Обратно към категорията

ХАЙДУШКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЯМБОЛСКИЯ КРАЙ

   

ХАЙДУШКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЯМБОЛСКИЯ КРАЙ

За съжаление, за мнозина от хайдушките войводи не е запазена информация и не се знае много за тях. Единствено в народните песни и предания се чува за тях. Тази статия разказва за няколко такива личности и пропуска нарочно някои по-известни, тъй като тях ще Ви ги опишем в отделни статии. Приятно четене!
 
В продължение на 505 години ямболския край е бил под турско робство. Той е бил в близост до столиците на Османската империя – Одрин (1365 г. – 1453 г.) и след това Цариград(1453 г.- 1922 г.)
Тук са били разположени и наследниците на кримските султани – Гераите (след като Крим е завладян от руснаците, оцелелите наследници на Кримския престол бягат в Османската империя и са настанени в чифлик около с.Ханово), което било причина да се чувства турския гнет по-осезателно.
 
През целия период от игото винаги в околностите на града – Бакаджиците, Стара планина, Манастирските и Св.Илийски възвишения, Странджа и Сакар е имало хайдушки чети, които водили сражения с известни турски изедници, ограбвали царската хазна, защитавали мирното население от кърджалии и башибозуци.
 
Един от първите хайдути роден в ямболско, за когото са запазени сведения, е Даглъ Стоян войвода. Действал сам през 20-те или 30-те години на XIX в. в Ямболско, Тополовградско и Лозенградско. Станал хайдутин след като убил еничарския главатар Исмаил Ходжа Байрактароглу, при което бил ранен в дясната ръка. “Той се бил юнашки и срещу кърджалиите, които нападнали селото Кадъкьой( днешно Козарево), където показал необикновено юначество. В това сбиване погинали около 20 души българи, които се борили с тия върли разбойници на едно с Даали Стояна”. Прочул се с голямото си юначество, изключителна смелост и неуловимост, Стоян войвода е наричан даглъ (планинец) и шейтан (дявол).
 
В годините 1821 г. – 1825 г. започва подем в хайдушкото движение.

По това време един от действащите войводи е Георги Гарабчи. За жалост, данните за него са оскъдни. Знае се, че е предвождал чета, с която действал в Ямболско, Сакар планина и Одринско в периода 1820 г. – 1830 г. и заедно с нея многократно обирал турската хазна и погубил много турци. 
По време на Руско-турската война от 1828 г.- 1829 г. до имената на Вълчан войвода, Стоян войвода и Стойко Маврудов се споменава “Гълъб войвода”. На турски гуверчин (гарабчи) значи гълъб, т.е споменатият Гълъб войвода най-вероятно е Георги Гарабчи. За участието му в Руско-турската война от 1828 г.-1829 г.заедно с други ямболии ще прочетете в следващите редове.
 
Будак Стоян войвода, също от Ямбол, е войвода на хайдушка дружина, действала в Странджа планина също в периода около 1820 г. – 1830 г. Тя съдейства на руската армия по време на Руско-турската война от 1828 г. -1829 г. в създадения Странджанско-созополски български доброволчески отряд заедно с Стойко Маврудов и четите на Вълчан войвода, Гълъб войвода и др. 

Този български доброволчески отряд е образуван в Созопол към 15 февруари 1829 г. при освобождаването на града. На 28 март 1829 г. отрядът, заедно с руските части, успешно отбива атаката срещу Созопол на превъзхождащия ги турски неприятел, който хвърлил 4 000 пехота и 1 500 кавалерия срещу общо 3000 руси и българи, отбраняващи града. Битката е решена с масирана контраатака, турската войска е разпръсната, оставяйки 250 убити. След този бой Созопол се превръща в основна база на руските военноморски операции до края на войната.

Четите на Стоян войвода, Гълъб войвода, Петър войвода и Бойчо войвода кръстосвали Странджа и Сакар надлъж и шир, унищожавали турски обози с храни и дрехи, нападали башибозушки шайки и снабдявали българските въстаници с така нужното им оръжие. Заради тях, обезпокоени, стотици османски семейства от околностите потърсили убежище в Одрин.


През юли 1829 г. са освободени градовете Ямбол и Сливен, откъдето българите взимат значителен брой оръжия и боеприпаси. 

Стоян войвода и четниците му през август 1829 г. при село Пънчево (тогава Каракютук) атакуват и унищожават до крак заедно с омразния му главатар ордата от няколкостотин башибозуци, разбити турски войници на Тахир ага, които без разлика между християни и мюсюлмани, унищожавали и грабел където зърне из Тракия. Победата е посрещната с голяма радост от населението. 

