„МОСТОВЕ НА ПРИЯТЕЛСТВОТО”

филм за посещението на делегация от Ямбол в град Одрин, Турция
за участие в Международната конференция
„Трансграничен мост на знанието” Одрин 2006

Сценарий: Галина Чорбаджийска
Видео-заснемане: Галина Чорбаджийска
Монтаж: Йордан Колев

ТЕКСТ
Много и различни са отговорите на въпроса – как се създава и изгражда едно приятелство. Във всеки вариант обаче винаги се съдържа някакъв свързващ елемент – мост, по който да тръгне взаимовръзката, отношенията, интересите, проектите, мечтите…
Когато става въпрос за хора от съседни градове на съседни държави, подобни свързващи елементи винаги са налице.
Ямбол – Одрин. Общ район на съседни държави – разстоянието помежду им е не повече от стотина км. Обобщаването на пресечните точки и връзката на хората от двата града може да направи всеки. И да заложи именно на това при всяка стъпка към пазвитие – собственото и на съвместните отношения.
Крайната точка е приятелството, трансграничното сътрудничество, общо съзидание и обши цели.
Началото започва с мостовете по река Тунджа
§§§
50-членна делегация от Ямбол бе на посещение в град Одрин Турция от 27 -29 юни. Поводът – участие в Международната конференция „Турско-български трансграничен мост на знанието”. Причината – разширяване на възможностите за общуване в партньорство, културен обмен и бизнес със съседния турски град.
Поканата бе от Одринската ТТП, а програмата на посещението бяха реализирани в партньорство с ЯТПП. Представители на местната власт от Ямбол и община Тунджа, депутати, представители на ямболския бизнес, на медиите и на различни НПО бяха участници в делегацията.

Шегите и закачките при едно пътуване от Ямбол до Одрин започват с „Отиваме до най-близката чужбина!” и завършват с „Ще прескочим до Одрин за изпием по едно турско кафе и да хапнем по една баклава!”.
Задачата ни обаче бе далеч по-отговорна, така че бързо анпускаме шегите и се съсредоточваме върху предстоящата конференция. Всеки от нас носеше и строго-официално облекло – предстоеше ни не само да представяме Ямбол, но и България. А и балканската поговорка „По дрехите посрещат…” и знае се по какво изпращат, си е в пълна сила и при комшиите ни.

§§§
Ето го граничния ККП Лесово-Хамзабейли, върху близостта на който възлагаме надежди за просперитет на родния ни Ямболски край. Проектите и очакванията в бъдеще време за митницата все още са факт, защото тепърва предстои разширяването й, за да се подобри организацията на пропускателните дейности за товарните автомобили. Пътят през ГКПП Лесово е най-краткият между страните от Близкия Изток и Украйна, Молдова и Русия. При настоящата междудържавна интеграция звучи вече логично не само да се възстанови ж.п. връзката между Ямбол-Елхово-Одрин, но и да се изгради като част от ж.п. магистрала Силистра-Ямбол-Елхово, която да продължи на турска територия, за да се съедини с централната линия Белград-София-Цариград, в ареала на Одрин-Лалапаша. Така според специалистите ще се образува геополитически триъгълник Одрин-Елхово-Лалапаша, който ще бъде най-големият на Балканския полуостров и ще е най-краткият път между пазарите на Централна и Източна Европа.
§§§
Докато осъзнаеш, че си в Турция и ето те в Одрин.
На около 20 км. от границата, по магистралата за Истанбул. Някога с население 1 млн. жители, първата столица на Османската империя, от където тръгва походът към Константинопол, сега наброява едва стотина хиляди души. Центърът с многобройните дюкянчета по тесните улички напомня за някогашната атмосфера на българските чаршии.
В средата на 18 в. австрийски офицер пише: „Старият град има много имена. Едни са го наричали Орестеа… сега турците го наричат с изопаченото Едерне, а ние австрийците го наричаме Андрианополис, по името на император Адриан, на когото градът дължи второто си раждане. Историческите справки сочат, че градът е основан от римският император Адриан на мястото на старо тракийско селище и е превзет от османските турци през 1362 година. И остава столица до падането на Цариград през 1453 година. В областта са се водили 15 големи битки и обсади от Античността до днес. Две от тях – на цар Калоян и по време на Балканската война познаваме добре…

