Обратно към категорията

За писмата в бутилка: Мечтателите от трети клас. Спомени от Илиана Пехливанова

Добавено на: 20.01.2021 12:14
   

Както вече от Радио 999 първи ви информирахме, служители на община Ямбол, при облагородяване на градинката пред бившето училище „Кирил и Методий”, бе открита бутилка с послания. От тях стават ясни мечтаните професии на тогавашните третокласници, а годината е 1988.
С екипа ни се свързаха много от участниците в незабравимия спомен.
Илиана Пехливанова, тогава Дякова, описа за 999 чувствата и емоциите от тогава, когато е мечтала да стане писателка. Днес тя е педагогически съветник в Ямболска професионална гимназия, семейна е. Публикуваме без редакция нейният текст

 

Мечтателите от трети клас

Разказ по спомени

Един сплотен и усмихнат клас… Една всеотдайна и любяща учителка… ПЪРВАТА УЧИТЕЛКА, пътеводител в света на училищното знание и години на обучение, трудности и успехи… НУ „Св. Св. Кирил и Методий” и един разделящ се трети клас. Деца и учителка, които знаеха, че ще се виждат много по-рядко. Намирахме се в класната стая, през един от последните ни часове заедно и следяхме с интерес инструкциите на другарката (тогава така беше обръщението) Мангърова. А те бяха, да изкараме по едно листче от тетрадката си, но не за да ни изпитва, а да напишем в него най-големите си мечти, за бъдещата ни професионална реализация. Идеята беше, след петнадесет-двадесет години, не помня точно, да се съберем и да видим, кой как е реализирал  мечтата си. Свитъците с желания нашата учителка грижливо събра и нави на руло, което постави в стъклена бутилка. Всички, ритуално и с много трепет, участвахме в поставянето на ценния предмет в пространството пред нашето училище. Накрая, в класната ни стая, беше организирано тържество – всеки участваше с лична изява, като нашата учителка отново заложи на позитивното, както и през трите години на обучение – тя умело умееше да ни насърчава да използваме ресурсите си и, едни пяха песни, други рецитираха, имаше балетно изпълнение и какво ли още не. Нямаше как завършекът да не е силно емоционален- помня как сълзите рукнаха и не можеха да спрат дълго време… Плачеше и любимата ни учителка, която, за огромно съжаление, вече не е сред нас, светла й памет!...

Не успяхме да осъществим предвиденото събиране, поне засега, но се надявам всички да сме здрави и успешни! Кой как е сбъднал мечтата си все още не знаем, но важното е, да сме успели да реализираме добрия човек в себе си и да сме съхранили ценностите, които развиваше в нас прекрасната ни учителка!

Илиана Пехливанова

Ако и други ученици искат да разкажат за своите спомени и да видят писмата си, могат да се свържат с екипа на 999.


Вижте оше

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

Времето в Ямбол

Видео

Зевзеци в Новозагорско село: Ако Байдън дойде и хоро ще му изиграем
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!