Каргонлия строи най-стария мост в столичния град

В столичния квартал „Княжево“ се намира една от архитектурните забележителности на града. Това е Александровият мост над река Владая. Представлява едносводов каменен мост с дължина 10 м и ширина 7,40 м. От двете страни на павираното пътно платно има тротоари. Този мост се ползва и до днес и е най-стария съвременен мост в София. Според каменния надпис, стоящ от двете му страни, той е построен през 1880 година. Средствата за строежа му са предоставени от руския император Александър II и затова той носи неговото име – Александров мост. Това е кратката информация, която може да прочетем за този забележителен каменен мост в голямата книга „Енциклопедия София“, издадена през 2017 година, както и в интернет, отбелязва историкът и компютърен специалист Николай Вапирев.

През 2006 година бе преиздадена книгата на Димитър Съсълов „Българите отпреди две хилядолетия“. В края на книгата са поместени спомените на архитект Димитър Съселов за неговия баща (автор на въпросната книга) и за дядо му. Оказва се, че неговият дядо – общественикът, строителят и търговец Димитър Панайотов Съсълов, е участвал в строежа и строил този мост.

Димитър Панайотов Съсълов е роден през 1857 г. в българската махала „Каргуна“ на гр. Ямбол. Потомък е на строители. Негов баща е съсела Панайот, прякор, който дава и фамилното име. Малкият тогава Димитър, както и повечето негови връстници, през лятото прекарвали по цял ден плувайки и къпейки се из Тунджа. Майка му не била съгласна с това негово поведение и дори се оплаквала, че от него човек няма да стане.

По онова време работите на баща му Панайот не вървели добре и младият Димитър се вдигнал и заминал в град Тулча, където имали роднини. Тулча бил почти изцяло населен с българи, изселили се там още преди десетилетия. Там Димитър попаднал под влиянието на хъшовете и скоро се озовал в Кишинев.

По това време започнала Руско-Турската Освободителна война 1877-1878 г. Както и много други българи, Димитър се записва, макар и 18-годишен, в Българското опълчение. На 4 май 1877 година постъпва в 5-та дружина, 1-ва рота. Има чин ефрейтор. Заедно с първите отряди прекосява Дунава при Свищов. На 19 юли е командирован към обоза в Търново. В боя край Стара Загора за защита на Самарското знаме е тежко ранен. Останал полужив, той е намерен от един селянин, който го натоварва на колата си и прави много трудния за времето си преход през Средна гора и Стара планина, за да го отведе до руския лазарет в гр. Бяла, Русенско. Там той получава необходимото лечение и грижи до пълното си възстановяване. Главнокомандващият на руската армия го награждава с най-високата степен на Георгиевския кръст за храброст.

След края на войната Димитър Панайотов се връща в Ямбол. Заедно с Иван Пастиров започват търговия на едър добитък. Скоро обаче приключват с тази работа и се разделят. Димитър заминава за София, купува с припечелените пари евтини празни места и отваря склад за търговия с дървен и дъсчен материал. Участва в строителството на Александровия мост, вероятно със строителни материали, със своите познания и умения. За съжаление в спомените на неговия внук не е разказано по-подробно за строежа на този мост. Дали е участвал като технически ръководител (а той е от дюлгерски род) или нещо друго, не е уточнено. Но в семейните спомени е записано, че „строи“ Александровия мост.

Като строителен предприемач и благодарение на личните си качества Димитър Панайотов установява свои търговски и приятелски връзки в софийските среди. През 1883 г. е делегат в София в заседанието на опълченско дружество „Шипка“, на което се обсъжда проект за знаме на дружеството. През 1884 и 1885 г. е председател на Българското опълченско дружество в София. Членове на това дружество взимат участие в Сръбско-българската война като доброволци. През есента на 1887 г. Димитър Панайотов се озовава в Букурещ, където захваща търговия с жито с помощта на Евлоги Георгиев.

След 1887 г. Димитър Панайотов се включва по-активно в политиката. Като политик е в близки отношения и поддържа приятелски връзки с народния поет Иван Вазов и с д-р Константин Стоилов. През 1895 г. Димитър Панайотов Съсълов е избран за народен представител. В столицата той също така е общински и окръжен съветник, член на Търговско-индустриалната камара.

Като търговец и строителен предприемач Димитър Панайотов е печелел добре. Според спомените на неговия внук, той подарява на квартал Княжево читалищна сграда. Участва в строителството на жп линията от София за Варна – от гара Роман до гара Каспичан. Със свои средства, безвъзмездно, построява линията между Плевен и Дунава – от гара Ясен до Сомовит. За това е мотивиран от затрудненията, които Сърбия създава за преминаване през нейната територия по суша на необходимите материали от АвстроУнгария.

В Държавен архив са запазени писма между Димитър Панайотов Съсълов и обществения деец и предприемач Димитър Пенев за тяхното приятелство и покана за срещи и разговори. Запазени са и две негови фирмени дела, както и търговска кореспонденция с фирмата на „Братя Консулови“ и Димитър Хаджикоцев – народен представител, кмет на София, строителен предприемач. В архива на инж. Георги Коняров е запазено писмо от д-р Бончев до Димитър П. Съсълов с мнението му по концесия за манганови руди в околностите на гр. Ямбол от март 1908 г. Димитър Панайотов е автор на статията „Хижестроене“ със снимки и планове на различни хижи в Алпите от 1922 г.

По време на Първата световна война Димитър Панайотов отделя част от жилището си на ул. „Славянска“ № 5 и го предоставя за болница на ранени войници, а като помощен медицински персонал се включват съпругата му и двете му дъщери.

Съпругата му Олга произхожда от гр. Клисура. При завладяване на градчето от турския башибозук през 1876 година баща й Дончо Попов е посечен, а къщата им е изгорена до основи.

Димитър Панайотов и Олга, освен двете си дъщери, имат и син, който също се казва Димитър. Както ще видим по-нататък, това име се предава в семейството от поколение на поколение.

Димитър Димитров Съсълов (1893-1973) завършва с отличен успех Първа мъжка гимназия в София и заминава да учи в Германия право и философия. Когато избухва Балканската война, Димитър се връща в България и се записва като доброволец във войската. Участва в Междусъюзническата война, където е награден с войнишки орден за храброст. Участва и в Първата световна война и получава офицерски кръст за храброст. След войната завършва юридическия факултет на Софийския университет. През 1921 година се оженва за Параскева Шойленова, която е внучка на книгоиздателя Христо Г. Данов. Димитър Съсълов също е предприемач като баща си, но е известен най-вече като писател със своите изследвания по история на прабългарите, за които има написани няколко книги. Като офицер е мобилизиран през 1941 година и участва в овладяването на Беломорието.

Димитър Димитров и съпругата му Параскева имат три деца. Двете му дъщери Невена и Олга завършват медицина, а синът им Димитър Димитров Съселов става архитект (той леко променя фамилното име). Негов син е известният астроном Димитър Съселов.

През 2008 Столичен общински съвет взима решение една улица в столичния квартал Княжево да носи името „Димитър Съсълов“.

Това е накратко историята на част от рода Съсълови с ямболски корен, който е дал такива личности, участвали активно в обществения живот и в развитието на България.