ЗА ПОЖАРНАТА КОМАНДА И НАБЛЮДАТЕЛНАТА КУЛА В ЯМБОЛ

След Освобождението ямболската градска община започва да развива оживена дейност. Терена ограничен от улиците „Цар Освободител”, „Ал. Стамболийски”, „Жорж Папазов” и центъра стават собственост на общината. Постепенно са усвоени терените за общината /сегашния Административен съд/, общинската амбулатория, общинската аптека – и двете на ул.”Жорж Папазов”, пожарната команда „Цар Освободител”, Галиббейското училище, Домът на армията – 1906 г., Съдебната палата – 1942 г.

Около 1902 г. е съборена часовниковата кула. Последно тя се споменава през 1902 г. в една обява за продажба на дюкян /магазин/ до Сахатя – часовника. Нейните основи са фиксирани при реконструкцията на ул.”Раковска” през 2015 г., южно от сградата на Регионалната библиотека. Няма данни дали кулата е била използвана за наблюдение от построяването и до нейното събаряне.

Не е уточнено кога е построена наблюдателната кула върху Безистена. Вероятно това е станало в първите години на 20 в. Това се вижда от запазените снимки на Безистена. Входът към кулата е с дървени стъпала до южния вход на Безистена. От тази кула дежурният пожарникар наблюдавал града. Като видел дим в някой от районите на града, чрез опънат тел от кулата до пожарната звъняла камбана и вдигала пожарникарите по тревога. Кулата е съществувала до 1925 г., когато е извършено преустройство на Безистена в градски хали.

Пожарната команда се помещавала до общината на ул.”Цар Освободител” /сега община Тунджа и жилищният блок до нея/. Тя разполагала с 10-15 коня, бурета за вода на две колела, ръчна помпа /по време на пожар с нея работят 4 човека – по двама на дръжките/. Едното буре за вода съдържало около 100-120 литра вода, която се разплисквала до пожара и оставали около 80 – 100 литра. Една газена тенекия стояла между краката на водача, с която пълнели буретата с вода, от реката или най-близката чешма. През 1928 г. е построен вече градският водопровод и са оставени пожарни кранове по улиците, от които се черпело вода.

Често пожарната команда поради липса на вода не е успя
вала да се намеси ефикасно. Помнят се големите пожари в еврейската махала – сега жилищният блок на ъгъла на улиците „Бяло море” и „Иван Александър”, на кооперация „Освобождение” и църковното здание, където се леели свещи /на мястото на бившето кино „Светлина”/, сега градинка Николинка.

До електрифицирането на града около 1928 г. от кооперация „Светлина” по някои от главните улици имало дървени стълбове с поставени на тях фенери с газени лампи. Пожарникарите отговаряли за паленето на фенерите. Те носели със себе си гюм с газ, парцал за забърсване на шишето на лампата, кибрит и малка стълбичка, с която стигали фенера. Сутрин лампите изгасвали при свършване на газта или от минаващи общински служители.

Пожарникарите изпълнявали и друга функция. Те събаряли с куки и кирки сгради, които подлежали на събаряне при прилагане на уличната регулация. Особена много събаряния имало при прокарването на градския водопровод през 1928 г. Те били и пазачи по домовете на хората, където имало обявена заразна болест. Придружавали и съдия-изпълнителя или данъчния агент при секвестиране на имущество.

За нуждите на пожарната команда в града, в коларо-железарската работилница на братя Далакови е била построена и по-модерна дървена кола на четири колелета.

По късно започва използването на специален пожарен автомобил „Форд” ползван и след 09.09.1944 г. Гаражът му бе пак на ул.”Цар Освободител” до преместването на пожарната на ул.”Преслав” до пл.Боровец.

От командирите на пожарната команда се помнят имената на Бохор Ешкенази,който на кон пръв се отзовавал на мястото на пожара, на Кондов, Ангел Джонджоров и др.

Петър Петров
yambol-life.com