Обратно към категорията

В Ямбол на 10 ноември: Става разцепление на духовното единство

Добавено на: 10.11.2020 09:11
Снимки: архив
   

На 9 - 10 ноември 1874 година в Ямбол е основана самостоятелна евангелска църква, видя репортер на 999 в календара на местния Регионален исторически музей. Става разцепление на духовното единство сред българското население на града, отбелязват от музея.

Първите протестантски мисионери посещават Ямбол през 1865 година, пише историкът Петър Петров (който за съжаление вече не е между живите).

През есента на 1865 година, мисионер Байнгтън по Димитровден стар стил, 26 октомври идва в Ямбол. Той отсяда в Хаджи Желевия хан и чрез Петър Коняров, родом от Самоков, организира първата среща с ямболци. Петър Коняров е един от авторите на иконостаса на църквата „Св. Георги”, който изгаря по време на Освободителната война. Самоков е един от градовете, в който протестантството прониква рано. Вероятно Коняров е бил запознат с него преди да дойде в Ямбол, посочва Петър Петров.

Известни са имената само на двама присъствали на първото събиране. Това са Колю Косев и Киро Бочков. Косев става един от ревностните последователи на протестанството. Той е първият мъченик на евангелизма в Ямбол. По занятие той бил абаджия. В неделни дни вземал постелка и сядал пред някой дюкян, четял евангелието и проповядвал. За тази дейност бил преследван. На събора на ямболската църква „Св.Троица” (такъв събор се е провеждал от годината на църковното разделение в града - 1874 година) той е бил забелязан да чете евангелието на група младежи, ударен е с дърво по главата - удар който се оказва смъртоносен.

В спомените на мисионера Чарлз Морз за посещението му в Ямбол се споменава, че е издействал от общината в града да се отдели място в ямболските гробища за погребение на протестантите, тъй като ямболци не искали в християнските гробища да бъдат погребвани от други религии.

От първите евангелисти в Ямбол се споменават Недялко поп Иванов, Петър Георгиев, братя Качулеви, Стоян Иванов, Иван Зидарев, Желязко Воденичаров и Никола Славов. От жените е известна съпругата на Недялко поп Иванов – Ташка, която разпространява евангелизма сред жените в града.

През 1869 година като учител в класното училище в Ямбол идва Стефан Матеев Томов, родом от Котел. Той е препоръчан от Петко Рачо Славейков и е посрещнат отначало много добре от гражданите. Завършил е Роберт колеж в Цариград и е бил много добре подготвен. Освен като учител, развива голяма обществена дейност, като изнасял сказки в читалището, църквите и на други събрания. Връзките му с протестантите събуждат голямо недоволство сред ямболци и се създава голямо брожение срещу него. Това го принуждава да напусне града и да замине за Котел. До края на живота си той остава протестантски пастор.

През 1873 година в Ямбол е създаден таен революционен комитет. Според Христина Женкова в „Протестантите в Ямбол и Априлското въстание 1876 г.” (Вести на Ямболския музей 1997 г., бр.8, стр.6) в него влизат протестантите Георги Козловски, Никола Коняров, Васил Качулев, Стефан Томов, Иван Арабаджиев, Величко Качулев, Никола Славов, Минчо Арабаджиев и Димитър Стефанов. Същите тези лица приема и Лина Райкова в книгата „Новозаветен Ямбол. 125 години евангелизъм в Ямбол и 70 години петдесятна църква” стр.32.

Според Никола Върховски, ямболски патриот по духовното и политическото ни възраждане 1820 - 1876 г. и „История на Ямбол” 1976 г. съставът на комитета е съвсем друг. Споменатите по-горе хора са участвали активно в подготовката на Априлското въстанието в Ямбол, но не са били членове на комитета, а Стефан Томов не е участвал в подготовката на представянето на пиесата „Иванку, убиецът на Асеня” през 1874 г., защото не е бил вече в Ямбол.

На 22 ноември 1874 г. евангелистите в Ямбол се организират и основават евангелска църква. Първите членове на църквата са 138 души от видни ямболски фамилии. Първи пастор е Никола Бояджиев, родом от Панагюрище. Църквата развива широка дейност: открива вечерно училище за неграмотни, организира сказки, учредява въздържателно дружество. Още преди основаването на църквата, през 1870 г. е открито Евангелско училище, което упражнява просветно влияние не само сред вярващите, но и сред цялата общественост на града. Просъществувало е до 1898 г.

Никола Бояджиев е инициатор за издаването в Ямбол на първото евангелско детско списание „Евангелистче” . Той се явява един от първите в града радетели за еманципирането на жената българка. Той е пастор в града до 1884 г., когато за пет години е заменен от Костадин Терзиев.

