Историческите селища се нуждаят от специална политика

В условията на ограничения и нетипични затруднения умните исторически селища продължават да търсят решения за своето бъдеще. Това се случва в рамките на проект „EuSave – Умни исторически селища“, в който община Болярово си партнира с общини и сдружения на местни власти от Испания, Португалия, Белгия, Хърватия, Италия, Латвия и Северна Македония.

Виртуален форум събра мненията на над 250 души от осемте държави за силните и слабите страни на историческите селища, какви трябва да бъдат те.

От страна на България бяха събрани 31 мнения, като най-активни са били жените на възраст от 31 до 55 години. Те представляват 71 % от участвалите в допитването.

Сред вижданията за „умните исторически селища“ са: „ С активно и ангажирано население, съчетаващи иновация и история, селища, в които околността и природата са запазени но и достъпни за населението“, „Достъпност, Популярност, Въвеждане на високи технологии, Постоянно подобряване, Хармония с околната среда, Обвързаност/препратка към други обекти“, „ Привлекателна туристическа дестинация, която докосва с история, бит, култура и природа. Възможност за релакс и почивка с популяризиране на забравените традиции“, „Селища, които участват в инициативи за справяне с предизвикателства и подобряват качеството на живот на местните жители“, „Културно наследство, материално и нематериално богатство ръка за ръка със социални иновации, продиктувани от нуждите на младите хора.“, „Запазени бит и традиции, но използване на съвременните технологии за развитие и популяризиране“, „С активна местна общност, която познава своята история, култура и нематериално наследство и развива ефективно туристически продукти /природен, кулинарен, исторически/ и съответно местната икономика“, „Умните села са виртуални карти на българската история и култура“, „Пълни с история и спомени“.

Сред основните „ресурси „ на историческите селища , участниците в допитването са посочили: природа, нематериално наследство, история, подобряване на достъпността.

Развитието и устойчивостта на селищата респондентите виждат в : „Достъпност, Реклама, Технологии“, „ Финансиране за интегрирано развитие“, „Добър маркетинг и реклама“, „Добро управление. Иновации“, „Запазване на автентичността“, „Интернет, Инфраструктура, Култура“, „Ресурси, Инвестиции, силна местна власт“, „Достъпност и реклама“, „Последователност в политиката за развитие“, „Активността на местната общност“.

Като слабости са посочени: достъпност, социална мобилност, слаба реклама, липса на грижа към природата, замиране на местните традиции и култура, намаляващо население, лоша инфраструктура, скептицизъм на местното население, липса на финансиране и негативна нагласа на всички.

В резултат на допитването се открои, че историческите селища са разпознаваеми като специфични региони със своите собствени характеристики, проблеми и силен потенциал.

Отдалечени, с ограничен достъп до интернет, недостатъчни инвестиции, намаляващо население, което не е активно от една страна и наличие на материално и нематериално наследство, запазена природа и съхранени традиции, от друга страна тези райони се нуждаят от специална политика, както на национално така и на европейско ниво.

Историческите селища изпитват проблемите, характерни за граничните райони. Тяхното съживяване минава през решаването на проблемите им и интелигентното използване на потенциала им. За да се превърнат историческите селища в места с активно и ангажирано население, съчетаващи иновация и история, селища, в които околността и природата са запазени но и достъпни за населението.

Резултатите от изследването ще послужат за изготвяне на Съвместна стратегия за мрежата от умни исторически селища, която ще бъде един от изготвените документи по проекта.

Проектът се финансира от Европейската комисия чрез програма „Европа на гражданите“ и ще се изпълнява до края на 2021 година.