
Изложби за генерал Скобелев и Стоян Заимов откриват в Музея на бойната слава в Ямбол


За двама от героите на нашето освобождение напомня с изложби Музеят на бойната слава в Ямбол. На 25 април от 11 часа ще бъдат открити експозициите, посветени на генерал Михаил Скобелев и на Стоян Заимов, предоставени на ямболския музей от Регионален военно-исторически музей – Плевен.
Стоян Заимов е баща на генерал Владимир Заимов, паметник на който се издига на кръстовището с кръгово движение до Регионална здравна инспекция в Ямбол. Историята заслужено го нарежда до Васил Левски, Георги Бенковски, Стефан Стамболов и много други дейци, посветили се на България. Той е един от апостолите на априлската епопея и строител на нова България. Изложбата „Възрожденецът, достоен за перото на Дюма" включва над 30 експоната, които представят живота на Стоян Заимов в периода на националноосвободителните борби, следосвобожденска България и началото на ХХ-ти век. Тогава, благодарение на Стоян Заимов, е създадена една от първите музейни институции в страната – Военноисторическите къщи-музеи и паметници на признателността в България, сред които е и Скобелев парк-музей и Костница в Плевен.
Втората изложба - „Герой на своето време“, която ще бъде открита в Музея на бойната слава е в памет на генерал Михаил Скобелев. Ще бъдат представени лични вещи - мастилници, преспапие, перодръжка от слонова кост, възпоменателни жетони, плакет и мемориална банкнота от 200 рубли, издадена в памет на генерал Скобелев за участието му в Руско-турската война 1877-1878 г. и откриването на неговия паметник в Москва през 1912 г.
Сред експонатите е и златната сабя с Георгиевски кръст на Евгений Максимилянович, херцог Лейхтенбергски, участник в Руско-турската война 1877-1878 г. и съпруг на най-малката сестра на ген. М. Скобелев – Зинаида Дмитриевна, херцогиня Лейхтенбергска. Подарена е на Военноисторическите музеи от Руското военно министерство в периода 1904-1907 г.
Изложбата е съпътствана от литографии от художествените колекции на Регионалния военно-исторически музей-Плевен, които изобразяват личността на генерал Скобелев и разкриват някои от забележителните му качества на военен деец и лидер, отличаващ се с необикновена енергия и обаяние.
Михаил Дмитриевич Скобелев, получил прозвището „Белия генерал“ участва в превземането на Плевен и Ловеч, в отбраната на Шипка, Шейново и в последвалото конвоиране на пленената армия на Вейсел паша. В редиците на командваните от него военни части в тези боеве са също Георги Янков, Георги Иванов, Филип Маслинков, Васил Попов, Димитър Съселов, Стефан Любомски, Манол Георгиев, Александър Николов и други общо 37 опълченци от ямболския край.
След Освобождението на Ямбол през януари 1878 г. ръководената от Скобелев 30-а пехотна дивизия се базира в града и подпомага неговото възстановяване.
В историята на Ямбол името на „Белия генерал“ е дълбоко свързано и с опазването на християнската вяра и строителството на православни храмове. През 1878 г., след като двете православни църкви „Света Троица“ и „Свети Георги“ в Ямбол са сринати до основи заедно с цели квартали, в днешната централна част на града руските воини изграждат параклис „Свети Николай Чудотворец”, който дълго време е единственият молитвен дом за християните.
Пак през 1878 г. по предложение на генерал Скобелев, на 15 километра от Ямбол – на Бакаджишките възвишения, до разрушения по време на войната манастир „Възнесение Господне“, започва изграждането на храм-паметник на името на княз Александър Невски, "... за увековечаване спомена от пребиваването на русите на бойното поле по време на Освобождението на България от турско робство." Личното участие на генерала започва с дарения от негови роднини, а строителството извършват руски войници и доброволци от града и селата. И до днес в храма се пазят напрестолно евангелие и масивен гравиран кръст, дарени от генерал Скобелев на манастир „Възнесение Господне“ на 12 май 1879 година.
Дните на представянето на изложбите за Стоян Заимов и генерал Скобелев в Ямбол са избрани неслучайно. Откриването е през Светлата седмица след Великден, акцентирайки върху важната роля на християнската църква в опазването на националната ни идентичност и възкресението на ямболския край. На 24 април 1877 г. е издаден Манифестът на император Александър II, с който Русия обявява война на Османската империя. Изложбата ще остане в Музея на бойната слава до 31 май, в дните, които Ямбол посвещава на Светата Троица и Светия дух – обявен като официален празник на града с решение на Общинския съвет от 1993 г. и с Наредбата за символиката и отличията на община Ямбол.
Вижте още
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!