Ще кажем ли „сбогом” на царския орел

Няколко са населените места на община Болярово обитавани от царски орли

 В миналото царският орел е бил една от най-разпространените грабливи птици в България. Днес у нас са останали само 25 гнездящи двойки и видът е вписан в Червената книга на застрашените животни и птици. Близо две трети от популацията му се е запазила в района на Сакар и Западна Странджа. Може би, защото местните хора със своята мъдрост и уважение към земята и природата, са осъзнали, че съдбата на орела е преплетена с тази на човека и че ако орелът изчезва, това е тревожен сигнал и за нас хората.
    През 1907 г. немският учен д-р Пол Леверкюн, който дошъл в България по покана на княз Фердинанд, проучвал птиците у нас и оценил популацията на царския орел на 1824 двойки. Днес - един век по-късно - имаме само 25 двойки, т.е. намалението е близо 99%. Логичен е въпросът: „Защо една толкова разпространена и обичана птица, каквато е царският орел, бележи такъв спад?”
    Причините са много, но сред най-важните се нареждат отровите, конфликтът с човешката дейност и унищожаването на местата, където живее орелът. През 50-те години на миналия век в България, както и в цяла Европа, започнало масово тровене на хищниците. Смятало се, че ако намалим броя на орлите, соколите, вълците и пр., ще се увеличи „полезният дивеч”. На практика обаче се оказало, че ефектът бил точно обратния – след като бил разрушен балансът в природата, зайците, пъдпъдъците и другите „полезни” животни започнали да намаляват, тъй като естествените им врагове, които поддържали здравето на екосистемата, били изчезнали. Зайците започнали да боледуват, защото нямало кой да „отсява” болните животни и плъзнали зарази. Така станало ясно, че в природата всички живи организми и системи са свързани и когато се наруши балансът в една част от системата – всички страдат.
     Другата голяма причина за намаляването на царските орли и много други грабливи птици е използването на пестициди и химикали в земеделието.  Химизацията и промяната на предназначението на земите - разораване на пасища, засаждане на моно култури, премахване на храстите, водят до изчезване и на други животни – лалугери, таралежи, полевки. А те са основната храна на орлите и на другите грабливи птици. Незаконното тровене на вълци и чакали също се отразява, защото през зимата понякога орлите се хранят и с умрели животни. Регистрирани са няколко случая на орли, загинали след като са се хранили от отровни примамки, поставени за наземни хищници. 
    Човешкото безпокойство по време на мътенето, отсичането на дървета, подходящи за гнездене и бракониерството също са сред човешките дейности, които заплашват оцеляването на орлите. В повечето случаи безпокойството става поради незнание на хората, а не със зла умисъл. Именно затова най-рисковите гнезда се охраняват от местни доброволци на БДЗП. Един такъв дългогодишен доброволец бе Георги  Манолов от с. Попово, който години наред пазеше гнездо в района.
    Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) работи по опазването на царския орел вече повече от 20 години. В последните 5 г. природозащитниците реализираха голям проект, финансиран по програма Лайф на Европейския съюз „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключови за тях местообитания от мрежата НАТУРА 2000”. Голяма част от дейностите по проекта се осъществиха именно в Сакар и Странджа с участието на над 150 местни доброволци, учители, фермери, ловци, медии, представители на местната власт и много други.
    Един от най-интересните резултати по проекта бе сателитното проследяване на 25 млади царски орела със специални предаватели. Благодарение на тази технология експертите научиха, че най-много орли загиват от кацане на необезопасени електрически стълбове. Близо 80% от птиците, чиято съдба е известна, загинаха по този начин. Затова в рамките на проекта БДЗП и ЕВН България обезопасиха близо 600 електрически стълба или 50 км. от електроразпределителната мрежа. По този начин бяха обезопасени районите около гнездата на 7 двойки царски орли. Това води до повече сигурност за птиците, но също и за хората, защото намаляват токовите удари и се подобрява качеството на електроснабдяването.
Благодарение на сателитните предаватели беше установена и трагичната съдба на още няколко орела, загинали от бракониерски острел и отравяне. Орелът Дарик II беше намерен миналата година прострелян край Карнобат, а само преди десетина дни в Свиленградско бе открит друг прострелян с ловно оръжие царски орел и морски орел. По случаите се води следствие, тъй като грабливите птици за защитени видове и посегателството срещу тях е престъпление. В Наказателния кодекс (чл. 278, ал. 4) е записано, че „който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни без необходимото за това разрешение, се наказва с лишаване от свобода до 5 г. както и с глоба от 1000 до 5000 лв. и с компенсиране на нанесените щети”.
   В последните години в партньорството на БДЗП с местните общини и хората от региона, се доказа, че когато има желание, нещата се случват и печелят всички страни. Защото опазената природа носи много ползи на местното население и възможности за развитие на еко туризъм, био земеделие и други. Пример е успешното партньорство на БДЗП с Община Тополовград, където природозащитната организация създаде съвместно с местната власт Информационен център за царския орел, организира Фестивала на традиционните местни продукти на 31 август миналата година и много други съвместни инициативи. От запазената природа печелят и местните предприемачи, поради нарастващия интерес на чуждестранни и български туристи към наблюдение на птици и други диви животни в региона. Печалба има и за фермерите, тъй като миналата година беше въведена нова агроекологична мярка по Програмата за развитие на селските райони, по която на стопаните, в чиито земи се среща царски орел, се заплащат 324 евро на хектар, ако поддържат земята си като пасище и по този начин се грижат за опазването на световно застрашената птица. До момента 20 местни фермери с над 240 хектара земеделски земи са се възползвали от мярката. Кандидати по мярката има и от територията на община Болярово.
     И не на последно място – царският орел е безценен и няма икономическа стойност. Той е част от нашата жива съкровищница - дивата природа и от нашето културно наследство. Орелът е символ още от времето на нашите прадеди и присъства в гербовете и знаците от десетки поколения. Царският орел е кацнал дори на емблематичния Орлов мост, който се намира в центъра на София. Предците ни са го смятали за свещена птица, която пази хората от беди и прогонва буреносните облаци като по този начин спасява реколтата. В много села и до днес има легенда, че ако има наблизо гнездо на царски орел, селото е избрано от бога, а ако се навреди на орела – голяма беда чака хората. Съдбите на царски орел и човека са преплетени от дълбока древност и затова е важно да го запазим и за бъдните поколения.  

Пресцентър община Болярово