Празнична литургия и събор на Бакаджиците на 29 май

Бакаджиците ще бъдат огласени отново на 29 май, когато православните християни честват Възнесение Господне, наричан още Спасовден. Той се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден.

На 29 май негово Високопреосвещенство Сливенският Митрополит Арсений ще възглави от 9:00 часа Архиерейската света Литургия в Бакаджишки манастир „Възнесение Господне”.

Манастирът „Св. Спас” на връх „Бакаджика“ е съществувал още в ранното Средновековие, но по време на турското робство той е разрушен. В края на 18 и началото на 19 век бил отново възстановен, но по време Априлското въстание манастирът е опожарен и сринат до основи.

На негово място след Освобождението, по инициатива на генерал Михаил Скобелев, е изградена първата обител в България, носеща името на името на княз Александър Невски. На празника Свети Спас хората от околните населени места докарвали кой каквото може да отдели - вълна, жито, коноп, кожи и разигравали стоките на търг, а средствата от продажбата им влагали в касата за градежа на храма.

На 12 май 1879 г., в навечерието на изтеглянето на руските войски от България, ген. Скобелев подарява на храма Престолно евангелие и масивен гравиран кръст, които със съдействието на Сливенската митрополия са изложени във временната изложба в Музея на бойната слава в Ямбол, посветена на „Белия генерал“.

След това основната грижа за строежа пада върху свещеника на Скобелевата дивизия йеромонах Партений Павлович Гетман. Той става и първият игумен на възникналия при храм-паметника нов манастир, носещ името на стария - „Св. Спас“.

По време на първата световна война, когато България е срещу Антантата, руският манастир става жертва на русофоба д-р Васил Радославов, който го разтурва като „гнездо на руския шпионаж“ и интернира монасите в Котел. През 20-те години на ХХ век обителта възстановява дейността си, а отговорник е архиепископ Серафим Соболев (1881-1950), почитан като светец и чудотворец, на когото и до днес в Бакаджишкия манастир оставят молитвени писма. От 1934 г. обителта преминава под ведомството на Българската православна църква.

Самият климат на и около Бакаджика е лечебен, но местните стари хора твърдят, че това се дължи и на светите молитвеници, обитавали някога тук. В „Български алманах“ за 1893 г. четем: „През горещината някои семейства от града отиват на Сливенските бани, а други – на манастира „Св. Спас“, намиращ се на 15 км от града“. Затова и към 1905 г. йеромонах Ювеналий издига до манастира хижа „Бакаджик“, а към 1910 г. той вече е издълбал в скалата срещу манастира 15-метрова изкуствена пещера, която е служила и вместо хладилник. И днес в тази пещера, която е отворена за туристи, са съхранени статуите на Исус Христос и Самарянката при кладенеца, чиято вода се смята за целебна.

През 1998 г. тракийското дружество възражда ежегодния събор „Спасов ден“ в местността „Бакаджиците”, край Ямбол, като регионален празник на Ямбол, а от 2000 г. с благословията на тогавашния сливенски митрополит Йоаникий празникът се провежда като Национален тракийски християнски събор „Спасов ден”.

През 2009 г. на 26 май , преди откриване на събора се случи трагичен инцидент с автобус, който аварира и причини смъртта на 18 души. Така съборът беше прекъснат за 5 години. Отново беше възобновен през 2015 г.

И тази година на 29 май Националният тракийски събор ще се проведе с надпяване на самодейни изпълнители.

Организатор на събора е Тракийското дружество „Тракия“, а съорганизатори са общините Тунджа, Ямбол, Болярово и Елхово.