§§§
Първото което виждате, когато стигнете до центъра на Одрин е големия площад, ограден от три големи джамии. За тях е писано и говорено много и все със суперлативи.

§§§
Посещението на делегацията ни съвпада с празника на града. Той вече е започнал с много гости и с очакване на Мазните борби и на панаира Естиф, който ще се открие на следващия ден.

§§§
Оставяме багажите по хотелите и веднага в автобуса.
Официалната вечеря ще е в най-красивия ресторант – това обещава водачът на групата ни Катхие, дъщеря на български преселници от кърджалийско село. Родителите й са решили да се завърнат веднага в родното си място, веднага след като Катхие се ожени. Разбира се в Турция.

§§§
Определението на Катхие за ресторант „Вила” отговаря на обешанието й – той е най-красивият ресторант от всичките край река Марица в Турция.
„Майко, каква река им пускаме безплатно!” – това възкликва сатирикът Мирон Иванов в един от пътеписите си до Одрин.
Наблюдаваме един от най-красивите залези, които сме виждали. На конференцията на следващия ден ще представим и идеята за пътешествие под надслов „От изгрева край светилището на Кибела до Ямбол до залеза край Марица край Одрин”. И ще си заслужим аплодисментите!

§§§
За една от емблемите на Одрин – големия мост над Марица - научаваме малко известен факт:
Той е проектиран от българския майстор Стоян Везенков. Заради това султанът му подарил златен пръстен и знак, който му позволявал да отпаднат от него задълженията да се покланя на турците и да слиза от коня, щом ги срещне.
По-късно обаче го осъждат на смърт, защото го хващат да пренася оръжие. Но при изпълнение на присъдата въжето се скъсало и според тогавашните закони българският майстор останал на доживотен затвор…

§§§
За ресторантите в Турция има много реклами. Но все пак се изненадахме. Свиреше се турска музика, включително и в размер 9/8, но никой не танцуваше … кючек.
„Ние си имаме наши фолклорни танци. И кючекът не е сред тях – това не е турски танц…”. Това ни обясни сервитьорът на чист български език. Говоренето на български език тук не предизвиква почуда. /Както и танцуването на кючек от българи между другото/.
Кйчекът в Турция е забранен – ето това вече ни изуми. Турският министър на туризма Мустафа Ташар е обявил забрана да се танцува кючек в ресторантите и заведенията в курортите, изтъквайки факта, че това не е типичен турски танц и не отговаря на турския фолклор.
Е, друг е въпросът, че в рекламите за турските курорти постоянно се рекламират „Бели нощи с бели кючекчийки”. Верятно внесени и от България.

§§§
Нощният Одрин ни поднася и проза.
…
Но и прелест.
Превъзходната джамия „Селимие” – символ на Одрин.
И фонтаните край нея.
Провокирани от часа и гледката, част от групата решава да си поръча уиски. „Забранено е”, ни казва сервитьорът също на български и посочва джамията. По-късно Катхие ни обяснява, че там, където се вижда храмът на Аллах, не се пие алкохол. На такива заведения можете да видите и седнали жени.
Затова пък компенсацията е налице – пушат навсякъде, дори и в магазините. Има и заведения, в които ви посрещат с табела: „Тук е само за пушачи!”.
В страната на турското кафе, не е масово пиенето на кафе, а на чаъ – турски чай. На турски език пак е „Чай”

§§§
Вече сме пред конферетната зала на Търговската стокова борса. Работата й е като по часовник. Земеделските стопани в рамките на един ден предават продукцията си, тя се окачествява и до вечерта вече намерен клиент и са им преведени парите по банкова сметка или са им връчени на ръка.

