Съвременници на Съединението разказват за ямболците в него

С тържества днес в цяла България отбелязваме 135-тата годишнина от обединението на Княжество България с Източна Румелия.

В Ямбол началото на тържествената церемония е от 10.15 часа пред сградата на общината с изпълнения на Духовия оркестър, с ритуал по издигане на националния флаг, празнично слово на кмета и благодарствен молебен. В ритуала ще участват представителни военни части на Ямболския гарнизон.

Честването на Съединението ще продължи с празнично шествие по ул. „Г. С. Раковски”, пл. „Освобождение”, ул. „Цар Освободител” до паметника на загиналите за националното ни освобождение, където в 11:00 часа в знак на признателност ще бъдат поднесени венци и цветя.

В Община Тунджа в село Победа организират празничен концерт „Всички българи заедно“ по повод днешния празник.

„Тази дата е свята за всички българи, защото е доказателство, че, когато решим, можем сами – без чужда намеса, да извоюваме правата си и своето единство, както и да го защитим. Важна е особено за нас, които живеем в районите, откъснати от България с Берлинския договор от 1878 г., защото след 6 септември 1885 г. нашите селища отново са част от Родината!“, припомня в празничното си приветствие кметът на Болярово Христо Христов.

„Населението на Ямболския край, останало в пределите на Източна Румелия, активно се включва в борбата за Съединението с множество митинги и акции още в първите дни след Берлинския конгрес. Над 3500 мъже и младежи получават организирана военна подготовка. Под ръководството на Илия Куртев е организирано Поборническо опълченско дружество. В началото на 1885 г. в града е основан Таен революционен комитет, в чийто състав са включени видни дейци на Съединението като: майор Стефан Любомски, Христо Векилов, Димитър Влахов, Видьо Монев и др. На 2 септември ямболци вече са готови за готвещото се въстание и очакват сигнал от Пловдив.“, припомня по повод 135-тата годишнина от Съединението историкът Добрина Берова на Интернет-страницата на ямболския Регионален Исторически музей.  

Любопитни подробности за участниците от ямболския край в подготовката на обединението на двете части на България, разделени от Берлинския конгрес, четем и в спомените на Иван Андонов - един от неговите организатори.

На 19 май 1885 г. в Пловдив по идея на Захари Стоянов Българският таен революционен комитет организира шествие в чест на Христо Ботев. Но датата съвпада с рождението на турския султан Абдул Хамид и властите го приемат като провокация.

На 28 май 1885 г. излиза и първият брой на вестник „Борба“. „Още с издаванието на I брой, както и после, Правителството се много стресна и почна да упражнява репресивни мерки спрямо своите противници... На 23 юни Илия Куртев биде екстерниран в Северна България. Също беше екстерниран и поручик Хр. Веклинов от Ямбол, Яку Бояджиев, Юрдан Бошков и др.“, пише в спомените си Иван Андонов. Арестувани са не малко техни съратници и в Чирпан.

„Ние решихме със Захария да се предадем на енергична работа, но по-прикрито от окото на Правителството. Преместихме се в село Дермен-дере (бел. ред. днешното село Първенец, област Пловдив), гдето прекарахме цели 2 ½ месеца от 1 юлий до средата на август. Решихме да пратим агенти и пишем на съмишленици, лично познати, да излезат по агитации в областта в смисъл да се прогласи Съединението и да се съветва населението да не плаща данъци.

За такива агитатори ние изпратихме с пълномощия от комитета: Видю Монев в с. Башалии за Ямболската околия (бел.ред. днешното село Първенец, община Стралджа), Сава Маринов в Старозагорската околия, Еню Андонов в Чирпанската околия, Атанас поп Иванов в Сливенската околия. Тази пропаганда, на която идеше на помощ и статиите, писани от Захария Стоянов, се увенча с пълен успех, понеже се възприемаше от населението с пълно задоволствие. Почти всички агитатори бяха арестувани и дадени под съд“.

На 20 юли 1885 г. Българският таен революционен комитет организира и тържествено честване паметта на Хаджи Димитър на Бузлуджа. А след това свикват заседание в село Дермендере.

„Не помня добре в кой ден беше, но ми се струва да беше в началато на месец август. – пише Иван Андонов - Поканени бяха: Паница, дядо Райчо, д-р Странски, д-р Гатев, Стоянович, Панайот Хитов, Захария, аз и още 3-4 души, които не мога да си спомня… Зная само едно, че това беше първото и последното генерално заседание на комитета и дейците, защото в него се взема окончателното решение за Съединението. В това заседание, което се председателствуваше от Захария Стоянов, имаше и някои делегати от провинцията, но не мога да си спомня засега всичките техни имена.“.

