Обратно към категорията

Почитаме паметта на дядо Желю войвода

Добавено на: 24.06.2020 08:57
   

Една историческа личност, свързана с Ямбол и тунджанското село Маломир, почитаме днес. Навършват се 127 години от смъртта на дядо Жельо войвода.

ЖЕЛЬО ХРИСТОВ ЧЕРНЕВ (дядо Жельо Войвода) е един от най-известните възрожденци от нашия край. Роден е през 1828 г. в Ямбол, израства в с. Карапча (Маломир). През 1858 г. е хайдутин в четата на Димитър Калъчлията. В 1867 г. е помощник на войводата Панайот Хитов, където знаменосец е Васил Левски. По време на Априлското въстание Жельо войвода е в Браила, откъдето заминава за Сърбия. Там Панайот Хитов, главен войвода на българските чети, отново го определя за свой помощник-войвода. Жельо Христов е упълномощен да събира доброволци в Сърбия, Румъния, Русия и България. На 20 август 1877 г. с разрешение на руското командване е създадена доброволческата чета на дядо Жельо, наброяваща около 300 души. В края на 1877 г. тази чета се обединява с четата на Панайот Хитов и наброява около 1000 души. Под ръководството на двамата войводи четниците действуват в Еленския и Котленския Балкан, където ги заварва вестта за сключването на Санстефанския мирен договор.

През 1885 г. дядо Жельо участвува в Сръбско-българската война. За участието си в Освободителната руско-турска и Сръбско-българската война е награден с кръст за храброст и сребърен медал.

Умира в Маломир на 64-годишна възраст на 24 юни 1893 г.

Във фондовете на Ямболския исторически музей се съхранява личният печат на Жельо Христов Чернев (дядо Жельо войвода), както и печата на четата на Панайот Хитов, в която той е подвойвода от 1867 г. С първия печат са подпечатвани документи, свързани с живота на войводата след Съединението. Той е кръгъл по форма, бронзов печат, с текст "ВАЙВОДА ЖЕЛЮ ХРИСТОВЪ", вписан между два концентрични кръга. В свободното вътрешно пространство на печата е изобразен лъв, изправен на задните си крака, с вдигната опашка, обърнат наляво и стъпил върху повалено турско знаме. Диаметър -23 мм; височина на. буквите 3 мм. Вторият печат е от времето, когато Жельо Христов е подвойвода в четата на Панайот Хитов (1867 г.). Представлява кръгла медна пластина с надпис "НАРОДЕНЪ БЪЛГАР­СКИ ПЕЧАТЪ БАЛКАНСКИ "867". В средата на печата е изобразен лъв надясно, който в едната си лапа държи кръст. Върху главата на лъва има корона с кръст. Диаметър - 47 мм. Печатът е включен в националния музеен фонд.

Снимка: Паметна плоча на Желю войвода в с. Маломир, община Тунджа. 


Вижте оше

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

Времето в Ямбол

Видео

Проверка на прокуратурата не посочи виновни за натровените ученици в Дражево
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!