§§§
На конференцията присъстват първите хора на Одрин и областта. Начело разбира се е валията – г-н Мироглу. Обалстният управител тук има пълна власт. Назначава се от правителството и има право да издаде дори и заповед за вдигане на войската. Всеки негов жест се следи от околните с голямо внимание.

§§§
Конференцията започва с приветствени думи от първите хора на Одрин и Ямбол. След това са и докладите.
/синхрони от конференцията/

§§§
Ето го и новият Одрин. В центъра на града сякаш времето е спряло. И се чувстваш като през 60-те години. Разликата обаче е огромна – чисто и красиво, прилежно подредени градинки към малки кооперации, доволни хора, много деца. И статистиката – 60% от населението на Турция е на възраст между 15 и 30 години

§§§
Управителят на ТО на НТС Ямбол инж. Ангел Ангелов и Милен Михайлов от ръководството на НТС получиха специална покана да посетят покана да посетят организацията на машинните инженери в Турция. В офиса им ни посрещат като приятели.
Потенциалните възможности, които имат двете страни вече набират развитие. Предимството на България е европейската култура на българите и предстоящото ни приемане в ЕС. Предимството на Турция – икономическото им развитие и строгата държавност, които се усеща във всички сфери. Така е над всичко е комшулукът. Остава да го използваме както трябва.

§§§ Интервю с български преселник от Хасковско.

Вече сме сред посетителите на панаира Естиф.
Разбира се открива се от Валията. Разбира се, го разглежда, разбира се, вкусва от локума, разбира се, го снимат. Много го снимат.

§§§
Вечерта панаирът се пренася на стадиона, на който ще се проведат Мазни борби. Стадиона е до останките от стария султански дворец.

§§§
Официалната вечеря е в единственото тихо кътче в местността. Домакините отказват да пият алкохол – вижда се джамията. Ние обаче вкусваме от бира „Ефес” – как няма да я опитаме – най-евтината е от 20 лв. нагоре.
Ето го и панаирът – истински, многолюден, с атракции. Едната от тях – продажбата на сладолед

§§§
Рекламата на ракия „Буртас” е лесна – сцена и едно скачащо момиче. Насъбрала се е много публика. В България едва ли някой ще се спре, но тук момичето е русо, полата е къса, танцът е волен…. Не се вижда често без пари всичко на едно място…

§§§ Интервю за специфичните особености на т.нар. мазни борби.

§§§
Разбира се, в одринските мазни борби пехливаните се мажат със зехтин „Олин”. На другия ден сме на посещение във фабриката.
§§§ Интервю с изпълнителния директор на фабриката за производството, персонала и за удобствата на паботниците.

§§§ Последна обиколка из Одрин.
Злато и гевреци, бедност и пак злато, баклава и капълъ-чаршиите. Всичко това ще разгледате бързо и няма как да не забележите най-вече хората.

§§§ Интервю с одрински историк за реформите на Кемал Ататюрк – бащата на Турция.
§§§
Епилогът на пребиваването ни в Одрин е в ресторантче край река Тунджа. И се сещаме, че водата преминаваща оттук, вече е преминала и през Ямбол. И убедеността ни, че всичко направено тук – срещите, проектите, идеите, всичко е осъществимо. И се вслушваме в мъдростта на реката, за да опровергаем границите. Защото „граница” е понятие за разделяне, а доказателствата за заедност на начинанията, бизнеса и мечтите стават все повече и заличават преградите в човешките ни взаимоотношенията. Сътворяват се неща, които остават във времето. Като мостът на Стоян Везенков над Марица до Одрин и всъщност като „Трансграничния мост на знанието”, който също е вече между нас и нашите приятели от Одрин.