Откъде идва името Ямбол

Името на Ямбол няма нищо общо с Диана – богиня на лова в римската митология

В историческата наука с проблема Кабиле – Диосполис – Диамполис - Ямбол в продължение на близо 120 години са се занимавали много учени: К. и Х.Шкорпил, К.Иричек, Томашек, Ж.Сьор, А.Дюмон, С.Табаков, Хр.Данов, В.Бешевлиев, В.Велков, Ал.Фол, Ат.Милчев и други.
Те разглеждат проблема с локализацията на градовете Кабиле, Диосполис, Диамполис. Едни считат, че градът Кабиле е преименуван на Диосполис, други че той е бил на мястото на днешния Ямбол.
Край на тези хипотези наскоро сложи археологът асистент в Софийския университет Ивайло Лозанов /2005 год./. Въз основа на намерен надпис на старогръцки език, археологически проучвания и исторически извори, той локализира града Диоспол край с.Горно Белово, Чирпанско.
С неговото откритие отпаднаха тълкованията, че Ямбол е Диосполис, основан от римският император Диоклетиан. Всичко писано за Диоспол като за Ямбол отпада, в това число и произхода на името Диамполис от Диаспол.
За първи път Ямбол се споменава от византийският автор Скилица Кедрин през 1049 год. под името Дамполин фрурион /ямболска крепост/ във връзка с голямото сражение между печенези и византийската войска, начело с магистър Константин Арианит. Византийците са разбити.
Археологическите проучвания на средновековната ямболска крепост досега показаха, че тук е имало малко селище от периода IV – VI в. разрушено в края на VI в.. Ново селище е възникнало през VII – VIII в., също разрушено. Останките от съществуващата крепост са датирани от Х в..
Тези данни дават основание да се предположи, че крепостта е възникнала през периода 971 – 1049 год. т.е. след падането на България под византийска власт. Нашествията на печенези, кумани и други идват от север. Крепостите Авли, Голое, Лардея и Маркели пазят старопланинските проходи. Ямболската крепост, която византийските автори определят като една от най-хубавите между Балкана и Странджа пази пътя по долината на река Тунджа към Одрин и Цариград.

Следващото споменаване на Ямбол е от периода 1087 – 1094 год. от византийската авторка Ана Комнина. Тя споменава града като Дамполеос и Диамполеос.
В географското съчинение на арабина Ал Идриси „Развлечение на копнеещия да преброди страните” от 1153 год. се споменава за града Динибули или Данбули като „малък многолюден град”. Самият автор не е посещавал тези земи, а черпи сведения за тях от арабски, еврейски и други търговци минали от тук. Според В.Бешевлиев, Данбули е арабската форма на византийското наименование Дамполин.

През 1304 год. византийският автор Георг Пахимер споменава града като Хиамполин, а две години по-късно византийският поет Мануил Фил Дамполеи.
През периода 1328 – 1331 год. като важна крепост и градски център Ямбол непрекъснато е оспорван от България и Византия. Византийският автор Йоан Кантакузин го споменава като Диамполин и Диамполеос.
След падането на Ямбол под османско робство /1373 год./ голяма част от населението на града е продадено в робство. В италиански документ за продажба на роби в гр. Кандия се споменава за робиня Мария от селището Диамбол.

За първи път името на Ямбол се появява на български език в надпис от времето на цар Иван Александър. Надписът е намерен в ямболските гробища през 1884 год. от братя Шкорпил, които го датират от 1357 год. и го публикуват. Те превеждат името на града от византийски на български като Дабилин.
С превода на ямболския надпис се занимават и други учени. Според Иван Гълъбов /1960 год./ името на Ямбол произлиза от „дъб”, чийто византийска транскрипция е Диамполин. Същата теза възприема и академик В.Гюзелев. Двамата автори допускат грешка защото преди падането под византийска власт не съществува българско селище Дабилин. Селището възниква като византийско с името си.
В съчинение на К.Костенечки от 1410 год. името на Ямбол е изписано като „Доуболин”.
Османските хронисти споменават града като Янболу, Ямболу, Ямбол. За първи път името на града като Ямбол се споменава в хрониката на дубровнишкият историк Джакомо ди Пиетро Лукари, издадена във Венеция през 1605 год.. Той пише „Ямбол е същият Ямполи в Тракия”.
Йерусалимският патриарх Хрисант Нотара, посетил града на 8 юни 1720 год. го споменава със старото му име Гиамполис.
Всички западни пътешественици посетили града през XVII -XIX в. отбелязват, че реката го дели на „две”.
Според К.Иречек името от ямболския надпис и Доуболин у К.Костенечки са българските форми на византийските имена Дамполин и Диамполин.
С произхода на името на града са се занимавали много учени. Д.Яранов се опитва да го свърже с Карпудаймон, което е неудачно. Местният краевед А.Андреев въвежда никъде не съществуващата форма Дианполис – град на Диана /1937 год./.
Атанас Саламбашев, завършил сравнително езикознание в Германия извежда името на града от Диосполис – Дъбилин – Домб, Йамполис – Ямбол /1981 год./.

Името на града предизвиква интереса на проф.Борис Симеонов, който допуска грешки при боравенето с исторически факти и наивно извежда името от Ямбаполис, като според него думата „ямба” в тракийския език означава божествен /1990 год./. По времето на траките градът не съществува. Техен център е Кабиле. Той измисля думата Дианпол без да отчита, че култа към Диана не може да съществува през Х в. след Миланския едикт 313 год., който налага християнството.
Както в много случаи природните дадености определят името на селища, реки, планини и други. Ямбол при възникването си както и сега е обиколен от двете страни страни от река Тунджа – полуострова, където сега е гимназия „Ив.Райнов” и района около нея. Наименованието на града Диамполин, Дамполин на византийски се определя от двете думи „диа” – две и „полис” – град. Двойният град. Аналогичен случай съществува при древногръцкия град Амфипол, разположен недалеч от устието на р. Струма. Името му идва от старогръцки „амфи” – две и полис – град и означава от двете страни т.е. реката тече около него. Днес това селище също носи името Емполи или Ямбол.
Така, че името на Ямбол няма нищо общо с Диана – богиня на лова в римската митология. Дианоманията беше наложена в града от властта по времето на социализма. Властта никога не се съобразява с историческата истина. Дори се стигаше до там, че кмет на града, за да бъде убедителен казваше, че помни светилището на богиня Диана /III в. след н.е./, с което ставаше за смях.



Източник: yambol-life.com