия, която по това време се управлява от самодържицата Олга, се е намирал един огромен ръкопис, донесен от България. Той е разкъсан там на части, преписван е многократно. А преписите са базата на цялата руска средновековна книжнина. Този ръкопис се нарича "Цар Симеоновият сборник". Той се счита за протографа, т.е. за оригинала, от който се преписват няколко руски книги.

- Защо е важно да се знае това?

- Още в средата на 19 век един много голям руски учен Шахматов започва да работи върху този сборник. След 20 години, през 1885 г. написва книга за изследванията си. Тя е унищожена от цензурата. В нито една библиография или европейска библиотека няма следа от нея. Имах щастието да намеря единствен екземпляр в Берлинската библиотека. Нямам понятие по какъв начин е спасена. А е унищожена, защото представя цялата руска литературна история в съвсем нова и различна светлина. Шахматов е показал, че оригиналните български ръкописи от Симеоновия сборник са били унищожени, намира документи защо е станало това, открива и следите от тях. Публикациите му са обявени за антипатриотични. Успях да докажа, че множество преписи на руски летописи от 15 и 16 век са пълни със следи от български източници. Най-яркото доказателство е езикът и синтаксисът, донесени с този сборник в Русия. Това не е говоримият руски език, той е изкуствен за тях, книжовен, преписват го без да го разбират. Например, един от големите днешни учени Творогов не може да разбере какво значи "черга" или "братовчед". Стига се до парадоксални грешки в прочита на ръкописите поради това, че приемат наготово съхранени части от българския език без да го познават.

- Как се е разбрало, че става дума за текстове от времето на Цар Симеон?

- През 1840 г. княз Михаил Оболенски е оглавил най-важния и най-тайния от руските архиви - на външното министерство в Москва. В него намира сборник от 15 век и успява да докаже, че е препис от българския протограф от 10 век. Как? Първо по съдържанието, описващо над 720 отделни съчинения. Но в самия сборник са били отпечатани само една трета от тях. Оболенски открива, че другата част се съдържа в т.нар. "Изборник князя Святослава", минаваща за втора по важност руска преписана книга. Тя била намерена през 1817 г., а в нея имало посвещение, което е било изчегъртано от пергамента. На мястото на изчегъртаното е било написано Святослав. След това се установява, че е било изчегъртано името на българския цар Симеон. И до ден днешен в науката се поддържа становището, че преписвачът през 1073 г. е направил тази поправка. Но в този сборник има осем листа с илюстрации, които са прикачени към него. Защото от унищожения български оригинал са се запазили именно тези илюстровани страници, вероятно на някого му е дожаляло за тях. Моето откритие е именно, че тези осем страници са следата към оригинала - "Симеоновият съборник".

- В заключение, до какви равносметки ни водят вашите изследвания?

- Първо, трябва да знаем, че нашето население е коренно за района около Черно море, през Балкана и чак до северната част на Мала Азия. То е имало свой език и своя писменост още преди Христа, на тях стъпва българският език. Гърците са наричали тази народност Велика Скития. Това население е в основата на Българската държава. То получава християнството още в 1 век от н.е. и превежда Библията. Създава своя книжнина, свое изкуство. Всъщност, Кирил и Методий превеждат и транскрибират книгите, написани на предишната азбука - глаголица. И за Рим, и за Константинопол това е писменост на еретици, затова трябва да бъде легализирана. Борис не покръства българския народ, а именно легализира съществуващото християнство на българите. Синът му Симеон определя това християнство като единично, независимо, вътрешно неподвластно на чужди шапки.

- Защо толкова важни тези за българската история изглеждат забравени?

- Те не са се забравили. Навсякъде откриваме материални следи, водещи към тях. Но от първия училищен клас ни се натрапват едни и същи лъжи. Те трудно се преодоляват, защото много интереси се преплитат в тях. Интерес имат гърците, интерес имат руснаците заради ред вътрешно- политически и геополитически причини. Руската национална доктрина, която е имперска, се крепи на твърдението, че русите са приели християнството от Византия и то по времето на най-голямото й могъщество, когато тя обхващала цяла Мала Азия и целия Балкански полуостров. Мислите ли, че без съпротива ще бъде приет фактът, че християнската традиция на Русия е дошла от Симеонова България? Затова тези и други мои изследвания не са били приемани дружелюбно, особено от руски академични кръгове.