
Продължава конкурсът за есе по случай 3-ти март- Национален празник на Република България, организиран от ИК за местен референдум област Ямбол. Инициативата е за ученици от V до XII клас, като в нея могат да вземат участие ученици от област Ямбол. Публикуваме есе, изпратено от Карина Благовестова Монева от Природо-математическа гимназия "Атaнас Радев,12 клас. Темата при тази възрастова група е "Свободата и робството вътре в нас" .Информация за конкурса вижте
ТУК.
"За всеки човек е от решаващо значение при какви обществени обстоятелства ще се роди. Между личността и обществото съществува двупосочна връзка:обществото е определящ фактор и условие за развитие на всяка личност и всяка личност влияе в по-малка или по-голяма степен за определяне облика на обществото.
Поведението на индивида-свободно или робско-може да бъде разбрано само с оглед на поведението на цялата социална група,в която членува.Ние всички сме социални същества и принадлежим към групи от различни естества.
Тази принадлежност предопределя донякъде начина на живот.Чрез зададения модел на поведение и формирана ценностна система ,човек може да направи само два избора : да живее свободен и удовлетворителен живот или да води робско и осакатено личностно съществуване.
Когато свободата е доминираща вътрешна категория,то това според Сократ е ,,....най-прекрасното и възвишено благо както за отделния човек,така и за държавата.“Свободният човек осъзнава своето човешко достойнство и зачита достойнството на другите,може да върши всичко ,без да вреди на други5те като разграничава смисъла и съдържанието на свобода и свободия.
Отличителна черта на свободния духом човек е утвърждаването му като автономна / самоуправляваща се/ личност .Това означава пълна независимост при формиране на собствена позиция,без натрапени или предписани мнения,отстояване на тази позиция,дори когато е в противоречие с всички останали.
Автономната личност има адекватна оценка има адекватна оценка за себе си ,приема и уважава различията и защитава своите ценности. Благородни са мотивите,които ръководят такова поведение:стремеж към лично благополучие и служене на обществото,поемане на отговорност за последствията от всяко действие и лична отговорност за своята съдба.
Вътрешната свобода на осъзнаването и е гаранция за удовлетворителен и полезен за индивида и обществото живот. Никоя цена не може да бъде прекалено висока за постигането и.: ,,Няма власт над оная глава,която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“ - Христо Ботев
Наличието на робство като вътрешна характеристика на човека е многообразно. Често то остава незабелязано за самия него,в което се състои най-голямата драма. Според Гьоте :,,Истински роб е този,който се счита свободен, без да е такъв.“ Как е възможно човешко същество да е свободно и в същото време да е роб? Това противоречие води началото си от невежеството и продължава с приемане на натрапени становища и подчиняване на ,, норми“,обикновено тиранични. Многообразието на робството се изразява и чрез: ограничена способност за критично мислене,което е предпоставка за лесна манипулация,илюзорна представа за свобода и липса на чувство за отговорност за своята участ,бездействие-човек във всеки момент може да напусне или да се опита да промени ситуацията,в която се намира,но не предприема нищо ,или чака някой друг да го направи,примирение,чувство за безпомощност и липса на справедливост.
Робското поведение,примиренчеството е поражение и може да има опустошителни последствия в живота на човек, а когато е присъщо на големи групи от хора или цели народи ,може да върне назад развитието на цели нации.
Общество,което ограничава шансовете на младото си поколение за израстване в условията на свобода чрез зададения модел на поведение,спира собствения си просперитет. В този смисъл сблъсъкът на цяло едно общество с робството е двойно нещастие за обществото като цяло и за всяка отделна личност,от която е изградено."
Карина Благовестова Монева,Природо-математическа гимназия "Атaнас Радев",12г
*без редакторска намеса