Всички единодушно решават, че Съединението трябва да бъде провъзгласено през месец септември, като конкретната дата зависи от самата подготовка.

Най-обширни разисквания, по думите на Иван Андонов възникват по въпроса трябва ли да вземе участие войската в провъзгласяването на Съединението. Захари Стоянов и д-р Георги Странски са убедени, „че след като граждане и селяни  въстанат и съборят правителството, тогава войската да дойде уж спазва мир и тишината и да признае съединението като свършен факт“. Съображенията им са, че така „както вътрешният свят,  така и външният свят, щели да признаят, че това е дело на българския народ; ако вземе войската първенствующо участие, дипломацията щяла да претендира, че това съединение е резултат на едно военно пронунциоменто и в такъв случай нямало да се санкционира съединението“.

Но Панайот Хитов и Иван Андонов са на съвсем друго мнение.

„Аз възразявах. че нямам вяра най-напред в обещанията на народа, като посочих някои примери из историята на Старозагорското въстание, както и фиаското, което претърпяхме в митинга на 1 април 1884 год. в Градската градина, гдето очаквахме да присъствуват най-малко 2000 души, а то и 200 нямаше“, спомня си Иван Андонов.

В крайна сметка се стига до решението – „Народът и войската ще вземат участие, когато да се провъзгласява съединението и ще действуват задружно и постоянно ще са в съобщение“.

„На кои градове и села може да се разчита?

На Пловдив, Станимака, Конаре, Брезово, Пазарджик, Ямбол, Сливен, Ихтиман, Стара Загора, Борисовград, Харманли, Садово, Котел, Чирпан и др.

В кои градове въстаналото население ще действува заедно с войската?

Само в Пловдив, Сливен и Ямбол.

В случай, че войската бездейства, какво трябва да стане с въоръжените чети?

В Пловдив ще се влезе в конака, ще се зароби Пашата и отведе в Копривщица, а в случай, че войската почне да преследва четите, те ще се оттеглят; най-напред в Средна гора, после в Стара планина, а само в краен случай, ще преминат в Северна България и то по следующия план: Станимашката, Пловдивската, Голямо-Конарската, Старо-Новоселската в Копривщица, а после в Пирдоп; чирпанци в Средна гора и после за Шипка; ямболци и котленци за Осман пазар“.

Като главни действащи лица за Ямбол са определени гражданите Влахов и Бакалов, както и бесарабският българин майор Стефан Любомски, по онова време командир на 8-ма дружина в ямболския гарнизон.  

В Сливен водещи са войводата Панайот Хитов, Д. Куртев, Атанас поп Иванов, Манол Георгиев, Д. Сяров.

В Котел - Захари Стоянов и Бенберов.

Стефан Иванов Любомски е уволнен „заради съединистката му дейност“ от служба и екстрадиран от Източна Румелия преди датата 6 септември. Впоследствие срещу него има доста критики, че е подкрепил преврата срещу Александър Батемберг на 9 август 1986 г.   

Но в Приказ № 4 на княз Александър I по Военното министерство за поемане командването на българските войски, обявяване на военно положение и организацията на армията в Южна България от 9 септември 1885 г. откриваме името му в Пещерския отряд. А за командири на Ямболския отряд князът определя: Началник - майор Филов, началник на щаба - капитан Димитриев, офицер от Генералния щаб за поръчение - капитан Илиев, дружинни: 1-а Пловдивска-командир капитан Николаев I, 3-а Пловдивска - командир капитан Мосинов, 4-а Пловдивска - командир капитан Г. Николаев. Казанлъшка – командир капитан Маринов, Старозагорска - командир капитан Жейнов, Сливенска - командир капитан Паничерский, Ямболска - командир капитан Драндаревский, Т. Пазарджишка - командир капитан фон Мах.

Другото главно действащо лице по време на Съединението в Ямбол, арестуван след Ботевите празници в Пловдив и появата на вестник „Борба“ – Христо Векилов, писателят и историк Симеон Радев определя в книгата си "Строителите на съвременна България" като „един буен опълченец, от когото трепереше полицията“.

Христо Векилов е опълченец в Руско-турската война 1877-78, жандармерийски командир 1879-1885, командир на рота в Сръбско-българската война 1885 г. и редактор на първия ямболски вестник „Тунджа“.

„Обявяването на Съединението на 6 септември 1885 г. се посреща с буен възторг в цялата страна. Изкуственото разделение на Северна и Южна България е ликвидирано от надигащите се народни маси. Както в много български градове, и в Ямбол се провежда масов тържествен митинг в подкрепа на святото дело“, посочва Добрина Берова.

Екип на 999