Обратно към категорията

Празнуваме Възкресение Христово на Борисовден

Добавено на: 02.05.2021 14:00
   

Христос Воскресе! Днес православният християнски свят се радва и слави най-голямото чудо, чрез което Иисус Христос доказва, че е Син Божи - Възкресение Христово.

На този ден християнската църква чества връщането на Божия Син към живота на третия ден след като е разпънат на кръста и погребан. Жените мироноски откриват празния гроб, а Христос се явява на Мария Магдалина, по-късно и на апостолите.

Датата на този най-голям и тържествен православен празник се определя всяка година съобразно лунния календар. Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие.

На Първия вселенски събор, свикан от император Константин Велики и състоял се през 325 година, е установен денят на празника. Православният Великден се пада обикновено в дните между 4 април и 8 май. Източноправославната църква се ръководи от Юлианския календар и Великден не бива да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците пък се придържат към григорианския календар и за тях Великден се пада в дните между 22 март и 25 април, т.е. първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие.

Яйцата, козунакът и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза. Козунакът символизира Тялото Христово, червеното яйце е символ на възкресението, а Иисус е наричан и Агнец Божи, дошъл да изкупи греховете на хората, затова на трапезата присъства и агнешко месо.

На Великден в Ямбол празнуват 552 именици. Жените са 389 на брой, мъжете – 163.

Най-популярното женско име сред празнуващите е Величка-248, следват дамите на име Велина-72, Велика-59, Велка-10.

При мъжете най-многобройни са именици, кръстени Велико-64, следвани от Величко-31, Велко-26, Велин-25, Велислав-10, Вельо-7.

На 2 май православната църква почита и  паметта на Свети княз Борис-Михаил - Покръстител на българите, който бил родственик на Свети мъченик княз Боян Български.

Борис I Михаил налага християнството, справяйки се със съпротивата на боилите. Въвежда глаголицата - азбуката на Светите братя Кирил и Методий в България, създава книжовни школи, полагайки основите на Златния век.

Той е сред най-дълго управлявалите български владетели - от 852 до 889 година,  за кратко и през 893 година, когато лишава от престола първородния си син Владимир Расате и възкачва на трона третия си син Симеон.

След това се замонашва, но малко преди смъртта си отново хвърля расото и повежда българите срещу нашествениците маджари /унгарци/, които разгромява в кръвопролитно сражение до столицата Преслав.

Свети княз Борис умира на 2 май 907 година.

Той е наречен равноапостолен светец, защото неговото дело в България може да се равнява с това на първите апостоли.

Имениците в Ямбол са 273 на брой. Дамите са 35:  празнуващите на име Борислава са 30 жени, Бориса -5.

При мъжете най-разпространено е царското име на светеца Борис-148 господа са кръстени на Покръстителя. Борислав се казват 90 именици.

Честито на всички празнуващи на този двоен празник! Бъдете здрави и Бог да Ви пази!


Вижте оше

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

Времето в Ямбол

Видео

НАТОВСКАТА БАЗА Е ДАЛА НА СТРАЛДЖА ЕДИНСТВЕНО 400 ЛЕВА ЗА ЦВЕТЯ
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!