Обратно към категорията

В Ямбол предстои издигането на паметник на Иван Параскевов – създател на българския трибагреник, улица в града вече носи неговото име

Добавено на: 07.11.2022 14:07
   

През 2023 година в Ямбол ще бъде издигнат бюст-паметник на Иван Параскевов, по чиято идея е създадено Браилското знаме, първообраз на националния ни трибагреник. Монументът ще се намира на крайречната улица, която вече носи неговото име с решение на от последната сесия на Общински съвет – Ямбол. Тя се простира от бензиностанция „Шел“ до улица „Атанас Кратунов“. Идеите са на ръководството на Община Ямбол, като целта е по този начин още веднъж да се напомни за приноса на Ямбол към славното българско минало.

Иван Параскевов е роден около 1821 г. в Ямбол. Той е едно от петте деца на Параскев Петков и х. Ангелина. Заможното за времето си семейство се препитава със земеделие и скотовъдство. Две от трите момчета, Иван и Панайот, растат буйни и будни младежи, които често преминават Каргонския мост и открито демонстрират независимост и свободолюбив дух в турския квартал на града. След една подобна демонстрация с коне ямболският аянин решава да ги арестува. Братята избират емиграцията в чужбина вместо затвора и отплават за Одеса с френски параход от Бургас. Това се случва около 1851 г.

Кримската война от 1853 – 56 г. ги заварва вече в Браила, Влашко, с изградена стабилна и влиятелна българска колония. Браилските българи подават ръка на братята да се устроят и развият предприемаческите си качества. Междувременно Панайот умира и Иван, вече сам, развива търговия, наема параходи и превозва стока. Става един от най- заможните и уважавани граждани в свободното княжество.

През 1862 г. се жени за Недялка Димитрова от Разград и на 16 март 1863 г. се ражда дъщеря им Стилияна. След три години на бял свят се появява синът Стефан, а през 1873 г. – и малката дъщеря Мария.

Макар и далеч от родината, Иван Параскевов не забравя Ямбол и Отечеството. Домът му в Браила се оформя като център на патриотична деятелност. Събират се средства за оръжие, за обучение на българи за учебници и книги. Наред с други бележити ямболци – емигранти в Браила - Васил и Костаки Попович, Диаманди Христофорович, той е един от основателите на Българското книжовно дружество, което от 1911 г. става Българска академия на науките.

Сред честите посетители в дома на Параскевови са Георги Раковски, Иван Драсов и др.

Патриотичната дейност на Иван Параскевов е особено активна по време на подготовката на Освободителната война от 1877 – 78 г. На идеята да се изработи знаме от браилските граждани за някоя от опълченските дружини откликва спонтанно и поема всички материални разходи по ушиването му. Той предлага и макета на знамето, което представлява бял, зелен и червен плат, разположени хоризонтално. Изработването му е възложено на 14-годишната дъщеря на Иван Параскевов – Стилияна.

Върху зеления цвят Стилияна извезва със златна сърма лъвче, с височина от около 60 см. За прототип е взето лъвчето от въстанически калпак от Брацигово. Над короната на лъва е извезано „България”, а под него, върху червения плат „С божията помощ и със славата на руского царя, напред”. Отдолу, в края на знамето, има подпис „Ст. Параскевова, Браила, 1877 г.” Неизвестно кога и от кого подписът на Стилияна е изрязан от оригинала и сега го няма.

В края на април 1877 г. работата по изработването на знамето е приключена.

На 8 май 1877 г. Иван Параскевов и дъщеря му Стилияна го предават лично на главнокомандващия Николай Николаевич, който обещава да го връчи на някоя опълченска дружина. Стилияна получава императорски подарък – златно кръстче и предложение за постъпване в пансион за благородни девици в Санкт Петербург, тактично отклонено от Иван Параскевов.

По политически и бюрократични причини знамето реално не участва във военните действия. След приключване на войната цялата страна е залята с трицвети. А през март 1879 г., един от близките на Параскевови го внася в залата, където заседава Учредителното събрание във Велико Търново. Всички депутати го посрещат със ставане на крака и на 26 март 1879 г. чл. 3 от Търновската конституция го определя като „българското народно знаме”.

След Освобождението семейство Параскевови напуска Браила и преминавайки за кратко през Ямбол, се заселва в София.

На 3 юли 1895 г., след като научава за съсичането на Стефан Стамболов, Иван Параскевов получава мозъчен удар и на 16 ноември 1895 г. умира. Погребан е в старата алея „Архангел Михаил” в Централните софийски гробища.


Вижте оше

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

 

Времето в Ямбол

Днес Ви питаме

Видео

CRESPO и DANNY ПРЕДСТАВЯТ ПЕСЕНТА СИ "ЗАВОЕВАТЕЛ" ПРЕД 999
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!