Млад поет и психолог от Стралджа с първа награда от Международен конкурс

Димитър Драганов Драганов – студент в четвърти курс на специалност „Психология“ във Великотърновския университет – спечели голямата награда в първия Международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“, организиран от ИК „Многоточие“, съобщи за 999 самият автор. Тя се състои в получаване на статуетка „Любов“, специална почетна грамота, както и безплатно издаване на книга на младия поет от ИК „Многоточие“. За конкурса организаторите са получили 197 стихотворения, изпратени чрез 124 писма, пристигнали от различни краища на света, като е интересно да се отбележи, че най-младият участник е на 8 години, а най-възрастният – на 78 години. Награждаването на избраните стихотворения от конкурса се състоя на 27 декември в град Велико Търново, на творческа вечер на ИК „Многоточие“, на която наградите бяха връчени от господин Даниел Меразчиев, автор на сборници с разкази и основател на литературен клуб „Многоточие“, и госпожа Ивелина Цветкова, поетеса и собственик на издателска къща „Многоточие“.

Освен наградените, избрани стихотворения от конкурса ще бъдат публикувани в сборник „Защо пиша това писмо“, който предстои бъде издаден в началото на 2022 г., като по отношение на това авторите ще бъдат информирани допълнително.

Поради проявения изключителен интерес, конкурсът „Защо пиша това писмо“ ще стане ежегоден.

Това е наградената творба на младия поет, студент в четвърти курс на специалност „Психология“ към ВТУ:

„Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!“

Валери Петров

Моето добро писмо

Не тъгувам, поете любими!
Знам: добрите писма са напът!
Те летят над нивя и градини
и в сърцата човешки ще спрат.

Знам, че някой ги пише далече
всяка вечер с море от любов!
Скрил душа под дебело елече,
си представям Валери Петров.

Зима вие навън и припява.
Носи в своята песен мечти.
Тя душите ни сякаш смирява
и помага да вдигнем глави.

Над Балкана прелита надежда
и се губи в небесната вис.
За поета всемирът се свежда
до римувани строфи на лист.

Те, писмата, се пишат с целувка,
а зората ги праща към нас.
Днес писмото е блага милувка,
подарена с усмивка на Вас.

Аз писмото си пиша, защото
знам – отсреща човек ще чете.
Ще му пратя добро по клеймото
и словесна любов – от сърце!

По клеймото ще диша надежда.
Тя по пътя ще мисли за Вас.
Всеки миг в нас светът се оглежда
и шепти ни, останал без глас:

„Мили хора, недейте тъгува!
Напишете на някой с душа,
че животът вовеки си струва!
Да си пратим добрите писма!“