След него до 20-те години на 20 век се сменят много пастори и проповедници: Велико Петранов, Иван Ст. Попов, Лука Мирчев, Цветко Багрянов, Атанас Христов, Димитър Градинаров, Георги Седлоев, Аргир Казанджиев, Тодор Атанасов, Стефан Момчилов, Александър Георгиев и Герасим Попов.

Събранията на евангелистите са ставали на различни места: Поп Хаджи Желевия хан, Васил Гюлевия хан, Еврейския хан, Хаджи Георгиевия двор. След Освобождението събранията стават в дома на Петър Георгиев. По-късно Велико Качулев отделя част от двора си и там е изградено помещение за събрания (на мястото на днешния жилищен блок ”Венера” на ул.”Ал.Стамболийски”).

На 10 ноември 1929 г. се е състояло учредително събрание за организиране на евангелско петдесятно общество в Ямбол като църква. На събранието присъстват 32 души като основатели. За ръководител на църквата е избран Тодор Христов, за дякон и касиер е избран Еньо Илиев. Той е изпратен в Данциг (Германия, сега Полша) да учи в библейски институт.

Събранията стават в домовете на Тодор Христов и Еньо Илиев. Кварталът където живее Тодор Христов е наречен „Набожната махала” (Това е районът от ул.”Страхил”, „5 януари” до площад „Боровец”).

През 1930 г. за пастир на църквата е избран Желязко Врачев. Наето е помещение под наем за събрания на ул. „Матвей Вълев”, където се провеждат богослужения до 1933 г.

След това църквата наема помещение по спомените на Андон Миндов на ул.”Раковски” без да споменава къде точно е било.

През Октомври 1935 г. Врачев напуска града и на негово място за две години е избран Иван Стойчев. Той формира и първия църковен хор. За първи път хорът започва да поздравява вярващите по домовете им за Рождествените празници.

От 28 ноември 1937 г. до октомври 1939 г. пастор в Ямболската църква е Борис Кузманов. По това време в църквата се организират младежки събрания, на които ръководител става Стойчо Енчев. Кузманов е завършил четиригодишен курс на библейското училище „Сент Кришона” в Австрия. Той е много добре подготвен както в духовно така и в музикално отношение. Подготвя сборници с духовни химни.

От 22 октомври 1939 г. пастор е Емануил Манолов. Роден е в Англия от майка англичанка и баща българин. Той е редактор на списанието ”Благовестител”, което се отпечатва в Ямбол. Съпругата му свири на орган и ръководи църковния хор. Това продължава до 1945 г., когато редакцията на списанието се премества в София и той също заминава да живее там.

През февруари 1947 г. Евангелската Петдесятна църква в Ямбол закупува своя първи молитвен дом на ул. „Славянска” 10, зад читалище „Съгласие”, от наследниците на еврейската фамилия Калдерон. Към църквата е създаден малък оркестър с диригент Кирил Бояджиев, а по-късно Димитър Арнаудов. Диригент на хора по това време е Петър Тодоров.

През 1950 г. сградата на църквата е взета за ползване от театъра. След година е върната.

В годините на социализма властта преследва вярващите. През 1948 г. е арестуван пастор Георги Чернев, родом от Ямбол, председател на съюза на евангелистките петдесятни църкви в България. През 1949 г. е осъден на доживотен затвор. Интерниран е и Младен Младенов.

От 1955 до 1961 г. пастор е Никола Стефанов. През 1958 г. се извършва ремонт на сградата на ул.”Славянска”, като Стефанов сам измазва сградата отвън.

От 1961 до 1970 г. пастор на църквата е Асен Пейчев.

За пет години от 1970 до 1975 г. пастор е Павел Гурбалов от Бургас.

По времето на Георги Арнаудов 1975 – 1988 г. са извършени най-големите промени в църквата. През 1976 г. е отчуждена сградата на ул.”Славянска” и на нейно място е изградена Ритуалната зала. Дадена е една стара и порутена сграда „бивша пералня” до „Винпром”, която след малко повече от две години отново е отчуждена за изграждане на жилищен блок. Общината дава петно в к-с „В.Левски” за строеж, в близост до училище „Николай Петрини”. За кратко време се издига сграда в груб строеж, която по-късно е съборена с мотива, че не може религиозна сграда да бъде до училище. След това е дадено петно на ул.” 6 Септември” до бившия месокомбинат „Родопа”, където през 1981 г. е изградена сграда „павилионен” тип. Там евангелската църква продължава да работи и до днес.


Вижте оше

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

Времето в Ямбол

Видео

МЛАДИ МЪЖЕ СПАСИХА КУЧЕ ОТ УДАВЯНЕ И ОТКРИХА СТОПАНИТЕ МУ
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!