На 8 август 1829 г. отрядът печели голямото сражение край Малък Самоков (днешна Турция), с което след 3-часово кръвопролитие е превзета известната оръжейна фабрика укрепена от всички страни с високи зидове, с бойни кули, с леки планински оръдия на тях. Това, според руските военни хроники, е най-големият успех на отряда. Била ликвидирана важна оръжейна фабрика, а и „каторгата“ в която десетилетия наред бил експлоатиран труда на тукашните българи. 

В началото на август 1829 г. странджанските доброволци в малкотърновско от засада влезли в бой и разгромили с цената на десетки жертви „движеща се на югозапад турска част, водена от Халил паша, като я унищожили до крак”. За станалото тежко кръвопролитно сражение, свидетелства руско военно съобщение.

На 14 септември 1829 г., след като руснаците влизат в Одрин и великите сили се намесват, се подписва Одринският мирен договор между Русия и Турция, който осигурява частична или пълна свобода на Гърция, Сърбия, Влашко и Молдова. За българите, които се бият в поредната Руско-Турска война, единственото право било да се изселят в Бесарабия (както и правят заради турските безчинства, които последват). Стефан Дойнов пише - “Само за няколко месеца от Източна България емигрирали около 140 хиляди души — огромна цифра за онова време. Ала най-многолюдно било преселничеството от югоизточните краища, от онези бунтовни места, които никога не се примирили с робската си участ.

След мирния договор корпусът и българските отряди са разформировани. Непосрествено след войната Будак Стоян войвода участва в подготовката на освободително въстание в Тракия, ръководено от капитан Георги Мамарчев. Заради това Мамарчев е арестуван. Съдбата на Будак Стоян е неизвестна, но най-вероятно е арестуван заедно с Мамарчев.
 
В една народна песен от началото на миналия век се е запазил спомен за малкоизвестния Нано войвода юнак и неговата борба с ямболските турски насилници.
Хайдушкото движение отново се засилва и през периода след Кримската война 1853 г.-1856 г. През това време действат Жельо войвода (за него ще разберете повече в отделна статия), Никола Мавродиоглуу, Христо Ямболченина, Коста войвода, Гъбоглу Руси и Кара Добри.
За Христо Ямболченина се пише: “Беше върлувал сам цялото лято и имаше в него свои пари до 500 лири турски”.

През декември 1859 г. четата на Панайот Хитов (който наполовина е от Ямбол) извършва дръзко нападение над черкезки лагер в с. Могила. В четата му са ямболиите – “Димитър, Николай и Дани”. След нападението два дни се укриват в Ямбол, в близост до конака.
 
В днешен Ямбол улици на имената на “Георги Гарабчи войвода” и “Будак Стоян войвода” са в съседство с улица „Индже войвода“ (чиито корени също са свързани с ямболско) до Централния кооперативен пазар в квартал „Каргона“. 
На края на „Каргона“, в близост до Животинския пазар, пък е улица „Добри войвода“. Той също е доброволец по време на Руско-турската война от 1828-1829 г. След нея води хайдушка дружина, която действа през 40-те и 50-те години на XIX в. в югоизточна България от Балкана до Дедеагач. След като дружината му е разбита, е заловен и обесен в Сливен.
Ямболци са кръстили още улици на Панайот Хитов, Коста войвода (за който Панайот Хитов признава, че го е научил на хайдутство), Жельо войвода, Капитан Петко войвода, Стоил войвода, Страхил войвода – всички действали в нашия край и помагали на населението от ямболско.
 
Малко са известни и т.наречените „духовни“ подвизи.

В песните се говори само за обиране на хазни, за казани със заровено имане. Както Даглъ Стоян, така и Георги Гарабчи, Будак Стоян и всички други са подпомагали църкви и манастири, отделно събраните от турците пари са раздавали обратно на сиромасите. Не напразно народът нарича хайдутите „народни закрилници“.
 
Ако всички тези храбри мъже се бяха родили 50 години по късно, историята сигурно щеше да им се отплати като ги настани до имената на Левски,Ботев, Бенковски и т.н.
Вместо това те тънат в забрава.
 
Източник: Фондация “Тервелъ” 
По материали на Петър Петров






Вижте още

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

 

Времето в Ямбол

Видео

Ден на отворените врати в ОДМВР – Ямбол
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!